Решение № 1253 от 30.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4454/2007 г.
ВКСIV гражданско отделение30.05.2009 г.докладчик Дияна Ценева
Диспозитив
Отменява решението на Варненския окръжен съд, постановено на 10.05.2007 г. по гр. д. № 1750/06 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Мотиви
Решение № 1253 от 30.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4454/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. С. като пълномощник на Д. А. Й., К. А. К., Н. А. К., К. Ц. Д., Р. Д. С., Ц. Д. Ц., К. Й. Н., В. Й. Д., А. Й. Ж., Й. А. Н., К. Н. К., В. Н. М., Д. Г. Д., С. Д. Б., Г. Д. Б. и Д. Д. Б. срещу решението на Варненския окръжен съд, постановено на 10.05.2007 г. по гр. д. № 1750/06 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото, обусловили неправилно приложение на материалния закон. Ответниците по касация К. В. К. и С. В. К. чрез своя процесуален представител адв. М. П. в писмени бележки и в съдебно заседание изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, намира: Предмет на обжалване в настоящото производство е въззивното решение, постановено от Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 1923/25.07.2006 г. по гр. д. № 121/04 г. на варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от Д. А. Й., К. А. К., Н. А. К., К. Ц. Д., Р. Д. С., Ц. Д. Ц., К. Й. Н., В. Й. Д., А. Й. Ж., Й. А. Н., К. Н. К., В. Н. М., Д. Г. Д., С. Д. Б., Г. Д. Б. и Д. Д. Б. против К. В. К. и С. В. К. за ревандикация на недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., кв. Виница, м. "М" ("М", "Х"), представляващ място с площ 950 кв. м., а по скица 1022 кв. м., съставляващо имот пл. № 3* по КП на к. к. "Ч" от 1990 г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот на основание реституция по ЗСПЗЗ, тъй като не са доказали техният наследодател К да е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС. Касационният довод за нарушение на съществени процесуални правила е основателен. Доказателствата по делото не са обсъдени в тяхната цялост и във връзка с наведените от страните доводи. Като е отхвърлил иска за ревандикация единствено по съображения, че ищците не са доказали техният праводател да е бил собственик на възстановения с решение № 933 от 24.06.2003 г. на ОСЗГ земеделски имот, тъй като нотариалният акт от 1919 г., представен за установяване на това обстоятелство, не е приложен в неговата цялост, съдът всъщност е изместил предмета на спора и не е дал отговор на спорните въпроси. Предмет на иска за ревандикация е имот с площ 950 кв. м. в м. "Х" /"М", "Молла махмуд"/ в землището на гр. В., кв. виница, съставляващ имот пл. № 3* по кадастралния план от 1990 г., за който ищците са твърдяли, че е идентичен с част от имота, възстановен в съществуващи реални граници с решение № 933 от 24.06.2003 г. на ОСЗГ на името на наследници на К. А. К. и че същия се владее без основание от ответниците. Последните са противопоставили самостоятелни права върху имота, придобити по завещание от Т. А. И., която от своя страна е получила имота по замяна от тпс комисия, за което се снабдила с констативен нотариален акт № 70/1966 г. Нито до приключване на устните състезания пред първата инстанция, нито в производството пред въззивния съд въпросът за правото на собственост върху процесния имот към момента на образуване на ТКЗС е бил въведен като спорен. Съдът не може едва решението си да възлага на страните неблагоприятните последици от недоказването на факти, които не са станали част от предмета на доказване, защото по този начин нарушава правото им на защита. В случая страните са спорели относно идентичността на възстановения имот с този описан в т. 4 от нотариален акт № 1270/1919 г. и в крепостния акт от 1896 г., както и относно наличието на предпоставките по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, при които извършената замяна от ТПС комисия запазва действието си, в каквато насока са били ориентирани и доказателствените им искания за допускане на съдебно - технически експертизи и разпит на свидетели. Тези въпроси не са обсъждани от въззивния съд и на тях не е даден отговор. По тези съображения въззивното решение като постановено в нарушение на съществени процесуални правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът