Решение № 8215 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2035/2010 г.

Решение № 8215 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2035/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу решение № 16068/28.12.2009 г. по адм. д. № 10937/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Касаторът счита делото за неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба Добрин Тодоров Добрев намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът Висшият съдебен съвет чрез процесуалния си представител застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение на ВСС по дисциплинарно дело № 42/2009 г., взето на заседание на ВСС от 6.08.2009 г. по т. 31 във връзка с решението за освобождаване поради изтичане на срок на предизвестие по подадена оставка по т. 31. 1 от Протокол № 33. Жалбоподателят счита решенията за незаконосъобразни и претендира отмяната им. Развива доводи, че следва да се отмени решението, с което е прекратено дисциплинарното производство по дисциплинарно дело /д. д./ № 42/2009 г., както и решението по т. 31.1. от протокол № 33/6.08.2009 г., с което прокурор Добрев е освободен от длъжност по реда на косвения съдебен контрол. Видно от протокол № 33/6.08.2009 г. ВСС с т. 31 относно: произнасяне по решението на дисциплинарния състав по д. д. № 42/2009 г. е решил следното: т. 31.1: Прекратява дисциплинарното производство по д. д. № 42/2009 г., образувано с решение на ВСС от 8.07.2009 г. по предложение на Инспектората към ВСС срещу Добрин Тодоров Добрев- прокурор в районна прокуратура Тутракан и т. 31.2: На основание чл. 165, ал. 1, т. 2 Закона за съдебната власт /ЗСВ/ освобождава Добрин Тодоров Добрев от заеманата длъжност "прокурор" в Районна прокуратура гр. Тутракан, считано от датата на вземане на решението. С оглед цитираното решение очевидно е, че касаторът е обжалвал пред първата инстанция цялото решение по т. 31 от протокола, изразено в две подточки, като е допуснал фактическа грешка в жалбата си, цитирайки решението за освобождаване от длъжност като решение по т. 31.1, вместо по т. 31.2. Волята му, макар и непрецизно формулирана като включваща и искане за контрол по реда на косвения съдебен такъв досежно т. 31.2 от цитирания протокол, е оспорване на решението на ВСС по т. 31 в цялост. Първоинстанционният съд, за да се произнесе, е установил следната фактическа обстановка: Добрин Тодоров Добрев е бил прокурор в районна прокуратура гр. Тутракан. На основание заповед № 140 от 3.06.2009 г. на главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет на 10.06.2009 г. е извършена комплексна планова проверка на дейността на прокурора. Установено е, че за системно неспазване на процесуалните срокове, през 2008 г. на Добрев е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Нарушението продължава и с оглед на това Инспекторатът е приел, че с действията си магистратът е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСВ /изм/. Заради това Инспекторатът на 7.07.2009 г. е предложил на Висшия съдебен съвет да наложи на Добрев дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". С решение от 8.07.2009 г. по протокол № 28 ВСС е взел решение по предложението на Инспектората и е образувал дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ. С молба от 21.05.2009 г., заведена в администрацията на Висшия съдебен съвет с рег. № 11-03-339 от 4.06.2009 г., прокурор Добрев е подал оставка по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 1 от ЗСВ. На две заседания на ВСС - съответно на 24.06.2009 г. и на 8.07.2009 г. Съветът е оттеглил произнасянето си по предложението на Комисията по предложенията и атестациите за освобождаване на Добрев на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ. Самата комисия по предложенията и атестирането на свое заседание на 14.07.2009 г. е отложила разглеждането за освобождаването на Добрев до "след произнасянето на дисциплинарния състав". С решение от 4.08.2009 г. дисциплинарният състав е предложил на ВСС да прекрати дисциплинарното производство, като внесе преписката по дисциплинарното дело на заседание на ВСС с мотива, че трудовото правоотношение между прокурор Добрев и ВСС следва да се счита прекратено от 6.07.2009 г. поради изтичане на срока на предизвестието и безусловното едностранно изявление на магистрата за това. Същевременно и Комисията по предложенията и атестациите на 4.08.2009 г. е взела решение да внесе на заседание на ВСС предложението за освобождаване на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ. Атакуваното решение на ВСС от 6.08.2009 г. административният орган е мотивирал с изказвания в смисъла на възприетото в решението на дисциплинарния състав. С обжалваното съдебно решение първостепенният съд е отхвърлил жалбата на Инспектората срещу решение по т. 31.1 на Висшия съдебен съвет по протокол № 33 от 6.08.2009 г. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че законодателят е създал едно субективно потестативно право на магистрата. То се реализира чрез едностранно волеизявление на носителя му, т. е. само по негова воля. Срокът на предизвестието е изтекъл на 6.07.2009 г. и считано от тази дата субективното право на магистрата е произвело своя преобразуващ ефект. Предизвестието е с правопрекратителен факт - с неговото изтичане настъпва целеното с подадената оставка прекратяване на правоотношението. Поради това дисциплинарното производство е неправилно образувано и проведено, а прекратяването му е незаконосъобразно. Така постановеното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон. Както се посочи по-горе, решението на ВСС се обжалва в цялост от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Последният като вносител на предложение за дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност" има право на жалба и в частта по т. 31.2, тъй