Решение № 5096 от 16.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2337/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Кмета на община Добрич, приподписана от пълномощниците юрк. Г. Ковачев и юрк. Р. Маркова против решение 27 от 08.01.2025г. по адм.д. 336/2024 г., постановено от Административен съд- Добрич. Изложени са подробни съображения за недопустимост на обжалваното решение. Отправя се искане за неговото обезсилване, като недопустимо, алтернативно- за отмяната му като неправилно. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- "ИВ-ЕЛ" ЕООД, представлявано от управителя Д. Н. М., чрез пълномощника си адв. М. Галева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Допълнителни съображения развива в депозирана молба от 29.04.2025г. на процесуалния представител. Претендират и разноски. Ответникът "Сами Груп 17" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. При постановяване на обжалвания съдебен акт, административния съд е приел, че е сезиран с жалба на "ИВ-ЕЛ" ЕООД против резолюция на кмета на община Добрич, с която е прекратен търг 3/17.05.2024г. - публичен търг с явно наддаване на 17.05.2024г. от 10 ч. в зала в сградата на общината в гр. Добрич, ул. "България" 12, в частта за обект 11, представляващ УПИ 1 в кв. 713 по плана на [жк] с идентификатор 72624.621.25 по кадастралната карта на гр. Добрич, отреден за обществено обслужване и многоетажен гараж. Въз основа на данните от административната преписка е констатирал, че процесната резолюция на кмета на община Добрич не е била съобщена на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се счете за допустима, като подадена в срок. По отношение подробно релевираните от ответника възражения досежно недопустимостта на жалбата на "ИВ-ЕЛ" ЕООД, основани както на липса на годен предмет за оспорване, така и на просрочие, съдът е изложил лаконични мотиви за тяхната неоснователност, позовавайки се на обстоятелството, че Заповед 785/31.05.2024г. за обявяване класирането на участниците в търга, влязла в сила, не се отнася до процесния имот. По съществото на спора, първостепенният съд е достигнал до извода, че оспореният акт е валиден, но незаконосъобразен акт- постановен в противоречие и на процесуалния, и на материалния закон. Така постановеното решение е процесуално недопустимо. Оспорената резолюция не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК, като конкретните съображения за това са следните: С Протокол от търг 3/17.05.2024г., комисията за провеждане на търг чрез тайно наддаване за продажба на общински недвижими имоти / общински земеделски земи /лозя/ и урегулирани поземлени имоти е регистрирала резултатите от проведения търг и е предложила на кмета на община Добрич да обяви класацията и да утвърди за контрагенти участниците в търга, класирани на първо място. Върху този протокол е материализирана процесната резолюция със съдържание: "Одобрявам с изключение на обект 11, поради внесен депозит след обявената крайна дата. Обекта да бъде включен в следващ търг". Със Заповед 785/31.05.2024г. е извършено класиране на подадените оферти за участие в търга, с изключение на обект 11. Именно тази заповед е актът, подлежащ на обжалване, като следва да се подчертае, че видно от титулната й част, същата е издадена на основание визирания по- горе протокол на комисията по провеждане на търга, в който е инкорпорирана спорната резолюция. Налага се извод, че правата на жалбоподателя не са засегнати пряко и непосредствено от резолюцията на кмета на община Добрич, а от последващата негова заповед, която, обаче , "ИВ-ЕЛ" ЕООД не е оспорило. Първоинстанционният съд незаконосъобразно е ограничил проверката за допустимостта на образуваното пред него производство единствено до срочността на жалбата, игнорирайки изцяло доводите на ответника за наличие на основания за прекратяване по реда на чл.159, т.1 АПК. Жалбата е недопустима и е следвало да се остави без разглеждане, а делото да се прекрати на основание чл. 159, т.1 от АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, намира, че следва да обезсили първоинстанционното решение. Тъй като жалбата е срещу резолюция на кмета на община Добрич, която не представлява административен акт, не се налага връщане на делото за ново разглеждане, а на основание чл. 159, т.1 от АПК след обезсилване на решението съдебно производство следва да се прекрати. При този изход на спора, на касатора следва да бъдат присъдени разноски, съставляващи 70 лв.- държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 200 лв., или общо 270 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение