Решение № 167 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3603/2014 г.

Решение № 167 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3603/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП против решение № 7798 от 11.12.2013 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 10245/2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 203-1200611/17.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 2027/17.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е обосновал извод за доказаност на доставките на арматурно желязо, позовавайки се на представените от жалбоподателя частни свидетелстващи документи, които нямат материална доказателствена сила, тъй като не удостоверяват неизгодни за издателя им факти. Във връзка с доставките от "Про Принт" ЕООД с предмет плакати, стикери, кочани и визитки, не са представени никакви доказателства. Констатациите на органите от отдел "Оперативни проверки" при ТД на НАП за неотчетени приходи от продажби не се опровергават от приетата по делото ССЕ. Претендира се отмяна изцяло на решението на АССГ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Г. И. Д.-7" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Екзарх Йосиф" № 9 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Павлова и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 203-1200611/17.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 2027/17.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София. Със същия на ревизираното дружество "Г. И. Д.-7" ЕООД са определени задължения за ДДС в размер на 67 261.95 лв. и лихви 17 663.82 лв. в резултат на отказано право на приспадане на ДДС на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС с мотиви за липса на облагаеми доставки по фактури, издадени от "Ерал 2007" ЕООД и "Венис Трейд" ЕООД, с предмет арматурно желязо, както и по фактури, издадени от "Про Принт" ЕООД, с предмет работни календари, папки, химикалки, плакати, стикери, кочани, картички, визитки, електронен каталог и рекламен каталог. На основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС е начислен ДДС върху неотчетени приходи от продажби. Правилни и законосъобразни са изводите на съда за това, че представените от жалбоподателя писмени доказателства, гласните доказателства и ССЕ установяват извършването на доставка на арматурно желязо от "Ерал 2007" ЕООД и "Венис Трейд" ЕООД. В изпълнение на сключения между "Г. И. Д.-7" ЕООД и Илия Събев договор от 1.10.2007 г. от двамата доставчици са доставени в база "Градинарска" на "Анел" ООД арматурно желязо, прието от Събев и предадено от него от името на "Г. И. Д.-7" ЕООД на началник склад Надка Илиева, описано като вид и измерено количествено. Подписите на приемо-предавателните протоколи не са оспорени. Вещото лице по назначената ССЕ установява надлежното счетоводно отразяване на фактурите, издадени от "Ерал 2007" ЕООД и "Венис Трейд" ЕООД на "Г. И. Д.-7" ЕООД, и фактурите, издадени от "Г. И. Д.-7" ЕООД на "Анел" ООД, извършеното плащане по банков път, изписването на материалите и съответствието между получените и продадени железа. Правилни са и изводите на съда за незаконосъобразност на РА в частта му на начислен ДДС във връзка с неосчетоводени приходи от продажби. Не се оспорва, че през 2011 г. дружеството е осъществявало дейност в три обекта. След проверка на данните, вписани в таблицата, изготвена от МОЛ Мая Стоянова, на която са се позовали органите по приходите, вещото лице е констатирало, че в нея е отразена стойността на стоките, напуснали склада на ул. "Спас Гинев" № 1, включително и когато е извършвано вътрешно преместване на стоки между отделните търговски обекти. Стоянова е разпитана като свидетел и подробно е обяснила как е водена отчетността в обекта. Разликите между сумите на поръчките, вписани в кочаните с поръчки, и книгата за дневните фискални отчети се дължи и на това, че стоките са поръчвани в един период, а плащани в друг. За процесните периоди от м. януари 2011 г. до м. август 2011 г. вещото лице е извършило съпоставка на оборотите по ЕКАПФ и извършените продажби и констатираните от органите по приходите обороти по ЕКАФП и е установило разлика от 1 350.02 лв. за м. март 2011 г., която се дължи на обстоятелството, че при проверката не е бил отчетен целия оборот за м. март /1.03.2011 г. - 31.03.2011 г./, а само до 30.03.2011 г. Настоящата касационна инстанция намира за неправилни изводите на съда по отношение на доставките от "Про Принт" ЕООД. Съдът е приел, че са налице доказателства за плащане на рекламните материали и отчитането на разходи за дейността от ревизираното дружество във връзка с издадените от този доставчик фактури. Фактурите с предмет рекламни и канцеларски материали са издавани в различните данъчни периоди от 2007 г., 2008 г. и 2009 г. При такива трайни търговски взаимоотношения не може да бъде обяснена липсата на договор и липсата на конкретни поръчки, в които да се посочат изискванията на възложителя по отношение на това как трябва да изглеждат най-малкото визитките, календарите, стикерите, съответно изискванията по отношение на електронния каталог и рекламния каталог. Протоколи за приемане и предаване на материалите с точното им описание не са представени. Във фактурите липсват подписи на предал и приел. Според показанията на свидетелката Стоянова тя е получавала брошури, каталози, визитки и кочани за поръчки от госпожа Юрумска, с която е работила в продължение на 3 - 4 години. Връзката между това лице и дружеството-доставчик не се установява по никакъв начин. Нито от жалбоподателя, нито от доставчика са представени каквито и да било документи, установяващи доставянето и получаването на рекламните материали. Поради изложеното, решението на АССГ като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени в частта му, в която е отменен РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 146.52 лв. по 14 броя фактури, издадени от "Про Принт" ЕООД и определените във връзка с това задължения за ДДС и лихви през съответните данъчни периоди от 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството. В останалата му част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Не са допуснати от първоинстанционния съд твърдените от касатора съществени процесуални нарушения при кредитиране заключението на вещото лице и преценка на частните свидетелстващи документи. Доказателствата са обсъдени в тяхната съвкупност и съпоставени със свидетелските показания. При този изход на спора разноските следва да се определят съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение