Решение № 9185 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2160/2018 г.

Решение № 9185 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2160/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на М. П., чрез юрк. Георгиев, срещу решение № 33 от 08.01. 2018 г., постановено по адм. д. № 1834/2017 г. по описа на Административен съд - П.. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост се претендира отмяната му и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу решение № 687/02.06.2017 г. на началник М. П.. Ответникът "Триглав - Еделвайс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. К., чрез адв. Тодорова, оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменено решение № 687/02.06.2017 г. на началник М. П., в частта, с която е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по чл. 24б, ал. 5 във вр. с чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. О. е мотивиран с липса на изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, във връзка с изм. норма на чл. 4, т. 37 ЗАДС /ДВ, бр. 92/2015 г./. Съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми и неправилно категоризиране на технологическото използване на тежкото гориво с код по КН 2710 19 64. Обсъдена е приетата по делото съдебно-техническа експертиза във връзка с приобщените по преписката писмени доказателства, като е прието за установено, че потреблението на процесния енергиен продукт е само за последващи технологични процеси, свързани с производствената дейност /дестилация на етеричномаслени суровини/, но не и за отопление. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАДС визира изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е уредено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" се съдържа в чл. 4, т. 37 от ЗАДС - продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна мрежа. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, при които енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение за цели по т. 10 и т. 33а или за цели, различни от моторно масло или гориво за отопление. От данните по делото и заключението на съдебно-техническа експертиза е установено, че процесния енергиен продукт не се използват за гориво за отопление, а изцяло се реализират в производствени процеси. Използваното гориво е предназначено за получаване на пара, която е необходима за получаването на крайния продукт, като без участието на това гориво е невъзможно осъществяването на самия технологичен процес. Н. повече - вещото лице е установило, че не е налична инсталация за отопление на сградата, а освен това технологичния процес в предприятието е сезонен и се изпълнява само през топлите /неотоплителни/ сезони. Решаващият правен извод на съда за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради неправилно тълкуване и прилагане разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Обжалваното решение следва да се остави в сила, като постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изложеното, в полза на ответника следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски по приложения списък по чл. 80 ГПК, в размер на 1000 лв - адв. възнаграждение. Възражение за прекомерност не е направено от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,