Решение № 8296 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1049/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по касационни жалби подадени от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Благоевград и от А. С. С., срещу неблагоприятната за всеки от касаторите част от решение 1661/05.10.2023 г., постановено по адм. дело 450/2023 г. по описа на Административния съд Благоевград. Всеки от касаторите излага доводи за неправилност на атакуваната част от решението и иска неговата отмяна. С атакуваното решение Областна дирекция на МВР Благоевград е осъдена да заплати на С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., вследствие на отменена Заповед за задържане на лице 339зз-330/14.11.2021 г., издадена от полицейски орган при РКП при Районно управление Сандански към ОД на МВР Благоевград, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021 г. до окончателно изплащане на сумата. В останалата част исковата молба на С. е отхвърлена. Със съдебния акт искането на адв. Чолаков, процесуален представител на А. С. за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата е оставено без уважение. Ответникът по касационната жалба на С. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград не изразява становище по основателността на й. Ответникът по касационната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград - С. в становище изразено в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалба са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационната жалба на ОД на МВР е частично основателна, а тази на А. С. - неоснователна. Производството пред Административния съд Благоевград е образувано по искова молба на А. С. с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за осъждането на Областна дирекция на МВР Благоевград да му заплати обезщетение в размер на 15 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, тревожност и притеснения в резултат на издадената заповед за задържането му за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на Районно управление Сандански към ОД на МВР Благоевград. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че по безспорен начин се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, тревожност и притеснения в резултат на издадения административен акт. Съдът е обосновал решението си с показанията на разпитаните свидетели. Приел е, че негативни емоции са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразният акт. Съдът е посочил, че по данни на свидетелите притесненията, безпокойството и промяната в поведението на С. са породени именно от незаконосъобразната заповед за задържане. Свидетелите са посочили още, че медийните публикации са засилили негативните му изживявания. В допълнение съдът е отбелязал, че С. в периода на задържането му и към момента на постановяване на съдебния акт е кмет на гр. Сандански, задържането на когото е осъществено на улица и е станало обществено достояние, отразено и медийно, несъмнено се е отразило негативно на авторитета му. Съдът е приел иска за основателен. При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца съдът е посочил, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Обосновал е размера на същото с характера и интензитета на причинените негативни емоции, които е претърпял ищеца в резултат на незаконосъобразната заповед за задържане и с оглед принципа на справедливостта визиран в чл. 52 ЗЗД и е присъдил в полза на С. сума в размер на 10 000 лева ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяната на заповедта за задържане 06.07.2022 г. до окончателното изплащане на главницата. За разликата от 10 000 лева до пълния претендиран размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от 15 000 лева и по отношение на претендираната лихва за периода преди отмяната на заповедта, искът е отхвърлен. Съдебното решение валидно, допустимо, но частично неправилно по отношение размера на присъденото обезщетение, по следните съображения: Неоснователни са наведените от касационния жалбоподател ОД на МВР доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Обосновани, съответстващи на събраните по делото доказателства и действащите материалноправни норми са изводите на административния съд за наличие на всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменен като незаконосъобразен административен акт, реално настъпване на вреди от вида на твърдените и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и причинените вреди. Настоящият съдебен състав на ВАС споделя изцяло развитите от АС-Благоевград мотиви в тази насока, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК препраща към тях и намира за ненужно преповтарянето им. Основателни обаче са развитите от ОД на МВР доводи за постановяване на съдебното решение в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 52 ЗЗД. На обезщетение подлежат вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерва съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. По този начин паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди в резултат на незаконното обвинение. При преценката по справедливост следва да се отчете процеса на увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания, техния интензитет и времева продължителност. Не на последно място, преценката досежно размера на обезвредата следва да се съобрази и с размера на обезщетенията, които ЕСПЧ и ВАС присъждат при казуси, идентични или близки до процесния. По делото не се спори, че ищецът е кмет на гр. Сандански, действията по задържането на когото и издадената заповед, несъмнено са повлияли върху емоционалното състояние на ищеца, причинявайки му стрес, което предполага настъпването на притеснение и психическо напрежение състояния, присъщи за подобно събитие. Видно от данните по делото при задържането му, което безспорно е осъществено на обществено място, обаче служителите на ОД на МВР са предприели съответните действия за ограничаване движението и достъпа до мястото. Горното се потвърждава от свидетелски показания. Медиите били ограничени на 30-40 метра от мястото. В непосредствена близост били само полицейските служители и поемни лица. Присъстващите служители на МВР не са давали информация на медии и на други лица, а белезници на задържания не са поставяни в нито един момент. Предвид изложеното при определяне размера на обезщетението е следвало да се обърне внимание на всички данни поотделно и в тяхната съвкупност и да бъдат преценени действията на служителите на ответника, при задържането на С.. Касационната инстанция намира, че с оглед характера на претърпените вреди, тяхната интензивност и времетраене, справедливият размер на дължимото обезщетение е 2 000 лв., поради което съдебното решение в частта, с която ОД на МВР Благоевград е осъдена да заплати на С. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 2 000 лв. до присъдения размер от 10 000 лв. следва да бъде отменено и, вместо това, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли иска на А. С. срещу ОД на МВР Благоевград за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди негативни емоции и преживявания, резултат от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. 339зз-330/14.11.2021г., издадена от полицейски орган при РКП при Районно управление Сандански към ОД на МВР Благоевград за горницата над 2000 лв. до присъдения размер от 10 000 лв. В останалата част, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, с оглед липсата на изразени претенции от страна на касаторите, разноски не се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение