Решение № 15738 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2017 г.

Решение № 15738 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2017 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 4595 от 10.07.2017 г., постановено по адм. д. № 6094/2015 г. Административен съд - С. - град, първо отделение, 37 състав, е отменил по жалба на ЕТ "Виг 96 - Г. Г.", ревизионен акт № 2061107819/20.01.2012 г., издаден от И. А. главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 2075/24.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - С. - (понастоящем "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в частта за: 1. непризнато право на приспадане на данъчен кредит за над 16 060,18 лв., а именно за 91 077,46 лв. със съответни лихви по фактури, както следва № 43 от 15.05.2009 г. № 31 от 19.08.2009 г., № 137 от 7.12.2009 г." № 157 от 18.05.2010 г., № 134 от 25.08.2010 г., № 141 от 27.08.2010 г., № 195 от 30.09.2010 г., № 144 от 2.09.2010 г., № 199 от 5.10.2010 г., № 200 от 11.10.2010 г., № 203 от 11.10.2010 г., № 206 от 21.10.2010 г., № 236 от 30.10.2010. и № 217 от 20.11.2010. на доставчика "А и Н инвест" ЕООД; 2. непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 705,53 лв., ведно със съответни лихви по фактури с издател "Делта омон" ЕООД и 3. непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 521 453,19 лв., ведно със съответни лихви по фактури с издател "Агрокомерс" ЕООД. С решението административния съд е осъдил Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. да заплати на ЕТ "Виг 96 - Г. Г." разноски по делото за всички инстанции в размер на 27 850 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. К. К. в качеството му на изпълняващ длъжността директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - С. град, включително и в частта за разноските, и да постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА в спорната по делото част. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Виг 96 - Г. Г.", представлявано от управителя Г. Г., чрез адвокат Дончева, оспорва касационнта жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си административния съд е отменил по жалба на ЕТ "Виг 96 - Г. Г." със седалище в гр. С. ревизионен акт (РА) № 2061107819 от 20.01.2012 г. на И. А. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП, в частите, както следва:

1. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за над 16 060,18 лв., а именно за 91 077,46 лв. със съответни лихви по фактури, както следва № 43 от 15.05.2009 г." № 31 от 19.08.2009 г., № 137 от 07.12.2009 г." № 157 от 18.05.2010 г., № 134 от 25.08.2010 г., № 141 от 27.08.2010 г., № 195 от 30.09.2010 г., № 144 от 02.09.2010 г., № 199 от 05.10.2010 г., № 200 от 11.10.2010 г., № 203 от 11.10.2010 г., № 206 от 21.10.2010 г., № 236 от 30.10.2010 г. и № 217 от 20.11.2010 г. на доставчика "А и Н инвест" ЕООД;

2. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 705,53 лв., ведно със съответни лихви по фактури с издател "Делта омон" ЕООД и

3. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 521 453,19 лв., ведно със съответни лихви по фактури с издател "Агрокомерс" ЕООД, потвърден с Решение № 2075 от 24.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - С. (понастоящем "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". Производството по делото е протекло по реда на чл. 226 от АПК след частична отмяна на първоначално постановеното решение № 6741 от 6.11.2013 г. по адм. д. № 9901/2012 г. на Административен съд - С.-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Предмет на съдебен контрол пред административния съд при новото разглеждане на делото е бил РА, в частта, в която същия не е влязъл в сила и е върнат със съдебно решение № 7095 от 15.06.2015 г. на ВАС, първо отделение, по непризнатото право на данъчен кредит от доставчиците "А и Н инвест" ЕООД, "Делта омон" ЕООД, "Агрокомерс" ЕООД, с предмет на доставките зърно. В отменителното решение на ВАС по отношение на доставките на "А и Н инвест" ЕООД са дадени указания, че следва да се съберат доказателства за номерата на автомобилите, собствени на доставчика и за имената на четвъртия назначен от него шофьор на товарен автомобил, като след получаване на тези данни следва да се постави допълнителна задача на вещото лице. За доставките от "Делта омон" ЕООД, ВАС е дал указания да бъде задължен жалбоподателя да представи списък на собствените си товарни автомобили с регистрационните талони и имена на назначените шофьори за ревизирания период, за да може да се направи категоричен извод, че доставеното зърно по приемните бележки от ревизираното лице е получено от доставчика "Делта омон" ЕООД и транспортирано от крайните клиенти от ревизираното лице. В тази част делото е върнато за даване на жалбоподателя на посочените указания от съда по чл. 171, ал. 4 АПК и за събиране на допълнителни доказателства. По доставките на "Агрокомерс" ЕООД, ВАС е посочил, че предвид допуснато съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК при постановяване на първоначалното решение, което има за последица липса на фактически установявания по факти релевантни за спора, при новото разглеждане на делото съдът следва на основание чл. 171, ал. 2 от АПК да постави допълнителна задача на вещото лице да изчисли начисления ДДС по фактурите, по които има приемо-предаватели протоколи за предаване на зърнените култури от доставчиците на ревизираното лице и съответните лихви по РА, за да може да се определи в каква част жалбата срещу РА по фактурите на тези доставчици е основателна.

В обжалваното решение са изложени мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК. Съдът е описал много подробно фактическите действия, извършени по време на ревизията - издадените заповеди за възлагане, събраните доказателства по време на ревизията, съставеният ревизионен доклад и ревизионен акт. Възпроизведени са подробно и събраните в хода на съдебното производство доказателства, в това число заключенията на вещите лица по назначените две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, съгласно дадените указания на ВАС. С. това съдът е пристъпил към разглеждане на материалната законосъобразност на ревизионния акт. Прието е, че РА е издаден при допуснати съществени нарушение на административно производствените правила, в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Решаващия състав е приел, че във връзка с дадените указания в отменителното решение на ВАС, и допълнително събраните доказателства, включително със специалните знания в съдебното производство се доказва реалното извършване на спорните доставки. След това съдът е пристъпил към излагане на своите правни изводи за всеки доставчик поотделно.

По доставките на "А и Н инвест" ЕООД в обжалваното решение е посочено, че за да бъде доказано реалното извършване на доставки от този доставчик, то следва да се съберат допълнително доказателства, относно кадровата обезпеченост на доставчика в частност превозни средства и персонал, който да извърши превоза на доставките. Прието е, че от страна на доставчика са представени доказателства както за отчитането и записването на стоките в съответните счетоводни документи, така и възможността му да достави съответните количества зърно, отчетени от жалбоподателя по спорните фактури. Представени са достатъчно доказателства (товарителници, приемни бележки за предоставяне на стоката на превозвач с посочено МПС, извършващо превоза и кантарни бележки за доставяне на стоката до кантар на получателя й), от които според съда се установява откъде и от кой и кога са придобити, съответно доставени стоките. Съдът е отбелязал обстоятелството, че е налице пълно съответствие и логическа последователност на отразените данни относно вида и количеството на стоката, произхода, транспортирането и мястото, където е предадена. Посочено е, че видно от доказателствата по делото жалбоподателят е спазил нормативните изисквания като е начислил 20% ДДС, и е издал протоколи по чл. 117 от ЗДДС и другите съответно необходими документи. Като краен извод е прието, че по отношение на доставките извършени от "А и Н инвест" ЕООД са били налице предпоставките за признаване на право на данъчен кредит, поради което РА в тази си част е незаконосъобразен.

По доставките на "Делта омон" ЕООД решаващия съд е приел, че от събраните по делото доказателства, включително допълнително назначената ССЧЕ - първата, както и при предходното разглеждане на делото са установени предходните доставчици на "Делта омон" ЕООД, както и че доставчика е разполагал със съответните количества зърно, доставени на жалбоподателя. Съдът е отбелязал, че в отменителното решение на ВАС са дадени указания да бъде задължен жалбоподателя да представи доказателства относно налични при него шофьори, както и товарни автомобили за установяване на това, че е доставено зърно от "Делта омон" за жалбоподателя и съответно от жалбоподателя за негови крайни клиенти. Според съда от събраните доказателства е видно, че жалбоподателят не разполага с товарни автомобили и назначени шофьори, но от допълнителните ССЧе се установява, че същият е действал като посредник при доставките на зърно. Административния съд е приел, че събраните по делото доказателства и в частност приемни бележки за предаване на закупеното от "Делта омон" зърно, същото е доставяно на крайните клиенти "Вианд" АД и "Алмагест" АД от превозвачи - физически лица с посочени имена и МПС и са налице данни относно приемане на зърното от крайните клиенти на жалбоподателя. Закупените количества зърно от жалбоподателя от "Делта омон" ЕООД съответстват и като количества и като времеви период с предадените на крайните клиенти на жалбоподателя. В тази връзка е прието, че реално са осъществени двете сделки по спорните фактури.

За доставките извършени от доставчика "Агрокомерс" ЕООД, съдът е посочил, че в отменителното решение на ВАС е прието, че от представените по делото приемо - предавателни протоколи се установява, че собствеността върху фактурираните зърнени култури е прехвърлена на жалбоподателя, като този факт незаконосъобразно е бил игнориран от проверяващите органи. ВАС е дал указания към административния съд при новото разглеждане на делото да се изчисли ДДС по спорните фактури от този доставчик по които има приемо-предавателни протоколи и в тази връзка да се установи в каква част жалбата е основателна. Посочено е, че с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 521 453,19 лв. по фактури от този доставчик. Приета е реалност на извършените от "Агрокомерс" ЕООД към жалбоподателя доставки. В тази връзка са назначени две допълнителни ССЧЕ. От тях и от всички събрани по делото доказателства по спорните фактури на "Агрокомерс" ЕООД, според съда се установява, че жалбоподателят е осъществил покупката на стоките от този доставчик и съответно е предал същото на свои крайни клиенти. Посочено е, че са налице доказателства относно прехвърлянето на собствеността съответно договори, доказателства за плащане, приемо - предавателни протоколи, ангажирани доказателства относно извършения транспорт на стоката до крайните клиенти - "Вианд" АД, "С. мел" АД, "Алмагест" АД, "Джиев" АД и др. Според втората приета по делото допълнителна експертиза, съдът е приел, че се установява, че е налице съответствие между фактурираното с доставчик "Агрокомерс" ЕООД зърно с това доставено на крайни клиенти (таблица 4 от допълнителното заключение - второ в том II на д. 6094/2015 г.), което според съда е видно и от допълнително представени по делото доказателства относно ангажирани транспортни услуги за превозване на зърното (стр. 207 - 240 от том I на делото). В тази връзка от приетото по делото първо допълнително заключение и другите доказателства по делото е прието, че начисления ДДС по фактурите, за които са налице приемо-предавателни протоколи за реално осъществени доставки, е в размер на 521 453,19 лв. главница и 179 690,30 лв. лихви.

На база на гореизложеното и предвид нормата на чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК относно разпределяне на доказателствената тежест в процеса е направен краен извод, че жалбоподателят /сега ответник по касация/ е провел пълно главно доказване на релевантните за претендираното право на данъчен кредит обстоятелства, поради което жалбата се явява основателна, а издаденият ревизионен акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен по отношение непризнатото право на данъчен кредит от трите доставчика.

В касационната жалба на директора на Д"ОДОП" - гр. С. се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се аргументи, че административният съд не е изпълнил дадените указания в отменителното решение на Върховния административен съд, в резултат на което не е обсъдил всички събрани и относими към висящата част от спора доказателства, в резултат на което е направил необосновани изводи, че по процесните доставки са налице реални доставки и при неправилно приложение на материалния закон е отменил ревизионният акт като незаконосъобразен.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор относно това, че първоначалното решение на Административен съд С. град е било отменено с решение на Върховния административен съд № 7095 от 15.06.2015 г., постановено по адм. д. № 16512/2013 г. в частта, с която е отменен РА № 2061107819/20.01.2012 г. на И. А. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит над 16060,18 лв със съответни лихви по фактури с № 43/15.05.2009 г., 31/19.08.2009 г., № 137/7.12.2009 г., № 157/18.05.2010 г., № 134/25.08.2010 г., № 141/27.08.2010 г., № 195/30.09.2010 г., № 144/2.09.2010 г., № 199/5.10.2010 г., № 200/11.10.2010 г., № 203/11.10.2010 г. № 206/21.10.2010 г., № 236/30.10. 2010 г. и № 217/20.11.2010 г., издадени от "А и Н инвест" ЕООД, в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 3705,53 лв. със съответни лихви по фактури на "Делта омон" ЕООД, в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 521 453,19 лв. със съответни лихви по фактури на "Агрокомерс" ЕООД, а също и в частта за разноските. В решението при условията на чл. 224 АПК са били дадени задължителни указания на първоинстанционния съд както следва: - 1. По отношение на доставките на "А и Н инвест" - ЕООД по посочените фактури да бъде указано на задълженото лице да представи доказателства за собствени на доставчика автомобили, а след това да се постави и допълнителна задача на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза да установи представените кантарни бележки дали установяват за предаване на зърното за ревизираното лице, извършено от шофьорите на собствени или наети автомобили на доставчика; 2. По отношение на фактурите на "Д. О." - ЕООД са дадени указания да бъде указано на жалбоподателя да ангажира доказателства за собствените си товарни автомобили с регистрационни талони и за имената на шофьорите, предали зърното, за да може въз основа на тях да се направи категоричен извод, че доставеното зърно по приемни бележки от ревизираното лице е получено от "Д. О." ЕООД и транспортирано до крайните клиенти на ревизираното лице; 3. По отношение на фактурите на "Агрокомерс" - ЕООД, по които не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 521 453,19 лв., са дадени указания при условията на чл. 171, ал. 2 АПК да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице за изчисли размера на начисления ДДС по фактурите, по които има приемо-предавателни протоколи за предаване на зърнените култури от доставчика на ревизираното лице и съответните лихви, за да се установи каква част от жалбата против ревизионния акт по фактурите на този доставчик е доставена. В изпълнение на тези указания при новото разглеждане на делото на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза са били поставени задачи и са изготвени две допълнителни заключения, съответно са събрани допълнително доказателства. Въз основа на тях първоинстанционният съд е направил краен извод, че те установяват реалност на доставките по фактурите на тримата доставчици, поради което отказът на приходните органи за непризнаване на право на данъчен кредит се явява незаконосъобразен и ревизионният акт следва да бъде отменен в тази си част.

Настоящата инстанция намира този извод на първоинстанционния съд за необоснован на доказателствата по делото.

Съгласно закона и установената съдебна практика, преценката за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се извършва конкретно и само за доставката, за която това право се претендира. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с качеството на данъчнозадължено лице на получателя и притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. П. липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства, при съобразяване и на правилата за разпределение на доказателствената тежест в съдебния процес. З. установяването на положителния факт на извършването на доставката съгласно чл. 154 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК тази тежест лежи върху ревизираното лице, в качеството му на страна, която черпи за себе си благоприятни правни последици от осъществяването му.

Конкретно по отношение на доставките по гореописаните фактури на "А и Н инвест" -ЕООД е прието, че от събраните по делото доказателства, в това число и заключенията на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че доставчикът е разполагал с необходимите количества зърно, което да може да предаде на задълженото лице. Прието е още, че според заключението на експерта не се установява доставчикът да е разполагал с товарни автомобили и е имал само един назначен шофьор на товарен автомобил, но от кантарните и приемните бележки се установява, че зърното е доставяне до крайните получатели от водачи на товарни автомобили, като след съпоставка е налице съвпадение между закупеното от жалбоподателя зърно от "А и Н инвест" - ЕООД и количествата, предадени на същите или следващи дати на превозвач и доставени до мелничен комбинат, фуражен завод и птицекомбинат. На това основание е направен краен извод за наличие на реални доставки и незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част.

По отношение на доставките на "Д. О." - ЕООД също е прието, че събраните по делото доказателства установяват, че доставчикът е разполагал с нужните количества зърно, което да може да предаде на жалбоподателя. По отношение на дадените указания от ВАС за установяване на имената на шофьорите и транспортните средства съдът е посочил, че при повторното разглеждане на делото не е установено ЕТ "Виг 96 - Г. Г." да е разполагал с транспортни средства, според съдебно-счетоводните експертизи, той е действал като посредник при доставките на зърно. Отбелязано е още, че приеманите бележки установяват съответствие между закупеното зърно от "Д. О." - ЕООД и това доставено на крайните клиенти на едноличния търговец.

По отношение на третия доставчик "Агрокомерс" - ЕООД е прието, че представените по делото приемо-предавателни протоколи установяват прехвърляне на собствеността на зърнените култури на жалбоподателя, като съответствието между закупените количества и прехвърлените в последствие към крайните получатели е установена от двете допълнителните експертизи, назначени при новото разглеждане на делото.

Независимо от изложеното, по същество дадените указания в отменителното решение на ВАС по същество не са изпълнени от първоинстанционния съд, независимо че са цитирани в мотивите на съдебния акт. Решаващият съд е акцентирал на обстоятелството, че доставчиците са разполагали с материална обезпеченост да изпълнят процесните доставки, което по същество не е било спорно както по време на ревизията, така и при първоначалното разглеждане на делото. Спорният въпрос, за който са дадени указания в отменителното решение, е това да бъде проследено движението на стоката от доставчиците през задълженото лице до крайния получател. По същество това не е установено в хода на делото. Така вещото лице в допълнителното заключение е посочило, че няма как да посочи срещу коя покупка на зърно коя или кои продажби на зърно стоят. По делото липсват и доказателства относно предаване на стоката на самия жалбоподател, доколкото предмет на спора не е обстоятелството дали от негова страна са извършени последващи доставки, а това дали той е получил доставки по процесните фактури от тримата доставчици, чрез които да извърши последващи доставки. По конкретно спрямо доставчиците "А и Н инвест" - ЕООД и "Д. О." - ЕООД не е установено и участието на конкретни превозвачи, съответно наличие на товарителница за предаване на товара. А именно в тази насока са били дадените указания в отменителното решение - да се установи кои лица са предали стоката от името и за сметка на задълженото лице. По отношение на "А и Н инвест"-ЕООД в заключението е посочено, че доставката "може би" е извършена от лице превозвач или от представител на доставчика. Изразът "може би" съставлява неопределеност, която не е била изяснена от първоинстанционния съд.

По отношение на "Д. О."-ЕООД са изложени бегли мотиви, че едноличният търговец е действал като посредник, които са основани на констатации в допълнителното заключение на вещото лице. Ако ЕТ "Виг 96 - Г. Г." е действал като посредник между доставчиците и крайните получатели /съответно мелничен комбинат, птицезавод и фуражен завод/, то предмет на доставка следва да е комисионно или друго възнаграждение, а не да бъдат извършвани серия от доставки.

От страна на административният съд не е изследван и въпросът за някои съществени разминавания в представените доказателства /несъответствие между количествата по фактура и съставени товарителници или приемо-предавателни протоколи/, разминавания в датите /издадените към крайните получатели фактури предхождат по време тези към процесните фактури.

По отношение на доставките на "Агрокомерс" - ЕООД няма извършено установяване по кои точно фактури има съставени приемо-предавателни протоколи и по кои не, съответно за кои ревизионният акт е законосъобразен, съответно незаконосъобразен, в който смисъл са дадени указания в отменителното решение.

Настоящият състав намира, че в случая не е тълкувателно приложимо определението на Съда на Европейския съюз по дело С-159/14 г., тъй като липсват каквито и да е доказателства стоката да е доставена директно на последващите купувачи по нареждане на ревизирания. Такива клаузи няма и в сключените договори за преките доставки, с оглед на което не може да се приеме, че са налице транзитни продажби. При условие, че ревизираният е извършвал посреднически услуги, без да придобива право на разпореждане върху стоките, то това следваше и да е предметът на фактурите.

Приемайки друго и отменяйки оспорения ревизионен акт в посочените части, Административен съд - С. град е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което бъде отхвърлена жалбата на ЕТ "Виг 96 - Г. Г." против ревизионен акт № 2061107819/20.01.2012 г., издаден от И. А. главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 2075/24.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - С. - (понастоящем "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в частта за: 1. непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 91 077,46 лв., ведно със съответни лихви за забава по фактури: № 43 от 15.05.2009 г." № 31 от 19.08.2009 г., № 137 от 7.12.2009 г." № 157 от 18.05.2010 г., № 134 от 25.08.2010 г., № 141 от 27.08.2010 г., № 195 от 30.09.2010 г., № 144 от 2.09.2010 г., № 199 от 05.10.2010 г., № 200 от 11.10.2010 г., № 203 от 11.10.. 2010 г., № 206 от 21.10.2010 г., № 236 от 30.10.2010 г. и № 217 от 20.11.2010 г., издадени от "А и Н инвест" ЕООД; 2. непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 705,53 лв., ведно със съответни лихви за забава, по фактури издадени от "Делта омон" ЕООД и 3. непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 521 453,19 лв., ведно със съответни лихви за забава по фактури, издадени от "Агрокомерс" ЕООД.

Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските.

При този изход на процеса ответния по касационната жалба едноличен търговец следва да бъде осъден на касатора разноски по делото за всички инстанции в размер на 17 384,72 лв.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,