Решение № 11462 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция (ОД) Земеделие Силистра, чрез адв. И. Русчева, срещу Решение 492 от 07.04.2025 г., постановено по адм. дело 244/2024 г. на Административен съд Силистра, с което е отменено по жалба на Т. Н. П., Експертно решение 00102 на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, взето на заседание 052, проведено на 27.05.2024 г., с което е отменено ЕР 209 на ТЕЛК при МБАЛ-Силистра АД гр.Силистра, взето на заседание 056 от 15.04.2024 , потвърждаващо болничен лист Е20223995745/14.12.2022 г., издаден от ЛКК при Медицински център - ушно-носно-гърлени болести Св.Георги Софийски ООД гр.София, с ЕИК7130264398 и делото като преписката е изпратено за ново произнасяне на органа. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. В условията на евентуалност, ако се приемат доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид недопускане на тройна експертиза и необходимостта от събиране на доказателства, които не са писмени, предвид разпоредбата на чл. 222, ал.2 АПК, се иска отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за назначаване на тройна експертиза с идентична задача като едноличната. Ответникът Т. Н. П., чрез адв. В. Василев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което се иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), ТЕЛК при МБАЛ "Силистра" АД, Национален осигурителен институт и Агенция за хората с увреждания не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът Лекарска консултативна комисия при Медицински център - ушно-носно-гърлени болести "Св. Георги Софийски" ООД оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Ответникът - Агенция за социално подпомагане, представлявана от гл. юрк. К. иска постановяване на решение, с което да се отсъди по справедливост. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Силистра е Експертно решение (ЕР) 00102 от зас. 052 от 27.05.2024 г. на Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ на НЕЛК, с което е отменено ЕР 209 на ТЕЛК при МБАЛ-Силистра АД - гр.Силистра, взето на заседание 056 от 15.04.2024 г., потвърждаващо болничен лист Е20223995745/14.12.2022 г., издаден от ЛКК при Медицински център - ушно-носно-гърлени болести Св. Георги Софийски ООД, гр.София, на Т. Н. П., предписващ ѝ домашен амбулаторен режим на лечение за срок от 20 дни, за заболяване с диагноза: [заличен текст] с код по [номер]. Делото е изпратено като преписка на НЕЛК, за ново произнасяне по жалбата на ОД Земеделие - гр. Силистра против ЕР 209 на ТЕЛК при МБАЛ-Силистра АД, взето на заседание 056/15.04.2024г., потвърждаващо болничен лист Е20223995745/14.12. 2022 г., след влизане в сила на решението съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. От фактическа страна по делото е установено, че Т. Н. П. е работила като директор на дирекция Аграрно развитие в Областна дирекция Земеделие (ОДЗ) - Силистра. С жалба от 21.12.2022 г. на директора на ОДЗ -Силистра, в качеството му на осигурител, е оспорен болничен лист Е20223995745/14.12. 2022 г. на ЛКК, по реда и в срока от чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗЗдр. Постановено е ЕР 42/23.01.2023 г. от ТЕЛК при МБАЛ-Силистра АД - гр.Силистра, с което след извършен преглед на Т. Н. П., е потвърдена поставената диагноза от лекаря специалист - невролог, възприета от ЛКК и проверена от състава на ТЕЛК-Силистра, в който участва специалист по нервни болести . Същото е обжалвано от осигурителя пред НЕЛК, която с ЕР 52 от зас. 23/09.03.23 г. го е отменила и върнала преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване, поради допуснати съществени процесуални нарушения съгласно чл. 40, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ: неизискване, респ. непредставяне на медицински документи от ЛКК при МЦ - УНГ Св. Георги Софийски , вкл. медицинския протокол по чл. 10, ал. 1 НМЕ, както и в липса на убедителни обективни данни за [заличен текст] , какъвто няма отразен в ЕР на ТЕЛК, посочен е [заличен текст] . С ЕР 209 от зас. 56/15.04.2024 г., ТЕЛК - Силистра се е произнесла по документи , с което отново е потвърдила процесния болничен лист. Последвала е жалба от осигурителя до НЕЛК, по повод на която е постановено обжалваното ЕР 00102 от зас. 052 от 27.05.2024 г. на Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ на НЕЛК. Административният орган е приел, че в случая НЕЛК се произнася по документи, на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, съобразено с действащата към момента на произнасянето Наредба за медицинската експертиза и след обсъждане на приложената медицинска документация. Уведомил е заинтересованите лица и Т. Н. П. изрично, че производството пред НЕЛК ще бъде проведено и приключено по документи. С процесния административен акт, предмет на съдебното производство, НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК, поради липсата на представени медицински документи - амбулаторен лист, съответно медицинския протокол на ЛКК, какъвто действително не е бил представен пред НЕЛК и който обективира становището на лекарската комисия за временната неработоспособност на лицето. При постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд се е позовал на приетата съдебно медицинска експертиза (СМЕ), според която здравословното състояние на Т. Н. П. за периода на разрешения ѝ отпуск от ЛКК поради временна неработоспособност, е обуславяло издаването на процесния по делото БЛ Е20223995745/14.12.2022 г. и е счел, че ревизиращото го ЕР на НЕЛК следва да бъде отменено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Силистра, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. В съответствие с чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК в първоинстанционното производство е назначена, необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно медицинска експертиза относно здравословното състояние на лицето. Възложена е на вещо лице специалист по нервни болести д-р Д. Илиева. Вещото лица дава заключение, съобразно което процесният по делото БЛ е издаден правилно, а извършеното ЕМГ на 04.01.2023 г. верифицира диагнозата, поставена от д-р М. Чернев - невролог, на 14.12.22г., тъй като става въпрос за [заличен текст] заболяване. Въз основа на анамнестичните данни на пациентката, както и установената [заличен текст] симптоматика, отразена в АЛ 22349903Е5ВF от 14.12.2022 г., в резултат на извършения преглед от невролога, според вещото лице правилно е предписана медикаментозна терапия и носене на [заличен текст], с цел ограничаване движението в [заличен текст], което е обосновало заключението на експертизата, че болничният лист е издаден правилно. Формиран е извод, че здравословното състояние на лицето е обосновавало извод за временна неработоспособност. Искането на процесуалния представител на ОДЗ-Силистра за назначаване на тройна медицинска експертиза, е отклонено, като от съда са изложени мотиви относно отсъствие на предпоставките от Раздел V на Глава четиринадесета на ГПК. По подробно развити съображения, първоинстанционният съд кредитира заключението по СМЕ като професионално изготвено и отговарящо на поставените задачи, от значение за решаване на спора. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че назначената СМЕ по никакъв начин не довнася яснота по поставените от ЕК на НЕЛК въпроси. Необосновани са наведените от касатора твърдения досежно субективното отношение на пациента, обуславящо издаване на болнични листове при липсата на обективни данни за наличие на заболяване. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Видно от данните по делото, на Т. Н. П. са били издавани и предхождащи оспорения болнични листове от 01.11.2022 г. до 13.12.2022 г. включително, с диагноза [заличен текст] и други [заличен текст], което сочи на непрекъснатост на състоянието ѝ на временната неработоспособност и обяснява издаването на процесния БЛ от 14.12.2022 г. от ЛКК като продължение на неработоспособността поради общо заболяване, каквито са и двете диагностицирани. Продължителното белодробно възпаление е довело до обостряне на второто (хронично според СМЕ) [заличен текст] заболяване на оспорващата през м. декември 2022 г. - м. януари 2023 г. Актът, с който се установява временната неработоспособност е болничният лист. Последният, по своя характер е административен акт и издаването му доказва установената от съответния орган на медицинската експертиза временна неработоспособност, причината за същата, нейната продължителност, а също и правото на отпуск за временна неработоспособност. От друга страна, изрично в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от НМЕ е указано, че отпускът за временна неработоспособност се разрешава от здравните власти чрез болничен лист, т. е. болничният лист е релевантния акт по отношение на установяването на временната неработоспособност. Съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, ЛКК взема решение по здравословното състояние на лицата след задължителен клиничен преглед и представен документ за самоличност. В случая издаденият амбулаторен лист не е бил представен пред НЕЛК, но е депозиран в съдебното производство 208/14.12.2022 г. Първоинстанционният съд правилно извежда, че органът приемайки за не/установени факти, за каквито не са били представени медицински документи, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила в контекста на чл.50 ал.1 ПУАРОМЕРКМЕ, в приложимата му редакция към ДВ,бр.23/19.03.2024г., повеляващ НЕЛК да се произнася въз основа на медицинската и друга документация, както и въз основа на информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система, за което са налице безспорни данни в писмото на директора на РЗИ - гр.Силистра, намиращо се на л.125 от делото и представено от НЕЛК (с МЕД на оспорващата). Предвид съдържанието на последното, НЕЛК е следвало да изчака насочването му по ЕИСМЕ, след което да постанови своя акт. Допуснатото процесуално нарушение се явява съществено, тъй като се отразява на съдържанието на акта. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, съобразно който от органите на медицинската експертиза се дължи произнасяне по същество на оспорената неработоспособност на освидетелстваното лице, което налага да обсъдят всички медицински документи, вкл. съществувалите и представени в съдебното производство, за които няма данни да са новосъздадени. Осигуреното лице не следва да търпи неблагоприятни правни последици от некомплектоване на медицинската документация, което при това не е свързано с негово виновно поведение. Предвид горното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация - Т. Н. П. е направила искане за присъждане на разноски, но доказателства за такива не са представени, поради което не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,