като в едно общо волеизявление в обжалвания акт на ВСС е инкорпорирана воля за прекратяване на дисциплинарното производство и за освобождаване на магистрат при корелативната им връзка - освобождаването поради изтекъл срок на предизвестие е прието за основание за прекратяване на дисциплинарното производство. В този аспект не следва да има произнасяне с отделен диспозитив на сезирания първостепенен съд, нито пък е налице липса на право на жалба по отношение на Инспектората като вносител. Настоящата инстанция намира, че спрямо обжалвания административен акт на ВСС е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК поради следното: В решението си ВСС е направил смесване на трудово правоотношение и дисциплинарно производство по реда на ЗСВ, което се финализира с административен акт. Фактът на изтичане на предизвестие не е нито основание за прекратяване на дисциплинарното производство, нито пък за решение за освобождаване на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ. За освобождаване на посоченото основание е необходимо административният орган в лицето на ВСС да провери дали магистратът е изготвил всички актове по делата и преписките, които са му разпределени, и то в срока на предизвестието. В конкретния случай дори в депозираната оставка няма посочен такъв, а хипотезиса на нормата на чл. 165, ал. 1 ЗСВ разпорежда най-малко едномесечен срок на предизвестие. По каква причина ВСС е приел точно едномесечен срок на предизвестие, не става ясно. Административният орган е длъжен да изиска и да знае има ли недовършени дела и преписки, още повече в молбата е заявено от магистрата, че ще изпълни това условие. Липсата на конкретни данни за тези преписки и резултатите по тях не може да се тълкува в смисъл, че ВСС ще освободи подалия оставка само поради изтичане на срока. Освобождаването винаги се финализира с конкретен административен акт, като релевантният момент е датата на постановяването му. В случая тази дата е 6.08.2009 г. и към тази дата магистратът не е изпълнил това си задължение, като същевременно е допуснал и дисциплинарни нарушения. Последното обстоятелство е прието за безспорен факт и в преписката, видно от обстоятелствената част на решението на дисциплинарния състав - магистратът е осъществил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и 2 ЗСВ /нова/. Това безспорно сочи на неизпълнение на задължението на магистрата по чл. 166, ал. 2 ЗСВ. Само наличието на това обстоятелство е пречка за освобождаването на магистрат на посоченото основание и представлява и неизпълнение на задължението на ВСС да провери законово вмененото му задължение за установяване на тези обстоятелства. Поради това фактът на изтичане на предизвестието не е равнозначен на освобождаване от длъжност - необходимо е да се постанови нарочен административен акт от компетентния за това по Конституция и ЗСВ орган в лицето на ВСС. Това е и разликата между трудовото правоотношение и последиците на предизвестието с това по освобождаване от длъжност. Изтичането на срока на предизвестието не е основание и за прекратяване на дисциплинарното производство. Законодателната воля, вплетена в разпоредбата на чл. 166, ал. 3 ЗСВ е в смисъл самият компетентен орган да не го освобождава до приключване на производството, ако вече е налице образувано дисциплинарно производство по налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6. Вече изтъкнатият релевантен момент е датата 6.08.2009, към която има образувано и неприключило дисциплинарно производство. Това е второто основание за незаконосъобразност на решението за освобождаване по чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ и на решението за прекратяване на дисциплинарното производство. Законодателно пък не е предвидено нито да не се образува, нито да се прекратява образувано вече дисциплинарно производство поради изтекъл срок на предизвестие. Ако се приеме, че дисциплинарното производство не се образува със самия факт на изтичане на предизвестието, то на практика няма начин нито Инспекторатът към ВСС, нито самият ВСС да знае, че има консумирани, но ненаказани дисциплинарни нарушения. В такъв случай освобождаването на магистрата и прекратяването на дисциплинарното производство се явява ненормирано в закона поощрение. Обратното - с такава молба за освобождаване се елиминира и практически, и юридически възможността за адекватно спазване от страна на който и да е магистрат на основните му задължения по чл. 210 ЗСВ - да решава преписки и дела в срок. Освен това дисциплинарната отговорност и освобождаването по чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ са в отделни глави и тези основания при наличие на допуснати нарушения следва да са взаимообвързани. Ако ВСС входира молба за освобождаване и срокът на предизвестието изтече, без значение какви задължения не са изпълнени, магистратът ще бъде премиран вместо с дисциплинарно наказание, с освобождаване по собствено желание. Изтичането на срок на предизвестие не преклудира образуваното и след това дисциплинарно производство, след като към датата на прекратяване на дисциплинарното производство - 6.08.2009 г. няма влязъл в сила акт на ВСС за освобождаване на друго основание. Поради това образуваното и неприключило към датата на постановяване на оспорения акт дисциплинарно производство следва да бъде финализирано. Наличието му пък е пречка за освобождаване по чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ. Предвид изложеното обжалваното първоинстанционно решение като материално незаконосъобразно следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора в смисъл на отмяна на обжалвания административен акт в цялост и връщане на делото като преписка на Висшия съдебен съвет за продължаване на дисциплинарното производство. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав