Решение № 10092 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6834/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. А. Ш. срещу решение 13656 от 21.04.2025 г., постановено по адм. дело 1760/2025 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за неговата отмяна със законните последици от това. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен юрисконсулт Е. Хичовски, който в съдебно заседание пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за оставяне в сила решението на АССГ. Представя справки относно общото положение и актуалната обществено политическа обстановка в Сирия от 21.07.2025 г. и 31.09.2025 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. А. Ш., гражданин на Сирия, срещу решение 1260 от 03.02.2025 г. на председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, решаващият съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, е предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Счел е, че оспореният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Според първостепенния съд правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а и самият той не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Посочено е, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, включително защото твърдението му, че е възможно да бъде мобилизиран, не е съпътствано от други значими за него мотиви да напусне страната си по произход. Установена е липсата на предпоставките на чл. 8, ал. 5, т. 5 и ал. 9 ЗУБ. На следващо място съдът приел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, установени както от приложената по административната преписка справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г., така и от представена в хода на съдебното производство справка с вх. МД-02-160/14.03.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според решаващия съд ответният административен орган е извършил законосъобразна преценка на липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 т. 3 ЗУБ, при съобразяване на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО и решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Формиран е извод, че липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от жалба и е достигнал до обосновани изводи за липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които, възприети от касационната инстанция, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, включително с оглед възможността, предвидена в чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи включително с данните от представената пред касационната инстанция справки относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Видно от проведеното в хода на административното производство интервю на 27.08.2024 г., чуждият гражданин е заявил пред интервюиращ орган, че е напуснал Сирия през април 2024 г., нелегално за Турция, където е останал три месеца. Впоследствие, с помощта на трафикант е преминал през граничното телено заграждение не по законоустановения ред на територията на Република България и е бил задържан от полицията при опит да премине нелегално в Сърбия. Изрично е посочил, че държавата цел на пътуването му е Германия, защото там приемат бежанците. Според разказаната бежанска история, чуждият гражданин не е служил в сирийската редовна армия и през 2022 г. е търсен от военните; не може да се върне да живее в Сирия, защото или ще влезе в затвора или кюрдските сили и редовната армия ще го вземат за войник. Споделя, че в държавата му на произход няма условия за живот /няма вода, електричество и хранителни продукти/ и че през зимата няма как да се отопляват; не е опитвал да се засели в друг град или област в Сирия. Изрично посочва, че цялото му семейство родители, четирима братя и две сестри живеят в Турция. Изцяло се споделят изводите на първостепенния съд, че възможността сирийският гражданин да бъде мобилизиран не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване, още повече че по делото не се установява същият да е получил призовка/повиквателна за явяване на военна служба. Останалите съобщени от кандидата причини да напусне Сирия са причини от личен характер, в това число икономически, което обосновава извода, че в случая не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на подобри условия за живот и реализация. Този извод е допълнително обоснован с твърдението му, че крайната му цел е Германия. Изложените от първостепенния съд правни изводи във връзка с подобряването на общото положение в Сирия се потвърждават от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и вх. МД-02-528 от 31.09.2025 г. В тях се съдържат данни, че според оценки на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/, към 12 юни 2025 г. в провинция Халеб пребивават 1 545 049 вътрешно разселени лица, а от 27 ноември 2024 г. насам 467 198 души са се завърнали в провинцията, след като преди това са били в положение на вътрешно разселване. ВКБООН допълнително изчислява, че от началото на 2024 т. до 15 май 2025 г. общо 197 265 завърнали се от чужбина лица живеят в провинция Халеб, по-голямата част от които /25 137 души/ се завръщат в окръг Джебел Саман, следвани от Ал Баб /5 683 души/ и Менбидж /5 121 души/. Между 17 - 23 септември 2025 г. ВКБОО11 продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа на граничните контролно-пропускателни пунктове Ал Салама и Джусие. През посочения период 948 души се възползват от тази помощ, а от началото на годината общо 19 307 завърнали се лица са получили подкрепа па ключовия граничен пункт с Турция и Ливан. Като част от друга дейност ВКБООН предоставя парична помощ па 2978 домакинства, от която се възползват общо 10 785 души. Това увеличава общия брой на подкрепените бенефициенти чрез финансовата помощ за връщане и реинтеграция до 5787 домакинства /22 964 души/ и на свой ред отбелязва важен етап в усилията за връщане и реинтеграция. В справката от 31.09.2025 г. изрично е посочено, че основните причини за завръщане на сирийците остават непроменени с течение на времето, като най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Други причини включват носталгия, трудности при достъпа до жилище, възстановяване на собствеността, ограничена хуманитарна помощ и необходимост от работа. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия, като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама са сред най-честите дестинации. Всички изложени данни сочат, че общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че съдът е следвало да се позове не само на представените от ДАБ справки, който подход противоречи на методологията за Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището /EUAA/. Представените справки са изготвени от дирекция Международна дейност на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивша Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход/ и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че в конкретния случай е приложим принципът забрана за връщане /non-refoulement/, като се позовава на Квалификационната директива /Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета/, член 18 от Хартата за основните права на ЕС, чл. 2 и чл. 3 ЕКПЧ, и практиката на ЕСПЧ по прилагането им. Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/. Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход - Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Ето защо, след като евентуалното завръщане на жалбоподателя в страната по произход няма да застраши неговите живот и здраве, и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". Макар касаторът да се позовава на нуждата от закрила като бежанец sur place, по делото не се установяват предпоставките за това. Чуждият гражданин може да получи този статут, когато се появят нови обстоятелства след влизането му в България, които създават основателни опасения от преследване вследствие на раса, религия, националност, принадлежност към социална група или политически убеждения и той не може или не желае да се върне в страната си. Това включва ситуации, при които нови факти, произтичащи след влизането в страната, водят до реален риск за живота или свободата на лицето, което не е могло да бъде предвидено при първоначалната му миграция. Статутът sur place се предоставя при доказване, че лицето не е било преследвано или не е търсило закрила по тези основания при влизането си, но се появяват нови причини за защита на територията на приемащата държава на по-късен етап. В случая кандидатът не е представил убедителни доказателства, които да показват нови обстоятелства, възникнали след влизането му в България, които създават реален риск от преследване или опасност за живота и свободата му. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение