Решение № 2477 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10994/2020 г.

ВАСI отделение23.02.2021 г.докладчик Бисер Цветков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4323/30.07.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 3895/2020 г. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Белисима 11" ЕООД деловодни разноски в размер 500 лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2477 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10994/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба началника на отдел "Оперативни дейности - София" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, представен от юрисконсулт Б. Ненкова, срещу решение № 4323/30.07.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 3895/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С413-0038853/27.02.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности - София" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него обратно на приетото от първостепенния съд ЗПАМ съдържа мотиви за избора на срок на мерките на административна принуда. Оспорва решението и в частта за разноските, като приема, че своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация "Белисима 11" ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред АССГ заповед по отношение на "Белисима 11" ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – студио за красота "Белисима" в гр. София, ул. "Оборище" № 78 за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 15.02.2020 г. продажба на стока на стойност 30 лева. По констатациите в административния акт съществува и касова разлика в размер съответстващ на неотчетената продажба. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка в 11. 05 ч. на 15.02.2020 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с негативните последици за фиска; съответстващата на контролната покупка касова разлика; непогасено задължение на търговеца за деклариран корпоративен данък в размер 307. 84 лева; личното приемане на плащането от управителя на дружеството; ефектът за отчитането на оборотите и евентуалното достигане на регистрационния праг по ЗДДС; предотвратяването на порочна практика в обекта; липсата на вредни последици за други лица предвид отсъствието на наети по трудово или извънтрудово правоотношение; целите на ПАМ и нуждата от защита на фиска. Първоинстанционният съд е приел, че са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Като безспорен е отделил фактът на използване от жалбоподателя в стопанисвания от него търговски обект на фискално устройство, от което не е издадена фискална бележка при осъществена касова продажба на стока.

Решаващите изводи на съда са за липса на конкретни мотиви за избора на срока на мерките на административна принуда, което изключвало контролът за съответствие на мерките с целите по чл. 22 ЗАНН и противоречало на принципа на съразмерност.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Споделени от касационния съдебен състав са изводите на административния съд квалифициране като порок на формата на ЗПАМ, засягаща преценката за съответствието на акта с целта на закона, отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката.

Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

  • Щом приписваното на задълженото лице нарушение всякога засяга фиска, то това отрицателно засягане е основание за създадената правна уредба за налагане на ПАМ, но не е критерий за срока на мярката;
  • Установената касова разлика е функция на неотчетената продажба и е относима към материалните предпоставки за налагане на ПАМ;
  • Наличието на непогасени публични задължения в минимални размери, приемането на плащането от управителя, потенцията за специална регистрация по ЗДДС и ограничаването на вредните последици до адресата на акта /по хипотеза друг не следва да се засяга от ограничението/ са ирелевантни за определянето на срока на мерките;
  • Не са описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда.
  • Еднократността на нарушението и съдържанието на ПАМ очертават абсурда на намерението за преустановяване на порочни практики в обекта. Очевидно преустановяването на "порочните практики" се обвързва с прекратяването на дейността в обекта.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Присъдените от първостепенния съд в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение са в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника няма за последица редукция под този размер.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 500 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

1