Решение № 10206 от 26.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2866/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Н. Йосифов в качеството му на управител на Търговско дружество Дентален център-1 Сливен ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, чрез адвокат Д. Орманов от АК Сливен против Решение 25 от 7.02.2023г. на Административен съд Сливен по адм. дело 375/2022г. С него се отхвърля жалба на дружеството против Заповед за налагане на санкции РД-09-1374/19.09.2022г. на Директора на РЗК Сливен. С нея са наложени три санкции финансова неустойка по 50 лева за три нарушения, на основание чл. 147, ал. 1 от НРД за ДД за 2020-2022г. Поддържа доводи в касационната жалба за допуснати нарушения, които са в хипотезите на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК-необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на РЗОК Сливен чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед на Директора на РЗОК Сливен за налагане на санкции. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Възприел констатациите на административния орган за еднозначна фактическа обстановка. Съдът е удал указания на страните по чл. 170 АПК за доказателствената тежест. Възраженията на дружеството, че не е осъществен състав на нарушение приел за неоснователни, поради което извел правен извод за неоснователност на жалбата. Решението е правилно. Видно от приложената административна преписка, обжалваната заповед е издадена след назначена и извършена проверка на дружеството, извършващо дентална дейност по индивидуален договор с НЗОК. Констатирано е нарушение изразяващо се в това, че е отчетена дентална дейност за три лица, които са извън списъка с лица, за които е осъществен служебен избор, което съставлява нарушение на договорените условия и ред за оказване на дентална помощ. Квалификацията е по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 84, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 85 от НРД за ДД2020-2022г. Административният орган е отчел, че арбитражната комисия, не е взела решение с равен брой гласове, съдържанието на което е, че извършената дентална помощ е следвало да бъде отчетена по общия ред, а не като такава, оказана на лице, което попада в хипотезите на чл. 85 от НРД за ДД за 2020-2022г., респективно да не се отчита по цени, посочени в чл. 20 от договор 200480/14.02.2020г. Всъщност фактическият състав на нарушението се изразява именно в неправилното отчитане на извършената дейност, а не че не е извършена или, че не следва да бъде заплатена. Възраженията за несъставомерност на нарушението правилно са приети от съда за неоснователни от фактическа страна, а от правна страна наложените финансови санкции в размер на минимума са адекватни на нарушенията, в предвидените граници и при еднозначна фактическа и правна обосновка, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение