Решение № 1384 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9717/2013 г.

Решение № 1384 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9717/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Варна против решение № 1320/23.05.2013 г., постановено по адм. дело № 4481/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение № 552-6/26-27.07.2012 г. на Общински съвет -Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на кв. Изгрев, гр. Варна, включващ: м. "Изгрев", м. "Франга дере" и м. "Кокарджа", в частта му по отношение на имот 1012, включен в отредения УПИ II - за административно-делови център, трафопост, църква и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания на съда. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, като се иска отмяната му. Ответната страна Пепа Стоилова Иванова изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният ПУР в обжалваната му част е незаконосъобразен - одобрен в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ, е различен от плана по ал. 1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните /към улицата/ регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. При одобряването на този план не се спазва ограничението за отчуждаване на имот до 25% от неговата площ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1 - 6 от закона. В зависимост от предвижданията му то настъпва или по реда на чл. 17 ЗУТ - със сключване на окончателния договор, или по реда на ЗДС и ЗОбС вр. чл. 205 ЗУТ, респ. чл. 209 ЗУТ - чрез отчуждаване за изграждане на обекти на публична собственост. Съответен на приложимия материален закон е и изводът на съда, че отредените обекти в УПИ (административно-делови център, трафопост и църква) като обекти на социалната инфраструктура (§ 5, т. 75 ДР на ЗУТ) не биха могли да бъдат предмет на ПУР по чл. 16, ал. 7 ЗУТ и че въз основа на такъв план недвижими имоти-собственост на юридически и физически лица, не могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и на ЗОС, защото не са сред изчерпателно изброените в чл. 205, ал. 1 ЗУТ обекти. Те биха могли да бъдат предмет на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, какъвто оспорвания не е. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,