Решение № 11724 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2254/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 7883/20.12.2022 г., постановено по адм. д. 7095/2022 г. по описа на Административен съд София- град (АССГ). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради несъобразяването му с материалния закон, процесуалните правила и необоснованост касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът Нивало ЕООД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 7883/20.12.2022 г., постановено по адм. д. 7095/2022 г. по описа на АССГ е отменена Заповед 03-РД/1996 от 09.07.2021г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на кандидата Нивало ЕООД при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона като е определен срок за изпълнение. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е достигнал до извода, че за извършваната от Нивало ЕООД дейност не е необходимо представянето на удостоверение за регистрация на животновъден обект на негово име, както и че не са налице твърдените от административния орган изкуствено създадени условия за получаване на плащане. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал незаконосъобразни правни изводи. В съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд е приел за установено, че Нивало ЕООД е подало заявление за подпомагане с ИД 16/04/1/0/00961 от 02.12.2016г. по подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР. Заявлението за подпомагане е за инвестиционно намерение с наименование Закупуване на съвременно оборудване за ферма за водоплаващи птици в [населено място], община Марица, обл. Пловдив, с обща стойност на заявените за финансиране разходи 1 915 950,00 лева без ДДС. В заявлението за подпомагане са включени разходи за закупуване на технологично оборудване: клетки за гушене, водно охладителна система, машина за гушене и др. В заявлението за подпомагане с ИД 16/04/1/0/00961 е посочено, че инвестиционното намерение е за отглеждане на 500 /петстотин/ броя патици в животновъден обект 4137-0362, находящ се в ПИ с идентификатор 47086.608.2, в землището на [населено място], община Марица, обл.Пловдив. Този животновъден обект е регистриран на името на Бизнес парк Маноле ООД. Не се спори, а се установява и от писмо с вх. 01-1200/727 от 18.05.2018 г. на ОДБХ-Пловдив, че Нивало ЕООД няма регистриран животновъден обект на територията на ОДБХ-Пловдив. В резултат на тези фактически установявания решаващият съд е приел, че в обжалвания административен акт липсва обосновка, защо предложението на кандидата не съответства на изискванията на чл. 8, ал.1, т. 2 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програма за развитие на селските раони за периода 2014-2020 г. (Наредба 9/2015 г.) за минималния стандартен производствен обем (СПО) на земеделското стопанство, както и че липсва какъвто и да било анализ на проектното предложение, доказаният капацитет на животновъдния обект и финансовите аспекти на осъществяваната от кандидата дейност. Неправилно АССГ е приел, че е спазено изискването по чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. а във връзка с чл. 26 от Наредба 9/2015 г. от дружеството кандидат за подпомагане. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2, земеделските стопани към датата на кандидатстването следва да отговарят на изискването - минималният СПО на земеделското им стопанство е не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро, в т. 3, б. а е предвидено, че ако са юридически лица, трябва да са получили за предходната или текущата финансова година приход от земеделски дейности или участие и подпомагане по схемата за единно плащане на площ, включително приход от получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности, или приход от преработка на земеделска продукция или услуги, директно свързани със земеделски дейности, или получена публична финансова помощ. Допустимите доказателства за установяване на СПО са лимитивно изброени в чл. 8, ал. 2 от Наредба 9/2015 г. В случая дружеството иска да докаже минималния СПО чрез анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин, в която е посочено местонахождение на имота в [населено място], община Марица, обл. Пловдив и Декларация за изчисление на минималния СПО на стопанството, в която е декларирал 500 броя патици, като между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че този обект е регистриран на Бизнеспарк Маноле ООД. Нивало ЕООД няма регистриран животновъден обект и поради тази причина върху неговата дейност по отглеждане на животни не се осъществява контрол от компетентните за това органи. Животновъдният обект е регистриран на друго лице, а не на Навало ЕООД. Животновъден обект съгласно § 1, т. 36 от ДР на ЗВМД е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. Собственик на животновъден обект е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността и/или правото на ползване върху обекта - § 1, т. 49 от ДР на ЗЖ. Ползвател на животновъден обект е всяко лице, което осъществява възмездно или безвъзмездно дейност в обект или инсталация, подлежащ на ветеринарномедицински контрол, който не е негова собственост - § 1, т. 79а ЗВМД. Съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за животновъдството (ЗЖ) обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните с уникален номер. Целта е върху дейността да може да се осъществява контрол, за да се гарантира безопасността както на отглежданите животни, така и на продукцията от тях. Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми - чл. 13, ал. 5 ЗЖ. В случая инвестиционното намерение на Нивало ЕООД предвижда ползването на животновъден обект, но за експлоатирането му от това дружество е необходима негова регистрация по чл. 137, ал.1 от ЗМВД. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 13б, ал.4 от ЗЖ, според който регистрирането на животновъден обект 4137-0362 от Бизнес парк Маноле ООД не дава право тази ферма да се ползва и от Нивало ЕООД за извършване на селскостопанска дейност, без същият в качеството на неин ползвател да е регистрирал животновъден обект и съответно с извършваната дейност в животновъдния обект по отглеждане на патици не доказва минимален СПО. Неправилни са изводите на съда, че в случая Нивало ЕООД не е следвало да се регистрира като ползвател на животновъдния обект, съгласно изискванията на чл. 137, ал. 1 и сл. от ЗВМД. Според чл. 137, ал. 1 ЗВМД, собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Към заявлението се прилагат изброените в чл. 137, ал. 1, т. 1- 4 документи. Директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация на заявителя. В чл. 137, ал. 9, т. 1 - 9 ЗВМД са изброени обстоятелствата, които подлежат на вписване, като съгласно т. 3 това е собственикът или ползвателят на обекта, а в т. 9 промени във вписаните обстоятелства. Тази нормативна уредба и цитираните норми на ЗЖ обуславят извод, че дейността по отглеждане на селскостопански обекти трябва да се осъществява в регистрирани животновъдни обекти от вписания в регистъра собственик или ползвател, като всяка промяна в лицето, вписано в регистъра подлежи на вписване. В контекста на изложеното, предвиденото в чл. 137, ал. 8 ЗВМД, че регистрацията на животновъдния обект е безсрочна не означава, че трети лица могат да се ползват от извършената регистрация без да са вписани като собственици или ползватели на обекта. Като е достигнал до противоположен правен извод АССГ е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Липсата на регистрация на животновъден обект на Навало ЕООД по чл. 137 ЗВМД означава, че дейността по отглеждане и угояване на патици не се извършва съобразно изискванията на ЗВМД и не може да послужи за доказване на минимален СПО на земеделско стопанство на този правен субект независимо. Този извод не е възможно да се промени от съществуването на облигационни отношения между Нивало ЕООД и Бизнеспарк Маноле ООД по повод функционирането на животновъдния обект, регистриран от Бизнеспарк Маноле ООД, защото доказателствата за тяхното съществуване не доказват минимален СПО на Нивало ЕООД като земеделски стопанин с регистриран животновъден обект. Поставените изисквания в националния закон не са ограничителни и формални. В подкрепа на тези съображения е и задължителното Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 1 декември 2022 г. по дело С-409/21, DELID, ECLI:EU:C:2022:946, според което член 17 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г.,следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която обвързва предоставянето на посоченото в тази разпоредба подпомагане с изпълнението на условието кандидатът да представи удостоверение за регистрация на животновъден обект на негово име. Член 17 от Регламент 1305/2013, изменен с Регламент 2017/2393, следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която обвързва предоставянето на посоченото в тази разпоредба подпомагане с изпълнението на условието кандидатът да докаже, че към датата на подаване на неговото заявление производственият обем на земеделското му стопанство е не по-малко от равностойността на 8 000 EUR . При съобразяване с това решение на СЕС настоящата касационна инстанция намира, че неправилно АССГ не е приложил относимите разпоредби от националното законодателство, съгласно които дейностите и инвестициите, заявени за финансиране по разглежданата подмярка, трябва да бъдат регистрирани по съответния ред и това обстоятелство да бъде надлежно удостоверено, в случаите когато за конкретния вид дейности и инвестиции е предвидено да се осъществяват при условията на регистрационен режим (какъвто е настоящият случай), които са в съответствие с европейското право. Правилно е прието от страна на административния орган, че проекта на Нивало ЕООД ще се реализира заедно с още две други дружества - Бонарекс ЕООД и Тана Трейд ЕООД. Проектите и на трите дружествата се предвижда да се реализират в един и същ имот, като проектите им са идентични. Инвестиционните намерения на трите дружества също са идентични - за оборудване на ферми за водоплаващи птици. Има идентичност при предвидените разходи за СМР за ремонт на 3 броя халета, заложени в таблица 2 от бизнес плана; приблизително еднаква стойност на разходите по проекта. По данни от Търговския регистър към Агенцията по вписванията се установява също, че трите дружества Бонарекс ЕООД, Тана трейд ЕООД и Нивало ЕООД участват в общо дружество по ЗЗД с наименование Сдружение за отглеждане и угояване на патици-Маноле 3 . Между тях трите се установява не само имотна връзка по отношение на ползване на един и същ имот, но и икономическа такава, която предполага осъществяване на съгласувани практики при осъществяване на дейността им и конкретно при направените заявления по проекти. Дружествата изкуствено са разделили един общ проект на три части с цел получаване на финансиране над максималния праг, което от своя страна, автоматично обуславя невъзможност да се постигнат целите на подпомагането, в т.ч. насърчаването на конкурентноспособността в земеделието. В един и същ имот са регистрирани три дружества с еднаква животновъдна дейност, което също обуславя логически извод за изкуствено създадени условия, които необосновано е прието от АССГ, че не са доказани. При правилно установена фактическа обстановка административният орган законосъобразно със Заповед 03-РД/1996 от 09.07.2021г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е отказал да финансира заявлението на Нивало ЕООД по проектно предложение ИД 16/04/1/0/00961. Като е достигнал до противоположен правен извод АССГ е постановил незаконосъобразно съдебно решение, с което неправилно е отменил действителен и законосъобразен административен акт, постановен без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения, но правните изводи са необосновани и в противоречие с материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, с което да бъде отхвърлена жалбата на Нивало ЕООД. По водене на делото касационният жалбоподател е направил разноски в размер на 65767,10 лв. (1700 лв. - държавна такса и 64067,10 лв. адвокатско възнаграждение) и е представляван пред първата инстанция от юрисконсулт. Възражението по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, направено в писмената защита на Нивало ЕООД е неоснователно, защото договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на спора, косвено доказателство в подкрепа на тази преценка се явява съпоставимостта му с договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат от дружеството по същото дело. Следователно с оглед окончателния изход на спора, направеното в касационната инстанция искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касационният жалбоподател има право на разноски в пълен размер на реално направените и доказани разноски плюс определеното от съда юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. По изложените съображения,Върховният административен съд