Решение № 2436 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9744/2009 г.

Решение № 2436 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9744/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново срещу решение от 18.05.2009 г., постановено по адм. д. № 119 по описа за 2009 г. на Административен съд - Монтана. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 1599 от 18.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм, издадена с правно основание в чл. 34 ЗСПЗЗ. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се сочат и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени. От кмета на община Вълчедръм, по реда на чл. 163, ал. 2 АПК е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се възражения срещу твърденията в касационната жалба. Моли се, тя да не се уважава. Писмен отговор е постъпил и от заинтересованата страна, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Изложено е възражение, че между наследниците на Марин Първанов и касатора не е имало никаква уговорка за наем на земята. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Аргументирано опровергава твърденията направени в касационната жалба, които намира за неоснователни. Счита, че решението ще следва да остане в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: "Спринк" ЕООД е обжалвал заповед № № 1599 от 18.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм, издадена с правно основание в чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. Със заповедта е наредено освобождаването на земеделската земя с площ от 42, 854 дка, с кад. № 208 006, в землището на с. Горни Цибър, по жалба на Елза Фидосова Петрова. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че Елза Фидосова Петрова, по чиято молба е започнало административното производство, е един от наследниците на Марин Йончев Първолов (Първанов), на които с решение № 7976 от 4.11.1994 г. бившата Поземлена комисия - Вълчедръм е възстановила правото на собственост в съществуващи стари граници правото на собственост върху нива от 42, 854 дка, представляваща имот № 208006 в местността "Совата", землището на с. Горни Цибърч. Поради това, че до кмета на общината подобни искания срещу същото търговско дружество са били подадени и от други собственици на земеделски земи, кметът е назначил комисия, която в протоколите си е отразила извършените от нея проверки по направилите искането граждани и за "Спринк" ЕООД. Дружеството не е представило доказателства за правното основание за ползването на земята, поради което комисията е предложила на административния орган да издаде заповед за отстраняване. При така възприетата фактическа обстановка съдът е направил правни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Изложил е мотиви защо счита твърденията в жалбата за неоснователни и я е отхвърлил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила. Те не са обосновани, поради което не могат и да бъдат проверени. Неоснователно е и твърдението за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. В касационната жалба се твърди, че кметът на общината е лишил жалбоподателя от възможността да се запознае с административната преписка, като се позовава на свое писмо с изх. № М-426-М от 18.09.2008 г. Касаторът твърди неверни факти и обстоятелства. От данните по делото се установява, че Елза Петрова е направила искане до кмета на общината, което е с вх. № М-528-Е от 10.11.2008 г. Следователно няма данни "Спринк" ЕООД да е поискало да се запознае с нейната молба към 18.09.2008 г., защото към този момент молба от Елза Петрова не е била подадена. Ето защо твърдението за допуснато нарушение от кмета на общината на съществени административнопроизводствени правила е неоснователно. Няма данни и "Спринк" ЕООД да е представило доказателства, че ползва имота на правно основание. На следващо място в касационната жалба се твърди, че с един от наследниците на Марин Първанов - Емил Христов Маринов - е сключен договор за наем, който е вписан, като се моли съда да вземе предвид този новонастъпил факт. Към касационната жалба е приложено нечетливо копие от договор за наем на земеделска земя, сключен между дружеството и Емил Маринов, но нотариалната заверка е на подписа на Сашка Опрова Гльонцова (фамилното име е крайно нечетливо), а не на наследника на земята. Тя е посочена като наемодател, а не Емил Маринов. Нотариалната заверка върху подписа на договора е с дата 12.12.2008 г., а нечетливата дата на евентуалното му вписване е 13.03.2009 г. Последното съдебно заседание е проведено на 12 май 2009 г. или страната е имала възможност да го представи и пред административния съд, но по необясними причини не е сторила това. Настоящият състав не може да даде вяра на така сключения договор на първо място защото той не е представен и пред кмета на общината, чиято заповед е с дата след нотариалната заверка на договора и на второ място, поради това, че Елза Петрова в писмения си отговор срещу касационната жалба твърди, че не е имало никаква уговорка за земята с наследниците на общия наследодател и посоченото в жалбата е невярно. Твърденията в жалбата относно другите собственици на земеделска земя, подали молби до кмета на общината са неотносими към настоящия спор, поради което не следва и да се обсъждат. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение