Решение № 5149 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6472/2015 г.

Решение № 5149 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6472/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет С., против Решение № 11/15.04.2015 г., постановено по адм. дело № 75/2014 г., по описа на Административен съд Р., с което е отменено Решение № 30.573, по Протокол № 30/20.01.2014 г., на Общински съвет С.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорването на Областния управител на О. Р. бъде отхвърлено. Ответникът - Областен управител на област Р., редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Ответникът - ЕТ "Коки - Н. К.", редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд разград е отменил Решение № 30.573, по Протокол № 30/20.01.2014 г., на Общински съвет С.. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение противоречи на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2, изречение първо от ЗМСМА общинският съвет може да отменя административни актове, издадени от кмета на общината, които противоречат на актове, приети от съвета, в 14-дневен срок от получаването им. За да е налице основание за отмяна на заповед № 46/17.01.2014 г., на Кмета на О. С., следва да бъде посочено конкретно на кое решение на общинския съвет противоречи заповедта и в какво се състои противоречието. Решението е правилно. Съдебното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства след подробен анализ на относимите доказателства - решения на ОбС, заповеди на кмета и постановени във връзка с обжалването им съдебни решения, които са разгледани в тяхната хронологична последователност. Обосновано с установените от тях релевантни факти административният съд е приел, че оспореното решение на ОбС, с което е отменена Заповед № 46 от 17.01.2014 г. на кмета на община С., противоречи на материалния закон. Тази заповед е издадена на основание Решение № 12.229 от 14.06.2008 г. на О. С. и в изпълнение на две влезли в сила решения на Административен съд - Р. (Р. № 38 от 23.07.2010 г. по д. 44/2010 г. и Р. № 12 от 19.03.2013 г. по д. № 211/2012 г.), с които на кмета са дадени задължителни указания за продължаване на процедурата по конкурса за автобусни превози, решението за откриване на която е взето с цитираното решение на ОбС. П. аргумент от чл. 173, ал. 2 и чл. 177 АПК, липсва каквото й да е валидно правно основание, включително по чл. 45, ал. 2 ЗМСМА, ОбС да вземе решение за отмяна. Следва да се отбележи, че този извод не се променя от изтъкнатото касационно обстоятелството, че имало предходно издадена заповед № 356 от 27.11.2011 г. на кмета на О. С., която била идентична по съдържание с процесната заповед и която била отменена с Решение № 52.869 от 30.05.2011 г. То е допълнителен аргумент в подкрепа на заключението, че е било налице посоченото в заповедта фактическо и правно основание за нейното издаване. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Р. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение