Решение № 8234 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4269/2011 г.

Решение № 8234 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4269/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Уисам Тала Наиф (Wissam Tala Naif), гражданин на Ирак, срещу решение № 88 от 16.02.2011 г. по адм. дело № 49/2011 г. на Административен съд - Хасково. В нея са развити доводи за неправилност на административния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалбата - зам. началникът на ГПУ - Свиленград, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Хасково е отхвърлил жалбата на Уисам Тала Наиф против заповед № ОЧ 1140/20.12.2010 г. на зам. началника на ГПУ - Свиленград, с която на основание чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ и заповед рег. № 1941/09.12.2009 г. на директора на РДПГ - Елхово е наложил принудителна административна мярка на жалбоподателя "принудително отвеждане до границата на Р България" на чужденеца. Съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е бил задържан на 17.12.2010 г. в 23,30 часа в землището на с. Сладун, в зоната за отговорност на ГПУ - Свиленград при РДГП Елхово. Лицето не е представило документ за самоличност, нито е удостоверил по някакъв начин легално влизане в страната. При тези данни, началникът на ГОДГ - 04 е предложил на административния орган да издаде заповед за налагане на ПАМ на жалбоподателя "принудително отвеждане до границата на страната". С оспорената заповед на лицето е приложена предвидената в чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ ограничителна мярка. С оглед тези фактически обстоятелства съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Изтъкнал е, че съгласно чл. 17 от ЗЧРБ чужденците могат да влизат и напускат територията на страната само през граничните контролно-пропускателни пунктове. При положение, че жалбоподателят е влязъл в страната в нарушение на установения граничен режим, без документи и без надлежно разрешение на компетентните власти, съдът е приел, че правилно му е наложена ПАМ "принудително отвеждане до границата на страната" по реда и на основание чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага доводи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че е подал молба за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Съдът правилно е приел, че след като чужденецът не може да установи спазването на пропускателния режим за влизане на територията на страната, са налице условията за прилагане на ПАМ на основание чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ. Правилен е изводът на съда, че при издаване на заповедта административният орган е изложил точно фактическите и правни основания и в съответствие с целта на закона е наложил оспорената ограничителната мярка. Неоснователни са и твърденията на касатора за прилагане на процесната ПАМ в нарушение на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно тази разпоредба не се допуска привеждане в изпълнение на принудителната мярка - "принудително отвеждане на чужденец до границата" до приключване на производството за предоставяне на закрила с влязло в сила решение и се предвижда отмяна на мярката при придобиване от чужденеца на статус по закона. Това са нови факти, релевантни за налагането и изпълнението на мярката, които административният орган и съответно съдът, при настъпването им, по силата на законовата норма, са длъжни да съобразят. Преди да са настъпили обаче административният орган, респективно съдът не са длъжни да отчитат. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,