Решение № 2175 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16089/2010 г.

Решение № 2175 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16089/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 13190 от 5.11.2010 г., постановено по адм. д. № 4184/2010 г. Върховният административен съд, седмо отделение, е отменил решение № 06-00-816-2009/12.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища във връзка с § 4, ал. 1 от ДР на Закона за висшето образование и чл. 2 от Наредбата, министърът на образованието, младежта и науката е отказал признаване на висше образование на Марияна Никифорова Христова по специалността "психология" с образователна квалификация степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет - Украйна и е върнал административната преписка на министъра на образованието, младежта и науката за ново разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в решението. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от министъра на образованието, младежта и науката от гр. София чрез процесуалния си представител главен експерт Марина Христова. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решение № 13190 от 5.11.2010 г., постановено по адм. д. № 4184/10 г. на Върховният административен съд, седмо отделение и да остави в сила решение № 06-00-816-2009/12.01.2010 г. Ответницата по касационната жалба Марияна Никифорова Христова не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, пето отделение, е отменил решение № 06-00-816-2009/12.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища във връзка с § 4, ал. 1 от ДР на Закона за висшето образование и чл. 2 от Наредбата, министърът на образованието, младежта и науката е отказал признаване на висше образование на Марияна Никифорова Христова по специалността "психология" с образователна квалификация степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет - Украйна и е върнал административната преписка на министъра на образованието, младежта и науката за ново разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в решението. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалваното решение, основанията на административния орган да откаже признаване на висше образование - обучението на заявителката е проведено на територията на Република България, а не на територията на страната, издала дипломата за висше образование, което съставлява нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО, съответно на чл. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, както и оплакванията на жалбоподателката/сега ответник по касация/ срещу издаденото решение. Изложени са мотиви, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на материалния закон. За да отговори на направените възражение за допуснати нарушение на административно-производствените правила първоинстанционният съд е дал подробно тълкуване на реда и условията за признаване на висше образование на лица, завършили в чужбина, въз основание на което е приел, че направените възражения са неоснователни, тъй като комисията по чл. 7, ал. 2 от Наредбата е провела редовно заседание и при спазване на изискванията за кворум. Тричленният съд е изложил подробни мотиви защо приема, че е допуснато нарушение на материално-правни разпоредби при издаване на обжалваното решение. В тази връзка на първо място е прието, че в решението си комисията не е изложила съображения за автентичността на представените документи в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата, на която е основан оспореният отказ, от което е направен извод, че този фактически състав не е изпълнен. На второ място е посочено, че фактическите основания за отказа са нарушения на забраната по § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО за провеждане на обучение на територията на страната от поделение на чуждестранно висше училище и на общата разпоредба на чл. 2 от Наредбата, която определя, че право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища имат български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование или са завършени периодите на обучение. Изложени са мотиви, че тези доводи на комисията, които са възприети изцяло в обжалваното решение, не намират подкрепа от данните по административната преписка. На база на тълкуване на понятието "дистанционно обучение" са развити аргументи, че същото не е равнозначно на разкриване на филиал на чуждестранно висше училище на територията на страната в нарушение на ЗВО, поради което то не съставлява нарушение на забраната на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Допълнено е, че ако административният орган е считал, че проведената форма на обучение нарушава посочената забрана, то не е съществувало пречка да изиска от висшето училище и от заявителката да представят доказателства относно начините, методите и организацията на обучение, като отсъствието на данни в тази насока не води до обоснован извод за допуснато нарушение на забраната. По отношение на чл. 2 от Наредбата е прието, че заявителката е български гражданин и че в случая не е било спорно, че издателят на дипломата - Киевски славистичен университет е създаден и функционира по законоустановения ред на Република Украйна. Въз основа на изложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на издаденото решение. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, е за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че неправилно тричленният състав е приел, че фактическите данни, на които се позовал издателя на решението, не покриват елементите на хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, както и че е следвало да бъде извършена служебна проверка за заобикаляне на забраната на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Твърди се още, че първоинстанционният състав въз основа на данните по делото е направил необоснован извод за допуснато нарушение на материалния закон. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Правилни и обосновани са и изводите на съда, че при постановяване на решението са спазени административно-процесуалните правила и оплакванията в обратния смисъл се явяват неоснователни. Въз основа на фактите по делото и становищата на страните е формулиран точно и основният спорен въпрос - налице ли са условия за признаване на придобито висше образование от заявителката, като отговорът предполага тълкуване на разпоредбите на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО и чл. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. Изградените изводи в тази насока са логически издържани и при съобразяване на установената съдебна практика. Установената с § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО забрана за чуждестранните висши училища да откриват свои поделения на територията на Република България не е равнозначна на забрана на задочната форма на обучение, каквато по своето естество представлява дистанционната форма на обучение, проведена от заявителката. Начинът на обучение е форма на организация на учебния процес, а не форма на организационната структура на съответното висше учебно заведение. При това тълкуване и при липса на доказателства, че издателят на дипломата действа в нарушение на националното си законодателство, е направен обоснован извод за наличие и на условията по чл. 2 от Наредбата. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,