Решение № 2092 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9405/2018 г.

Решение № 2092 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9405/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив срещу решение № 1398 от 18.06.2018 г., постановено по адм. д. № 1978/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХVІІІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт. Претендират се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Р. Делчевски от [населено място], не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153-15-122 от 28.06.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, с което е изменено разпореждане № [номер]/протокол № 2140-15-239 от 28.04.2017 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив. Изпратил е преписката на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив за ново произнасяне по жалба вх. № 1012-15-128 от 30.05.2017 г. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. При преценка на събраните доказателства и изложените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното: Първият спорен период обхваща 01.04.1991 г. до 31.12.1999 г., в който Делчевски е полагал труд във фирма Едноличен търговец "Кинов – А. Кирилов", чийто предмет на дейност е включвал събиране и третиране на твърди и течни отпадъци, включително канализация; санитарни и почистващи дейности, видно от фирменото досие на лист 41 от делото. В осигурителната книжка № [номер]-1 от 26.08.1991 г., в графата за длъжност, се съдържа запис "машинист на багер Бх-025-фадромист". В осигурителна книжка № [номер]-1 от 29.02.1996 г., за периода 01.01.1996 г. -01.01.2000 г., длъжността е "багерист-фадромист". В трудовия договор от 01.04.1991 г. и последвалите го допълнителни споразумения, относими към спорния период, длъжността е "машинист на багер Бх-025" и "багерист". Осигурителят Едноличен търговец "Кинов – А. Кирилов" е издал удостоверение № 11 от 24.04.2017 г., в което е посочил, че в периода 01.10.1991 г. до 30.04.1993 г., трудът на Делчевски, като машинист на ПСМ, е от втора категория по чл. 63 б ПКТП, за която са внесени осигурителни вноски, а за останалите периоди предложението е за трета категория. Органите на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив са изискали данни относно трудовите функции на Делчевски от цитирания осигурител. Издадено е удостоверение № 3 от 26.04.2017 г., в което е посочено, че кандидатстващият за пенсия е работил с багер на нерегламентирани сметища, образувани от пръст, животински, строителни и други неопасни отпадъци, които е товарил на товарни автомобили, превозвани до регламентирано сметище. Съгласно чл. 63 б ПКТП (отм.); от втора категория е труда на шофьорите на комунална техника, непосредствено заети в дейностите по поддържане на санитарно-хигиенното състояние, снегопочистването, събирането и преработката на твърди битови и хранителни отпадъци, и работници работещи на сметоразтоварищата. В решение № 109 от 06.01.2014 г., постановено по адм. д. № 12469/2013 г., на ВАС, VI отделение е прието, че под комунална техника следва да се имат предвид сметосъбирачните машини, бордови коли за събиране на твърди битови и хранителни отпадъци и смет, на миячни и метачни машини, контейнеровози, ямоканалочистачни машини, машини за снегопочистване и машини за сметоразтоварищата. От събраните по първоинстанционното дело писмени доказателства не се установява Делчевски да е заемал длъжност шофьор на комунална техника. Неговите фунционални задължения са били свързани с машинно товарене на отпадъци на такава техника. Той не е бил и на длъжност "работник" на сметоразтоварищата. Фирма "Кинов – А. Кирилов" през периода 1991 г. – 1999 г. е била подизпълнител на "Комунал" ООД и е извършвала дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. По делото няма данни да е извършвала снегопочистване. Нормата на чл. 63 б ПКТП (отм.); визира строго определени длъжности, а именно шофьорите на комунална техника и работници работещи на сметоразтоварищата и липсва правно основание за разширителното й тълкуване. Не може да бъде споделена тезата на първоинстанционния съд, че на кандидатстващия за пенсия следва да бъде призната втора категория труд, на основание чл. 26 ПКТП във връзка с чл. 67 ПКТП. Записът на чл. 26 ПКТП (отм.); се отнася до машинисти на всички видове строителни и пътни машини. Съдържа се в подраздел "Строителство, строителна индустрия, производство на строителни материали" към раздел ІІ ПКТП (отм.);. Съгласно чл. 67 ПКТП, трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори от правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. През спорния период ЕТ "Кинов – А. Кирилов", в чиято фирма жалбоподателят по първоинстанционното дело е полагал труд, е извършвал сметосъбиране и сметоизозване на битови отпадъци, а не строително-монтажна дейност. При съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 26 ПКТП и чл. 67 ПКТП се налага изводът, че първата норма се прилага към машинистите на всички видове строителни и пътни машини, работещи непосредствено на обекти, в които се е извършвала строително-монтажната дейност, включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт, но предприятията, респ. фирмите, в които са полагали труд, не попадат в отрасъл "Строителство". При така изложената нормативна уредба без значение е какви осигурителни вноски е внасял ЕТ "Кинов – А. Кирилов" за жалбоподателя през даден период, както и изводите на техническата експертиза за риска от въздействие на факторите на работната среда. Въпросите относно кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд през процесния период са регламентирани от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране. Следователно след като подзаконовия нормативен акт не отчита осъществяваната от Делчевски трудова дейност като такава, даваща му право на преференциален режим при пенсиониране, то правилно административния орган е приел, че през периода 01.04.1991 г. до 31.12.1999 г., жалбоподателят е работил при условията на трета категория труд. Стигайки до друг правен извод, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. Осигурителният стаж за периода 1977 г. и 1978 г. не е отразен в представените по делото трудови книжки, а с решение № 2153-15-122 от 28.06.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив на Делчевски е признат 2 м. и 8 дни осигурителен стаж от трета категория, въз основа на УП-13 от 27.06.2017 г. Жалбоподателят по първоинстанционното дело не е представил доказателства, обосноваващи друг извод. При налични 2 години и 6 месеца осигурителен стаж от първа категория и 8 години 9 месеца и 4 дни осигурителен стаж от втора категория Делчевски не покрива критериите на. чл. 69 б, ал. 1 и ал. 2 КСО, тъй като няма 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд, респ. 15 години при условията на втора категория труд. Към датата на подаване на заявлението – 30.12.2016 г., кандидатстващият за пенсия е на 60 години 10 месеца и 7 дни, при изискуема възраст по чл. 68 КСО 64 години и 3 месеца. При изложената фактическа обстановка и цитираната в тези мотиви нормативна уредба, отказът за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е законосъобразен. Стигайки до различни правни изводи първоинстанционният съд е постановил оспореното решение в нарушение на материалния закон. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, водещо до отмяната му. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява на настоящата инстанция да постанови решение по съществото на спора. Предвид изложените по-горе мотиви се приема, че решение № 2153-15-122 от 28.06.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, с което е изменено разпореждане № [номер]/протокол № 2140-15-239 от 28.04.2017 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив е законосъобразен административен акт, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна. По отношение на претендираните от касатора съдебни разноски се съобразява, че касационната жалба не е подписана от юрисконсулт и страната не е направила разноски за държавна такса за настоящата инстанция. Няма конкретизирано искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция, не е посочен размер и липсва списък на разноските. Ето защо разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, не се присъждат в полза на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1398 от 18.06.2018 г., постановено по адм. д. № 1978/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХVІІІ състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Делчевски от [населено място] против решение № 2153-15-122 от 28.06.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив, с което е изменено разпореждане № [номер]/протокол № 2140-15-239 от 28.04.2017 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.