Решение № 4218 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13310/2015 г.

Решение № 4218 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13310/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 141 от 7.10.2015 г., постановено по адм. д. № 190/2015 г., Административен съд - Сливен е отхвърлил като неоснователна жалбата на Злати Костадинов Стоянов, в качеството му на директор и представляващ Дом за възрастни хора с умствена изостаналост Селище "Качулка", с. Баня, общ. Сливен срещу задължително предписание по т. 5 от Протокол за извършена проверка, изготвен на 01, 02 и 03.06.2015 г. от служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Сливен, потвърдено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда с Решение от 19.06.2015 г., с което е предписано работодателят да заплати на всеки командирован служител, съгласно приложен списък, неразделна част от протокола за месец април и май 2015 г., който е изпълнил по-голяма част от работното си време в друго населено място без нощуване, в размер 50 на сто от размера по ал. 1 на чл. 19, съгласно изискването на чл. 19, ал. 2 от Наредба за командировките в страната в срок до 30.06.2015 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на Дом за възрастни хора с умствена изостаналост Селище "Качулка", с. Баня, представлявано от директора Злати Стоянов, чрез адв. Чакъров с молба да бъде отменено като неправилно. Счита същото за постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че т. 5 от издаденото предписание противоречи на т. 16 от заповед № РД-15-171/12.02.2008 г. на кмета на Община - Сливен, който се явява принципал по отношение на Дома за възрастни хора с умствена изостаналост. Според касатора заповедта на кмета на Община Сливен е издадена на основание ЗМСМА, който се явява специален по отношение на КТ, от който произтича Наредбата за командировките в страната, поради което процесната част на предписанията се явяват незаконосъобразни. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Сливенския административен съд за правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмета на първоинстанционното дело е предписание по чл. 404 от КТ. Съгласно цитираната правна норма за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки. Във връзка с извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на Дом за възрастни хора с умствена изостаналост Селище "Качулка", с. Бяла е съставен протокол за извършена на 01, 02 и 03.06.2015 г. проверка, от който е спорна т. 5, съдържаща предписание работодателят да заплати на всеки командирован служител, съгласно приложен списък, неразделна част от протокола за месец април и месец май 2015 г., който е изпълнил служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощувка, в размер 50 на сто от размера по ал. 1 на чл. 19, съгласно изискването на чл. 19, ал. 2 от Наредба за командировките в страната, със срок на изпълнение 30.06.2015 г. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на материалния закон. Главните инспектори осъществили проверката правилно са задължили Дома за възрастни хора с умствена изостаналост с т. 5 на дадените предписания съобразно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ в хипотезата, в която във връзка с трудовите задължения на работещите извън мястото на постоянната си работа - Селище "Качулка", като придружители на потребители от дома в стационарно заведение (болница) в друго населено място, извън мястото на постоянната им работа, да заплати на командированите, които изпълняват служебните си задължения през по-голяма част от работното си време в друго населено място без нощуване, сума от 50 на сто от размера по ал. 1 от чл. 19 от Наредба за командировките в страната. Спазени са изискванията на посочения подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 215 във връзка с чл. 121 от КТ. Съгласно чл. 215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Наредбата за командировките в страната, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн., ДВ, бр. 11 от 10.02.1987 г. определя условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите. Съгласно чл. 19, ал. 1 от посочената Наредба на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката., а съгласно ал. 2 на същата норма на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. По делото няма спор по фактите и касаторът не оспорва липсата на заплащане на командированите, които придружават потребителите на дома до други населени места извън работното им място - Селище "Качулка", съгласно изискванията на Наредбата за командировките в страната. Директорът на Дома за възрастни хора с умствена изостаналост възразява срещу издадените по т. 5 предписания, като противоречащи на заповед № РД-15-171 от 12.02.2008 г., издадена от кмета на община Сливен, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, Наредба за командировките в страната (без да е посочено правното основание) и чл. 22, ал. 2 от Вътрешните правила за изграждане на системите за финансово управление и контрол в Община Сливен по т. 16 е наредено на командирования, който изпълнява служебните си задължения в рамките на общината да не се заплащат дневни пари. Тези изводи на касатора са неоснователни, тъй като заповедта на кмета на Община Сливен по своята същност представлява вътрешно служебен акт, по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, с който се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, какъвто в случая е директорът на Дома за възрастни хора с умствена изостаналост Селище "Качулка", който видно от справката в регистър Булстат е с принадлежност/принципал Община Сливен. Със заповедта на кмета на Община Сливен се уреждат отношенията между Общината и работодателите по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, които командироват работниците извън населените места, в които е постоянното им работно място. В случая директорът на Дома за възрастни хора е работодател на командированите служители, а издадената от кмета на Община Сливен заповед, като вътрешно ведомствен акт, който не само, че не е нормативен акт, но не е и административен акт, не може да противоречи на подзаконов нормативен акт, който има задължителен характер. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че е ирелевантно обстоятелството, че посочената от касатора заповед на кмета на Община Сливен не е отменена и е влязла в сила, тъй като актовете по чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК не подлежат на обжалване по реда на АПК. С оглед горното и при наличието на фактическите основания за издаване на т. 5 от процесните предписания, правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице незаконосъобразност при издаването им. По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,