Решение № 5638 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1560/2020 г.

Решение № 5638 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1560/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Т. Н. и Н. Н., двамата от [населено място] срещу Решение № 2099/5.11.2019 г. постановено по адм. д. № 2682/2018 г. по описа на Административен съд - В. В касационните жалби, идентични по съдържание се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че с обжалваната заповед е засегнат и имота на касаторите, поради което е било необходимо и тяхното съгласие за одобряване изменението на ПУП - ПРЗ и РУП. Сочи се, че при издаването на заповедта на Зам. кмета на Община В. са допуснати редица нарушения на административнопроизводствените правила, които не са съобразени от решаващия съд. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение след което делото да се върне на Административен съд - В. за ново разглеждане. Касаторката Т. Н. претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. Чрез процесуалните си представители представят писмени защити, с които поддържат оплакванията по жалбите, както и направените с тях искания. Ответната страна Зам. кмета на Община В. редовно призован не се явява в с. з. и не се представлява. Чрез процесуалният си представител е депозирал отговори по касационните жалби, както и писмени бележки, в които оспорва основателността на жалбите, като сочи не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Претендира заплащане на разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Ответниците П. Ж., С. И., Р. В. и Х. В. редовно призовани не се явяват в с. з. и не се представляват. Чрез процесуалният си представител представят отговор по касационните жалби и писмени бележки, в които оспорват основателността на касационната жалба. Ответниците К. К., С. С. и Община В. редовно призовани за с. з. не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на жалбите като сочи, че при постановяване на съдебното решение съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства и по-конкретно допуснатите и изслушани съдебно-технически експертизи, не е изложил мотиви по направените от жалбоподателите възражения. Счита, че обжалвания съдебен акт е неправилен на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане на административния съд, с указания за правилното прилагане на закона. Върховният административен съд, Второ отделение след проверка на обжалваното съдебно решение на посочените в него касационни основания и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледани по същество същите са основателни. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на Т. Н. от [населено място] срещу Заповед № Г-216/27.06.2018 г. на Зам. кмета на Община В., с която е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/- План за регулация и застрояване/ПР3 и Работен устройствен план /РУП/ за УПИ II - 463 и УПИ III - 465 в кв. 40 по плана на 24 м. р. гр. В. представляващ изменение на УПИ II - 150 и УПИ IX - 179 А в кв. 40 по плана на 24 м. р. гр. В. За да постанови своя съдебен акт, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се по чл. 59 АПК форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му. Решаващият съд е приел и че процесната заповед на Зам. кмета на Община В. е в съответствие с материалния закон, и по-конкретно с изискването на чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 113, ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗУТ и чл. 62, ал. 3, т. 2 и т. 3 от Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове /Наредба № 8/. В мотивите си въззивният съд е посочил че подателите на заявлението на изменение на ПУП-ПЗР са собствениците на ПИ с идентификатор 10135.2554.465 съгласно КККР на гр. В., съставляващ УПИ IX-179 A, урегулиран като УПИ III-465 в кв. 40 по плана на 24 м. р. гр. В. Наред с тях съгласие е изразено и от Община В. във връзка с процедиране на изменение на ПУП-ПРЗ в обхват на имот с идентификатор 10135.2554.463 - частна общинска собственост, идентичен с бивш имот 510. При това положение и с оглед предмета и обхвата на обжалваната заповед съдът приема, че е налице необходимото според чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за изменение на влезлите в сила ПУП на тези имоти. Наред с това съдът приема, че изготвения и едновременно съгласуван РУП за поземлените имоти, предмет на разработката на подробния устройствен план отговаря на изисквания на закона-в проекта изчерпателно са представени разрези и силуети на бъдещите сгради в УПИ II- 463 и УПИ III- 465, като наред с това са спазени и всички приложими изисквания по ЗУТ и Наредба № 8. При това положение и с оглед обхвата и предмета на одобрения с обжалваната заповед проект за ПУП-ПРЗ и РУП, по отношение имота на жалбоподателката Т. Н., съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2554.466, част от УПИVIII-181, 181 а в кв. 40 по плана на 24 м. р. гр. В. не следва да са показани силуети и разрези, задължителни и ограничителни линии на застрояване. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради постановяването му нарушение на материалния закон и необосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, посочена като материално правно основание за одобрения с оспорената заповед ПУП-изменение на ПРЗ, влезлия в сила ПУП може да бъде изменен, ако има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ /т. е. имотите предмет на самия план/ и на носителите на ограничени вещни права върху тях. В случая с одобреното изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ III-465 се предвижда изграждане на жилищна сграда със застроена площ до 80% от площта на урегулирания поземлен имот, средно застрояване, с височина до 15 м. на кота корниз и височина 4. 