Решение № 23 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2010 г.

Решение № 23 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 247, чл. 250 и чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от С. Д. К. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 793/10 от 12.11.2010 г. по настоящото гражданско дело, изразяваща се в поправка в уводната част на годината, в която е образувано делото пред ВКС, замяна на ЕГН на молителя само с посочване на адреса и /или датата на раждане, за поправка мотивите на решението на стр. 5 р. 16, като вместо л. "272", да се чете л. 281 и добавка на израза "външните стени" на р. 15 след думата "между". Иска се допълване на мотивите на решението на основание чл. 250 от ГПК на л. 1 и л. 5 от решението и допълване на диспозитива на л. 6 със изразът "съгласно приложение № 2 и 3 към заключението на тройната съдебно техническа експертиза, представляващи неразделна част към решението". Формулирано е и искане за изменението на решението в частта за разноските, като се присъдят разноски за касационна инстанция до размер 1300 лв., което било обичайното за това производство и не повече от дължимото по Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Ответникът [фирма] със седалище[населено място], [улица] не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: По молбата за поправка на очевидна фактическа грешка: В уводната част на решението действително е сгрешена годината по описа на която е образувано делото. Вместо неправилното "гр. дело 80/2009 г." следва да се чете гр. дело "80/2010 г." Съдът е идентифицирал страната с ЕГН, което е единствено и уникално идентификатор за физическите лица. ГПК не съдържа изискване за посочване на ЕГН в диспозитива на решението, а изисква страната да е идентифицирана с името и адреса си. /чл. 236, ал. 1, т. 4 от ГПК/. С оглед изразеното несъгласие на ищеца и липсата на изискване в ГПК в диспозитива на решението да фигурира ЕГН, съдът намира, че вместо "С. Д. К. ЕГН-[ЕГН]" следва да се чете "С. Д. К. от [населено място], [улица]". Настоящият състав не може да издава разпореждания до архивите, в които ще се съхранява делото. Издадените копия от решението обаче следва да отговарят на поправения му вариант. Скицата към заключението на тройната СТЕ, съставляваща приложение № 2 на л. 271 от гр. д. № 390/2007 г. на ОС-Русе е идентична с тази на л. 281, но последната е подписана от трите вещи лица. Затова съдът намира за правилно да извърши поправка в тази част от мотивите, като на л. 5, р. 16 от решението вместо "л. 272" да се чете л. "л. 281". По молбата по чл. 250 от ГПК за допълване на решението. В частта, с която се искат редакционни промени на мотивите чрез включване на различни думи и изрази в мотивите, молбата следва да се остави без уважение. Допълване на решението може да се иска когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, заявено в петитума на исковата молба. Чрез искане за допълване на решението, страната не може да иска редакционни промени в мотивите на решението. В тази част от решението, съдът излага възприетата от него фактическа обстановка, логическите си и правни изводи и страната не разполага с процесуална възможност да иска промяната им, дори те да не я удовлетворяват. Формулирано е искане в диспозитива на решението да се допълни изразът "съгласно приложение № 2 е 3 към заключението на тройната съдебно техническа експертиза, представляващи неразделна част към решението" с оглед индивидуализиране на имота, за който се уважава иска. Съдът намира това искане за основателно. В диспозитива на решението имота е индивидуализиран по площ и описателно, но за яснота между страните е удачно и индивидуализирането му по графичното изображение на приложение № 2 към заключението на тройната СТЕ с в. л. К. П. и Л. на л. 281 от делото. Тази скица следва да се преподпише от състава на съда. Скицата на приложение № 3 дава друго изображение на целия имот, което не дава точна индивидуализация на процесната част, поради което съдът не посочва това приложение като неразделна част към решението си. По молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Съдът намира в тази част молбата за неоснователна. При определяне на разноските пред ВКС съдът се е съобразил с изплатения хонорар на един от адвокатите - най-високия. Не е присъден договорения и платен хонорар на другите двама адвокати. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи разноски за един адвокат. Това важи и в случаите когато адвокатите, пълномощници на страната са си разпределили функциите в рамките на едно производство и всеки е получил отделен хонорар за извършената от него работа. Съдът не е намалил възнаграждението на единия упълномощен адвокат, поради което са неотносими доводите за приложението на § 1 от ДР на Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Присъдено е по-високото възнаграждение за адвокат - 500 лв. /включени в присъдената сума/. Не е присъдено възнаграждението за другите двама адвокати, упълномощени адвокати за производството пред ВКС. Затова съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение