Решение № 11649 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2015 г.

Решение № 11649 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветан Христов Кошутански, от гр. Пловдив, чрез пълномощника му - адв. Стойчев, против решение № 2633/3.12.2014 г. по адм. дело № 2249/2013 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: кмета на Район "Централен" - Община Пловдив, редовно призован, не се явява. В писмено възражение, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Енчева-Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на настоящия касатор, срещу Заповед № РД-13-542/11.07.2013 г. на кмета на Район "Централен" - Община Пловдив, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж - "Пристройки към северна и южна фасади на кафе-аперитив "Селена клуб", находящ се в УПИ II - обслужваща дейност, кв. 343 по РП на Трета градска част, гр. Пловдив", с извършител Цветан Христов Кошутански. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице безспорно доказан незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, тъй като е извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. При наличието на такъв строеж кметът на Район "Централен" - Община Пловдив, на основание делегирани правомощия от кмета на община - Пловдив, със заповед от 5.03.2013 г., е имал основание да издаде оспорената заповед, която се явява законосъобразен административен акт. Така постановеното решение е допустимо и правилно. Не са налице основания за обезсилване на обжалваното решение, като недопустимо. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания за недопустимост и при извършената служебна проверка, касационният съд не намира основания за недопустимост на обжалваното решение. Въз основа на установените правно-релевантни факти, съдът е приложил правилно материалния закон. От анализа на доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, в това число и от приетите съдебно-технически експертизи, е безспорно установено, че изградените пристройки към северната и южната фасади на кафе-аперитив "Селена клуб" в УПИ II - обслужваща дейност, кв. 343 по плана на гр. Пловдив, представляват незаконни строежи, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ. Констатациите на извършилите проверка технически органи, залегнали в КА № 3/3.04.2013 г. и в КА № 4/3.04.2013 г., не са били оборени от жалбоподателя в съдебното производство. Въз основа на данните по делото и заключенията на СТЕ, съдът правилно е приел, че: към северната фасада на кафе-аперитива, вместо дървен сенник е изградена пристройка от зидария, дървени плоскости и дограма, с конфигурация, различна от одобрения проект, изцяло остъклена и функционираща като затворена търговска зала; към южната фасада е изградена допълнителна масивна пристройка, в отклонение от одобрения инвестиционен проект. Двете пристройки са извършени при съществено отклонение от одобрените инвестиционни проекти от 1994 г. и 1997 г. и разрешение за строеж № 165/19.12.1994 г. и в несъответствие с предвижданията по сега действащия ПУП - ПЗ, одобрен със заповед ОА-602/30.03.2001 г., както и с предвижданията на ЗРП от 1984 г., действащ към момента на изграждането им. Съобразно това законосъобразни са изводите на съда, че двете пристройки, които несъмнено представляват строеж, са изпълнени в нарушение на цитираните в оспорената заповед норми на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. За да направи тези изводи, съдът е отчел, че за процесните пристройки към съществуващо кафе-аперитив, е налице мотивиран отказ от 21.05.2013 г. на главния архитект на Район "Централен" - Община Пловдив за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, който е обжалван пред съда и е потвърден с влязло в сила решение. Това означава, че въпросът за търпимостта на пристройките е изследван и е установено, че същите не са търпим строеж по смисъла на закона, противно на твърденията в касационната жалба. Съдът е изследвал и данните за наличие на висяща процедура по узаконяване на двете пристройки, като незаконен строеж, респ. наличието на издаден акт за узаконяването им, на основание § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като обстоятелство възпрепятстващо премахването им. При това изследване правилно е установено, че такива данни за узаконяване няма, поради което, като е отказал да приложи разпоредбата на § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./, съдът е приложил правилно закона. Неоснователно е оплакването за неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствните правила от органа при определяне адресата на заповедта в лицето на физическото лице Цветан Кошутански, вместо ЕТ "Селена-3 - Цветан Кошутански", което не било установено от съда. В тази връзка съдът е посочил, че фигурата на ЕТ се припокрива с физическото лице, което е регистрирано като търговец по ТЗ и че не става въпрос за два различни правни субекта, което се споделя от настоящата инстанция. От изложеното следва, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този резултат, искането на касатора за разноски е неоснователно. На ответника се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 лева, което е минималното такова за адвокат, без явяване в съдебно заседание, на основание чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането за присъждане на разноски и за първата съдебна инстанция е неоснователно, тъй като такива са присъдени в полза на ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,