50 м от корниза до билото на сградата, със свързано застрояване на двете странични регулационни линии/на калкан/ към УПИ II-463 и УПИ VIII-181, 181 а. Видно от графичната част на ПУП-ПРЗ и РУП, съгласно задължителната линия за застрояване, жилищната сграда в УПИ III-465 трябва да бъде разположена на общата регулационна граница с УПИ VIII-181, 181 а. Видно от заключението на в. л. при бъдещо строителство в последния следва да се съобрази с предвидения калкан в УПИ III-465. Следователно за имот с идентификатор 10135.2554.466 който част от УПИ VIII-181, 181 а макар че не влиза в предмета и обхвата на обжалваемата заповед на Зам. кмета на Община В., с която е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ II-463 и УПИ III-465 се предвижда строителство на нова сграда с кота корниз 15 м. на калкан, поради изискването калканите стени да се покриват напълно. При това положение се предвижда и промяна в начина за трайно ползване на този имот, който видно от данните по делото е за ниско застрояване /до 10 м/. Освен това предвиденото свързано застрояване е прието с одобрения проект. Такова застрояване няма по предходния ПУП одобрен със Заповед № 115/25.09.1987 г. на Председателя на ИК на ОбНС-В. и Заповед №Р-1/29.01.2007 г. на Зам. кмета на Община В. Изразеното становище че такова свързано застрояване е реализирано е неоснователно. Съгласно § 5, т. 22 от ДР на ЗУТ "свързано застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване". Следователно свързано между сгради на основно застрояване и постройки на допълващо застрояване не представлява "свързано застрояване". Предвид на изложеното, обратно на възприетата от съда позиция на административния орган, процесното изменение на плана не се ограничава само до имотите изрично посочени в оспорената заповед. Както се посочи едни от главните промени според одобрения проект се състои в предвиденото свързано застрояване към УПИ VIII-181, 181 а, както и свързаната със строителството на калкан промяна в начина на трайно ползване на този имот. Тези промени и за имот извън тези изрично посочени в заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ и РУП изключва тезата за изчерпване на предназначението на РУП с възпроизвеждането на одобреното изменение. В този случай и УПИ VIII-181, 181 а и в частност ПИ с идентификатор 10135-2554-466, включен в посоченото УПИ се явяват непосредствено засегнати от разработката като предмет на самия план - чл. 131, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 ЗУТ. Затова и за предвидените промени е било дължимо съгласието на титулярите на права в този имот. Липсата на съгласие е пречка за изменение на действащия ПУП-ПРЗ на посоченото правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ на които се е позовал съдът, урежда критериите за обективно съответствие на РУП с ПУП, в чийто предели се преценява наличието на конкретното основание за одобряване на изменението на плана, в частност по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. С оглед на изложеното налице са основанията на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на закона и като неоснователно. След отмяната на същото следва да се отмени и потвърдения с него административен акт, като преписката се върне за ново произнасяне съгласно чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 228 АПК. При повторното разглеждане на административната преписка издаването на евентуален позитивен акт за одобряване на ПУП следва да се постави в зависимост от съгласието на всички заинтересовани лица или проектът да се преработи по начин, изключваш промяната чрез РУП на предвижданията и за съседния имот, освен тези на заявителите и на Община В., а при невъзможност за подобно разрешение е дължимо приключване на производството с нарочен акт по допустимостта и основателността на искането за изменение на ПУП. При този изход на делото ответната страна Община В. дължи заплащане на своевременно поисканите и пред първата и пред настоящата инстанция разноски от жалбоподателката Т. Н. Видно от представените платежни документи и списъци по чл. 80 ГПК размерът на същите е 2580 лв. за двете инстанции, от които 80 лв. държавни такси, 700 лв. възнаграждения за в. л. и 1800 лв. адвокатски възнаграждения, от които 1000 лв. за производството пред Административен съд В. и 800 лв. за касационната инстанция. Ответната страна Зам. кмета на Община В. е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред първоинстанционния съд, което настоящата инстанция преценя като неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела по ЗУТ без материален интерес минималното възнаграждение е 600 лв. Процесното дело е с фактическа и правна сложност, процесуалният представител на жалбоподателката е изготвил както жалбата срещу административния акт, така и допълнения към нея и становища, участвал е активно във всички съдебни заседания, като е правил искания и възражения. При това положение договореното и изплатено адвокатско възнаграждение за производството пред Административен съд В. не се явява прекомерно. В касационното производство не е направено възражение за прекомерност. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение