Решение № 2864 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 629/2021 г.

Решение № 2864 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 629/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на А. Бранкар, чрез адв. И. Георгиев и Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, чрез процесуален представител К. Първанова, срещу решение № 5293 от 12.10.2020 г. постановено по административно дело № 10953/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът А. Бранкар обжалва съдебното решение, в частта, с което е отхвърлена жалбата му срещу т. 1 от Решение № ППН - 01 - 373/2018 г. от 7.05.2019 г. на КЗЛД като твърди, че същото е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната му по аргумент от чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че решението на КЗЛД е постановено при правилно приложение на материалния закон. Твърди, че съдът не е обсъдил кои камери са монтирани незаконосъобразно, извън взетите решения на ОС на ЕС, а именно тези извън сградата и на етаж 2. Счита, че се касае за незаконосъобразно обработване и разпространение и допускане на такова на лични данни, без изразено съгласие на субекта на лични данни от страна на "КОС България" ЕООД. Иска оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което се уважи жалбата му срещу решението в оспорената част от решението на КЗЛД. Претендира разноски. Касаторът - Комисия за защита на личните данни, оспорва съдебното решение, в частта му с което са отменени т. 2 и 3 от Решение № ППН - 01 - 373/2018 г. от 7.05.2019 г. на КЗЛД, прекратено е производството по жалба № ППН - 01 - 775/18.09.2018 г. и КЗЛД е осъдена да заплати на "КОС България" ООД разноски в размер на 350 лв. Излага, че обжалванато решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че приложение не може да намери разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от АПК за десезиране на органа след издаване на административен акт и няма за последица отпадане на основанието на административното производство. На самостоятелно основание се оспорва решението в частта, с което КЗЛД е осъдена да заплати направените от "КОС България" ООД разноски с твърдения, че Комисията не е отговорна за отмяна на оспорения аминистративен акт, а това е станало по искане на заинтересованите страни, не по жалбата на "Кос България" ООД. Моли съдът да отмени решението. Ответникът по касация – "Кос България" ООД, чрез процесуален представител адв. Марчев в съдебно заседание оспорва и двете касационни жалби. Не претендира разноски. Ответникът по касация – И. Панайотова лично и като законен представител на М. Метаксинов и А. Иванчева, изразява становище, че поддържа оттеглянето на жалбата пред КЗЛД и не изразява конкретно становище по касационните жалби. Ответникът - В. Иванчев не изразява становище по касационните жалби. Ответникът - Б. Станчев не изразява становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата на А. Бранкар и основателност на касационната жалба на Комисията за защита на личните данни. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими. Подадени са в законоустановения срок, от надлежни страни, за които е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество касационната жалба на А. Бранкар е неоснователна, а на КЗЛД е частично основателна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на А. Бранкар срещу решение № ППН - 01 - 373/2018 г. от 7.05.2019 г. на КЗЛД в частта по т. 1, с което жалбата му срещу "Кос България" ООД е била оставена без уважение като неоснователна. Решение №ППН - 01 - 373/2018 г. от 7.05.2019 г. на КЗЛД е отменено в частта по т. 2 и 3, с което жалбата на И. Панайотова, В. Иванчев, А. Иванчева и М. Метаксинов е обявена за основателна по отношение на "Кос България" ООД, като за нарушаване на чл. 25, § 1 от Регламент 2016/679 е разпоредено "Кос България" ООД да съобрази операциите по обработване на лични данни с изискванията на Регламента, като изготви Вътрешни правила за видеонаблюдение и достъпа до него в съответствие с решението на ОС на ЕС, като разпореждането бъде изпълнено в 14 - дневен срок от влизане в сила на решението. С решението е прекратено и производството по жалба №ППН - 01 - 775/18.09.2018 г. до КЗЛД на И. Панайотова, В. Иванчев, А. Иванчева и М. Метаксинов и е осъдена КЗЛД да заплати на "Кос България" ООД разноски по делото в размер на 350 лв. Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба от А. Бранкарт и допълнение към нея с твърдения за неправомерно обработване на личните му данни: първото за разпространяване на личен документ без разрешение - негов нотариален акт, приложен от "Кос България" ООД до Столична община - район "Н." и ДНСК; за инсталиране на видеокамери без разрешение на Общото събрание или неизвестно лице, опериращо с камерите, видеонаблюдението се осъществява от "Спектра - С" според стикерите, разлепени в сградата и Бранкар няма информация за сключен договор между Етажната собственост и "Спектра - С". Третото твърдение е за разпространение на персонална снимка, снета от видеонаблюдението. В жалбата на И. Панайотова, В. Иванчев, А. Иванчева и М. Метаксинов са изложени твърдения за насилствено наложено всеобхватно видеонаблюдение, обхващащо не само общите и външните части на сградата, но и собствения им апартамент, както и че изрично са правили волеизявление за отказ от ползване на "видеонаблюдение и заснемане", но и неправомерно монтиране на камерите в сградата. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено по жалбата на А. Бранкар, че със заповед на председателя на КЗЛД е извършена проверка и изготвен констативен протокол ППН - 02 -91/15.02.2019 г. с приложен снимков материал, с който е установено, че в процесната сграда има изградена система за видеонаблюдение на подземни паркоместа и общи части/асансьор на приземни етажи и ет. 1/, състояща се от 6 броя видеокамери и записващо устройство, което извършва запис до 1 месец, след което записите автоматично се изтриват. Проверяващите установили, че камерата на 3 - етаж на жилищната сграда е включена към друга система, която е управлявана от друга фирма, наемател на помещение в сградата, тази камера не работи и Б. Станчев, управител на "Спектра - С" ЕООД, изградила системата ма видеонаблюдение, съгласно решение на ОС на ЕС в жилищната сграда, няма достъп до изображенията от видеосистемата, включена към камера на 3 етаж. На приземния етаж в близост до асансьора има поставена информационна табела за осъществяваното видеонаблюдение. С оспореното решение КЗЛД оставя без уважение жалбата на Бранкар срещу "КОС България" ООД като неоснователна. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че решението е правилно, като постановено при правилно приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, поради което е отхвърлил оспорването. При разглеждане жалбата на "Кос България" ООД срещу решението на КЗЛД, с което жалбата на И. Панайотова, В. Иванчев, А. Иванчева и М. Метаксинов е обявена за основателна, съдът е съобразил подадената молба от 19.06.2020 г., с която същите заявяват, че оттеглят жалбата си до КЗЛД от 18.09.2018 г. въз основа на която е образувано административното производство, което налага отмяна на административния акт в частта по т. 2 и т. 3 и решаване на въпроса по същество, като прекрати производството по делото. Излага мотиви, че в случая оттеглянето е направено след издаване на крайния акт, който не е влязъл в сила и е предмет на съдебен контрол, който акт е изцяло лишен от правно основание с оглед десезиране на административния орган, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от АПК, доколкото ЗЗЛД не съдържа специална уредба на тази хипотеза. Решението в частта, с което е отхвърлена жалбата на А. Бранкар е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Правилни са изводите му, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при пълно обследване на относимите факти и обстоятелства, което е довело до правилно приложение на материалния закон. Съдът е изложил подробни съображения по всяко едно от наведените от касатора оплаквания пред КЗЛД за неправомерното обработване на личните му данни от "Кос България" ООД, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. По отношение твърдението, че "Кос България" ООД е приложило незаконосъобразно нотариален акт на Бранкар към сигнал, изпратен до СО, район Н. " и ДНСК, съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото и е приел, че съгласно чл. 6, § 1, б. "в" от Регламент 2016/679, обработването е законосъборазно, когато е необходимо спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. По делото не е спорно, че "Комплексно обслужване на сгради" ЕООД е възложило част от дейностите по управление на етажната собственост на "Кос България" ООД, което правилно КЗЛД и съдът са счели, че има качеството на администратор на лични данни, като в изпълнение на задължението си да представлява етажната собственост е подало сигнал до съответните институции за незаконно преустройство на имоти, към които е приложено копие на нотариален акт на касатора Бранкар. Правилни и съответни на материалния закон са изводите на съдът, че предоставянето на нотариалният акт със съдържащи се в него лични данни е законосъобразно, предвид наличие на основание за обработването - изпълнение на нормативното задължение по чл. 23, ал. 1 от ЗУЕС за представителство на етажната собственост, като са обработени за конкретна цел - сезиране на компетентните органи за незаконното строителство, които обработват личните данни за изпълнение на правомощията им, предоставени по силата на закона. По оплакването за незаконосъобразно извършване на видеонаблюдение в общите части на етажната собственост, съдът е обсъдил събраните в хода на проведеното пред КЗЛД производство доказателства и наведените твърдения от страните и при съвкупната им преценка е стигнал до верен извод, че изградената от етажната собственост система за видеонаблюдение е в съответствие с взетото решение на Общото събрание на Етажната собственост. Безспорно е, че видеонаблюдението е действие по обработване на лични данни, когато се извършва чрез запис на технически средства за видеонаблюдение, който се съхранява. Следователно съдържащата се във видеозаписите от средства за наблюдение информация за физическите лица, попада в обхвата на понятието лични данни, тъй като лицето може да бъде физически идентифицирано. В случая от представените по делото доказателства, съдът е достигнал до законосъобразния извод, за липсата на допуснато нарушение, предвид взетото решение от ОС на ЕС в съответствие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "а" и чл. 17, ал. 3 ЗУЕС, в които са регламентирани правомощията на ОС на ЕС, като орган на управление на същата. При извършената проверка на място от служители на КЗЛД, проверяващите са установили, че има изградена система за видеонаблюдение на подземни паркоместа и общи части (асансьор на приземен етаж и на етаж -1, състояща се от 6 броя видеокамери. Системата е изградена от "Спектра - С" ЕООД с управител Б. Станчев, съгласно решение на ОС на ЕС, като камерите са собственост на етажните собственици. Правилно е ценен от съда и представеният по делото протокол от 26.04.2017 г. от проведено общо събрание на собствениците на етажната собственост и взетите решения по т. 4 за поставяне на камери в общите части на партери и ет. 3, както и изграждане на видеонаблюдение в гаража и пред входа на сградата с общо 4 камери, прието с пълно единодушие. Правилна е преценката на съда, че резултатите от проверката, обективирани в представеният по делото констативен акт от 19.02.2019 г. кореспондират на взетото решение на ОС на ЕС и е отхвърлил като неоснователни доводите на Бранкар, че "Кос България" ООД е допуснало да бъдат инсталирани камери, извън гласуваните с решението на ОС. В тази връзка неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл и не е обсъдил кои камери са монтирани незаконосъобразно, извън взетите решение на ОС на ЕС, а именно тези извън сградата и на етаж 2. При извършената проверка от органите на КЗЛД, обективирана с констативен акт от 19.02.2019 г. не са установени незаконосъобразно монтирани камери, извън взетите решения на ОС на ЕС, а жалбоподателят не е установил с относимите доказателства твърденията си за наличието на такива, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е негова. По отношение оплакването в жалбата на Бранкар за разпространение на лични данни чрез поставяне на снимка от видеонаблюдение на таблото за обявление, правилно и КЗЛД и съдът са отхвърлили твърдението за допуснато нарушение като неоснователно. Правилно е установено, че достъп до видеонаблюдението са имали по - широк кръг лица, но не и служители на "Кос България" ООД, с оглед на което не би могло да се приеме, че снимката е поставена от администратора на лични данни. Предвид изложеното жалбата на А. Бранкар срещу решение на КЗЛД № ППН -01 - 373/2018 г. от 7.05.2019 г. в частта по т. 1, с което е оставена без уважение жалбата му срещу "Кос България" ООД, правилно е отхвърлена от първоинстанционният съд като неоснователна. Решението не страда от пороци в тази му част и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба на Комисия за защита на личните данни е частично основателна, в частта на решението с което е осъдена Комисията да заплати на "Кос България" ООД сторените по делото разноски. Правилно съдът е отменил решението на КЗЛД в частта по т. 2 и т. 3, с което жалба на И. Панайотова, В. Иванчев, А. Иванчева и М. Метаксинов е обявена за основателна по отношение на "Кос България" ООД, като е съобразил подадената молба от 19.06.2020 г., с която същите заявяват, че оттеглят жалбата си до КЗЛД от 18.09.2018 г. въз основа на която е образувано административното производство. Законосъобразни са изводите на първоинстанционният съд, че въпреки, че оттеглянето е направено след издаване на крайния акт - решението на КЗЛД, който не е влязъл в сила и е предмет на висящ съдебен спор, то постановеният административен акт по същество при десезиране на КЗЛД е лишен от правно основание и подлежи на отмяна. Производството пред КЗЛД започва с подаване на жалба от заинтересованото лице по чл. 38 от с. з., респ. сезиране на надлежната институция и липсват детайлни правила в ЗЗЛД, относно провеждане на производството, поради което е основателно твърдението в касационната жалба, че приложение намират правилата на АПК. Неоснователно е обаче възражението в касационната жалба, че след като органа се е произнесъл с решение, то вече не може да бъде десезиран от заинтересованото лице. Именно то като инициатор на производството разполага с правомощията да оттегли жалбата си пред административният орган, да го десезира, с оглед на което съдът правилно е отменил решението на КЗЛД в оспорената част и и прекратил производството по делото. Решението обаче е неправилно в частта му, с което е осъдена Комисия за защита на личните данни да заплати на "Кос България" ООД разноски в размер на 350 лв. В случая сме изправени пред хипотезата на чл. 143, ал. 4 от АПК, а именно: когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минимално възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. След като е налице десезиране на КЗЛД от И. Панайотова, В. Иванчев, А. Иванчева и М. Метаксинов, то в тяхна тежест следва да бъдат възложени и сторените разноски от "Кос България" ООД, а не в тежест на Комисията за защита на личните данни, тъй като решението на КЗЛД не е отменено по жалбата на "Кос България" ООД, а поради десезиране на Комисията. С оглед на изложеното, решението следва да бъде отменено в частта, с което е осъдена КЗЛД да заплати на "Кос България" ООД разноски в размер на 350 лв. и вместо него се постанови друго, с което бъдат осъдени И. Панайотова, В. Иванчев, А. Иванчева и М. Метаксинов да заплатят на "Кос България" ООД сторените разноски в размер на 350 лв.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение