Решение № 12615 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2013 г.

Решение № 12615 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2013 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 11.04.2013 г. по адм. д. № 7/2013 г. Хасковският административен съд е отхвърлил жалбата на Мария Петрова Настева срещу заповед № № ДК-02-ЮЦР-339/7.11.2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район. Решението се обжалва с касационна жалба от Мария Петрова Настева. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответникът по касационната жалба РДНСК Южен централен район е на становище, че е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената заповед е наредено на жалбоподателката да премахне незаконен строеж "Остъкляване на входно антре и баня с тоалетна". Хасковският административен съд е приел заповедта за законосъобразна, тъй като строежът е изграден без строителни книжа. Приел е, че в тежест на жалбоподателката е да установи, че строежът е търпим. Същата не представила доказателства в тази насока. Не били налице предпоставките по § 16, ал. 1 ПРЗ ЗУТ, тъй като строежът представлявал пристройка към жилищната сграда и отстоял от регулационна линия на 1.5 м, вместо на 3.00 м. Решението на Хасковският административен съд е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Съгласно § 16 ПЗР ЗУТ търпимите строежи не се премахват. Нормата е императивна и е задължителна за административния орган. Негово е задължението да установи дали строежът е търпим или не. Ако административният орган не е изпълнил това си задължение и е издал акт за премахване на незаконен строж, този акт е незаконосъобразен само на това основание, В нарушение на съдопроизводствените правила Хасковският административен съд е приел, че в тежест на жалбоподателката е да установи търпимостта на строежа. Такива указания е следвало да даде на ответника по жалбата - РДНСК Южен централен район, тъй като в качеството си на административен орган, издал оспорения акт е следвало да изясни този въпрос още в административното производство. Констативният акт, въз основа на който е издадена заповедта е бил оспорен от жалбоподателката в административното производство. По силата на чл. 35 и 36 АПК административният орган е бил длъжен да събере и други доказателства в подкрепа на извода си, че строежът не е търпим. Такова е задължението на административния орган и съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, който следва да установи всички фактически основания за издаване на акта. Вместо това административният орган се е задоволил само да отбележи, че не възприема становището на главния архитект на общината, без да обоснове извода си за нетърпимост на строежа на базата на събрани доказателства. Незаконосъобразен е извода на съда за неприложимост на разпоредбата на § 16, ал. 1 само поради факта, че процесният строеж представлява пристройка към жилищната сграда, функционално свързана с нея, а не допълващо застрояване. Сам по себе този факт не може да обоснове извод, че строжът не е търпим. Намаленото отстояние от регулационна линия не е установено от събраните по делото доказателства. Не е установено за каква регулационна линия става въпрос, тъй като имотът е съсобствен и не съществува вътрешна регулационна линия в него така, както се твърди в сигнала, послужил като основание за започване на административното производство. Не е установено, че пристройката води до такова намалено отстояние. Не са събрани доказателства дали пристройката е изградена извън очертанията на жилищната сграда ако става въпрос за странична регулационна линия със съседен УПИ. Само тогава може да се предполага, че тя е довела до намаляване на отстоянието до тази линия. Съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е отказал назначавенето на експертиза. Правен е изводът за търпимостта на строежа, но за да го направи, съдът следва да установи фактически обстоятелства, които дават основание да се приеме дали един строеж е търпим или не съгласно § 16, ал. 1 ЗУТ. Следвало е да се установи дали е налице пристройка, функционално свързана с жилищната сграда, излиза ли тя извън очертанията на сградата, което да води до намалено отстояние до регулационна линия, с оглед на предназначението си допустим ли е бил такъв строеж (баня с тоалетна) вътре в жилищната сграда по правилата към момента на строителството и по сега действащите норми. В случая това е следвало да стане с назначаването на поисканата експертиза със задача, формулирана от съда. Решението на Хасковския административен съд следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят и представените в настоящата инстанция писмени доказателства. Незаконосъобразно като страна по делото е конституиран Антон Колев Ангелов. По негов сигнал е започнало административното поизводство. Същият е собственик на другата жилищна сграда близнак. Не е заинтересувана страна, тъй като оспореният акт не засяга негови законни права и интереси, нито му създава задължения. Собствениците и извършителите на строежа са тези, които актът за премахване на незаконен строеж засяга. Решението на Хасковския административен съд частта по отношение на Антон Колев Ангелов следва да се обезсили като недопустимо с прекратяване на производството по делото в тази част. По изложените съображения Върховният административен съд,