Решение № 7267 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 55/2021 г.

Решение № 7267 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 55/2021 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Й., срещу Решение № 124 от 09.11.2020 г., постановено по адм. дело № 163/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище (АС - Търговище), с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 189-ФК/03.08.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "ГАЗ 99" ООД е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – вендинг автомат на прахосмукачка на самообслужване в автомивка "Левчето", находящ се в гр. Търговище, Промишлена зона, стопанисван от "ГАЗ 99" ООД и забрана на достъп до него за 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" вр. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че изложените от съда основания за незаконосъобразност на ЗПАМ не могат да бъдат приети за основания за отмяна на административния акт. Твърди се, че не е установено, че Б. Г. няма правомощия да издава ЗПАМ, а както е отбелязано в издадената ЗПАМ е налице надлежно оправомощаване със Заповед ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. Съдът не е обсъдил в цялост всички доказателства по делото. Иска отмяна на решението, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – "ГАЗ 99" ООД, не взема становище. Върховната административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор, е дала заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество – неоснователна, поради следното: По делото от фактическа страна е установено, че на 02.08.2020 г. е извършена проверка на автомивка на самообслужване "Левчето", състояща се от 2 клетки с вендинг автомати на самообслужване за миене на автомобили и 1 брой вендинг прахосмукачка на самообслужване, находящи се на адрес: гр. Търговище, Промишлена зона. При проверката е установено, че от вендинг автомата на прахосмукачката се извършват продажби без да е налице монтирано в него фискално устройство за вграждане в автомати на самообслужване /ФУВАС/ за отчитане на регистрираните продажби. За констатациите от извършената проверка е съставен Протокол cep. АА, № 0389108/02.08.2020 г. За да отмени оспорения акт административният съд е приел, че оспорената Заповед е издадена при липса на мотиви, както по отношение на налагането на ПАМ, така и по отношение на така определения и срок на продължителност от 14 дена, което е приел за съществено процесуално нарушение, засягащо и ограничаващо правото на защита на оспорващото дружество. Съдът е приел, че въпреки дадените от него указания с Определение № 348/28.09.2020 г. относно тежестта на доказване, по делото не са ангажирани доказателства относно материалната компетентност на издателя на оспорената заповед – Б. Г., началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В заповедта липсват отразени от органа конкретни фактически основания за нейното издаване. Не е посочено от административния орган кое нормативно изискване се явява нарушено в конкретния случай. Липсват доказателства, че процесната прахосмукачка, съставлява именно вендинг –автомат, работещ с монети от 1 лев, а не с жетони на стойност 1 лев. По делото е установено, че в обекта има регистрирано ФУ с връзка към НАП още от 11.12.2018 г., което е преди деня на проверката. От представения по делото касов бон се доказва, че продажбите в обекта, в т. ч. и в деня на проверката 02.08.2020 г. се регистрират чрез това ФУ. Също така изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви. Доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, те не представляват основа за законосъобразното определяне на срока на ПАМ. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, който обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Обоснован е изводът на съда, че при преценката на срока за прилагане на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и дължи мотиви относно преценката си защо приема че срокът следва да бъде в определения от него размер. Предвид всичко изложено, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно постановено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение