Решение № 3694 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1435/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1912 от 03.12.2025 г., постановено по адм. д. № 306/2025г. Административен съд – Търговище, четвърти състав, е отхвърлил жалбата на А. А. Г., [ЕГН], от гр.Търговище, [адрес], подадена от адвокат Ж. Койчева от АК – Варна, срещу Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 19/18.03.2025г., издаден от орган по приходите в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Търговище, потвърден с решение № РШ – МДТ – 9/02.06.2025г. на Кмета на Община Търговище, с който на А. А. Г. е отказано възстановяване на сумата от 7 158,33лв., представляваща заплатен от него данък за възмездно придобито МПС. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Община Търговище разноски по делото в размер на 130лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. А. Г., [ЕГН], от гр.Търговище, [адрес], подадена чрез пълномощника му адвокат Ж. Койчева от АК – Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Търговище е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АПВ и да разпореди възстановяване на сумата от 7 158,33лв. Претендира заплащане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба кмет на Община Търговище, чрез своя процесуален представител юрисконсулт В. Коларова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Търговище е отхвърлил жалбата на А. А. Г., [ЕГН], от гр.Търговище, [адрес], подадена от адвокат Ж. Койчева от АК – Варна, срещу Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 19/18.03.2025г., издаден от орган по приходите в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Търговище, потвърден с решение № РШ – МДТ – 9/02.06.2025г. на Кмета на Община Търговище, с който на А. А. Г. е отказано възстановяване на сумата от 7 158,33лв., представляваща заплатен от него данък за възмездно придобито МПС. Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаването на процесния АПВ, това число, че жалбоподателят А. А. Г. в качеството на земеделски производител е закупил от „АГРОТРОН 2007“ ЕООД, ЕИК 125575433 гр.Търговище, употребяван колесен трактор, с рег.№ [номер], марка “John Deere”, модел 6215R, сериен номер 1L06215REFK836396, двигател: CD6068U004167, за сумата от 238 611.26 лева /стр.29 от първоинстанционното дело/, че на 09.01.2025г. е извършил плащане по съответната банкова сметка на Община Търговище на сумата от 7158.33 лева, съставляваща размера на дължимия местен данък за придобиване на имущество по възмезден начин на основание чл.44, ал.1 от ЗМДТ; че с анекс от 10.01.2025г. към гореописания договор за покупко-продажба на колесен трактор, с нотариална заверка рег.223/20.01.202г., страните по договора са постигнали споразумение, купувачът да върне на продавача закупената по договора селскостопанска техника – марка “John Deere”, модел 6215R, сериен номер 1L06215REFK836396, двигател: CD6068U004167, поради технически причини /стр.27 от първоинстанционното дело//; че на 25.02.2025г. Г. е подал Молба с вх.№ РД-02-1451/25.02.2025г до Началник на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Търговище с искане за възстановяване на платената от него сума от 7158,33 лв. като данък за придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, поради разваляне на гореописания сключен договор за покупко-продажба на МПС /стр.26 от първоинстанционното дело/; разпореждането на началника на отдел „МДТ“ – при Община Търговище за извършване на проверка, събраните доказателства от ОД „Земеделие“ – Търговище относно собствеността върху въпросния трактор, издадения АПВ, с който е отказано възстановяване на сумата. Възпроизведено е и решението на кмета на Община Търговище по проведеното административно оспорване на акта. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма, същият съдържа фактически и правни основания за издаването му, в производството по издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на акта. Възпроизведени са разпоредбите на чл.44 и чл.45 ЗМДТ, уреждащи задълженията за данък при придобиване на имущества по дарения или възмезден начин, като въз основа на това е прието, че към датата на внасянето на данъка – 09.01.2025г. А. Г. е имал качеството на собственик на МПС, придобито по възмезден начин, поради което за него по силата на чл.44,ал.1 ЗМДТ е възникнало задължение за заплащане на данъка. Прието е още, че последващото разваляне на придобивната сделка няма за пряка промяна или заличаване на данъчното задължение към минал момент, нито възстановява висящността или дължимостта на задължението, което вече е погасено чрез плащане. Направено е позоваване на съответна съдебна практика на ВАС. Добавено е, че съдържанието на данъчното правоотношение не се влияе от промените в гражданските правоотношения между страните по договора, дължимостта на местният данък по чл.44,ал.1 от ЗМДТ възниква по силата на закона и не се изключва, поради разваляне или нищожност на договора; за целите на данъчното облагане от правно значение е единствено качеството на лицето на собственик и преобретател на обекта на облагане, към деня на плащане на местния данък, като развалянето на договора не води до отпадане на основанието за заплащане на данъка. Посочено е, че обстоятелството, че развалянето на сделката има за гражданско - правна последица като връщане на процесното МПС в патримониума на продавача, не произвежда правна промяна в административното правоотношение между оспорващия и общината, тъй като плащането на данъка е извършено от лице носещо качеството на собственик и на данъчнозадължен субект по смисъла на ЗДМТ, и именно поради това си качество, придобито по силата на закона, плащането от оспорващия се явява дължимо извършено. Направено е позоваване на съдебна практика, съдържаща се в Решение № 10621/08.07.2019г. по адм. д. № 2143/2018 г на ВАС. На основание гореизложеното е направен генерален извод, че оспореният АПВ е издаден в съответствие с материалния закон. Решението на Административен съд – Търговище е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество основните оплакванията на касатора са за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че след като юридическият факт предвиден в разпоредбата на чл.44,ал.1 ЗМДТ за възникване на съответното данъчно задължение отпада с обратна сила при разваляне на договора за покупко-продажба, то няма основание данъчното задължение възникнало от този отпаднал с обратна сила юридически факт да се запазва. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите са правилно изяснени и възприети от първоинстанционния съд. Спорът се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон. Правната уредба на данъка върху превозните средства е уредена в глава втора – Местни данъци, раздел IV от Закона за местните данъци и такси – Данък върху превозните средства, който данък поради особеностите на вещта е отделен вид от общия данък при придобиване на имущества по дарения и възмезден начин. Нормата на чл.52,т.1 ЗМДТ определя, че с данък върху превозните средства се облагат: 1. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Според чл. 53 ЗМДТ, данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Както бе вече посочено, по делото няма спор: относно момента, в който жалбоподателят е придобил собствеността върху колесен трактор, който се явява вид превозно средство и за който се дължи данък върху превозните средства; относно момента в който жалбоподателят е заплатил данъка по чл.52 ЗМДТ в качеството му на собственик на превозно средство; обстоятелството, че сключеният договор за покупко-продажба на вещта е бил развален от страните по взаимно съгласие и вещта е била върната на първоначалния собственик. Спорът между страните се свежда относно това дали заплатеният от А. Г. данък върху превозните средства следва да му бъде възстановен след развалянето на сделката за придобиване на вещта. Даденият отрицателен отговор на последния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК, като в допълнение на изложеното следва да бъде добавено следното: Съгласно чл.88 от Закона за задълженията и договорите, развалянето на договорите има обратно действие. От друга страна, съществено за настоящето производство е публично-правното отношение задължен субект - административен орган, в контекста на дължимостта на местните данъци и такси като публични държавни вземания. Разпоредбата на чл. 52,т.1 ЗМДТ обвързва дължимостта на данъка върху превозните средства с конкретно превозно средство – в случая трактор. Нормата на чл. 53 ЗМДТ определя като данъчнозадължени субекти собственика на превозното средство. В публичното правоотношение едно лице се легитимира като собственик от момента на придобиване на вещта, като данните за това се подават служебно на общините – чл.54,ал.1 и 2 ЗМДТ, без да е необходимо подаване на нарочна декларация. От този момент насетне той се счита задължено лице по смисъла на ЗМДТ. Предпоставките за възникване на задължението за внасянето на данъка са регламентирани в чл. 60 ЗМДТ. Според ал.2, за превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение. Независимо от развалянето на договора за покупко-продажба, задължено лице за данък върху превозните средства за процесната вещ се явява жалбоподателят А. Г., тъй като той е придобил вещта от “Агротрон 2007“ "-ЕООД. Ефектът на разваляне на покупко-продажбата поражда правото на жалбоподателя-несобственик да предяви иск за неоснователно обогатяване или получено без основание, или на отпаднало основание, изразяващо се в стойността на недължимо платения данък. Възстановяване на платеното в полза на друг правен субект следва да се реализира по гражданскоправен ред. За административния орган следва да е без значение кой е платил публичните задължения. В случая, плащането е извършено от физическо лице, придобило качеството на данъчнозадължен субект по смисъла на ЗМДТ към момента на възникване на публичното вземане, поради което задължението е изпълнено законосъобразно за процесния период. Няма колизия между правни норми, а е налице ясно разграничение относно реда и условията за придобиване качеството собственик и последиците от развалянето на сделката в гражданските правоотношения и в публичното правоотношение, при наличие на конкретни законови изисквания за придобиване качеството на данъчнозадължено лице. В този смисъл в съдебната практика, при сходна фактическа обстановка, е решение № 7227 от 15.05.2019г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм.д. № 1979/2019г. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АПВ, Административен съд – Търговище е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски. При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на Община Търговище, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответния по жалбата административен орган, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 75евро. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,