Решение № 12747 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6731/2010 г.

Решение № 12747 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6731/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Русе, подадена от нейния директор Ирена Николова Николаева, срещу решение № 10 от 14.04.2010 г. по адм. дело № 85/2010 г. на Административен съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Спорът между страните е правен и се свежда до отговор на въпроса колко заповеди следва да издаде работодателят когато налага дисциплинарно наказание "уволнение" на работник или служител, извършил или допуснал нарушение на трудовата дисциплина и едностранно прекратява трудовото правоотношение поради това дисциплинарно наказание. Според чл. 188 от Кодекса на труда (КТ) дисциплинарните наказания са: забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. Те се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон (чл. 192, ал. 1 КТ) с мотивирана заповед (чл. 195, ал. 1 КТ). Според чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. А според чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен. Следователно, за да бъде осъществен юридическият факт, пораждащ правото на работодателя едностранно и без предизвестие да прекрати трудовия договор поради наложено на работника или служителя дисциплинарно наказание уволнение, това наказание трябва да е наложено, а, както вече се каза, според чл. 195, ал. 3 КТ то се смята за наложено от деня, в който е връчена на работника или служителя заповедта за неговото налагане или от деня на нейното получаване, когато тази заповед е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Преди това връчване (респ. получаване) няма наложено дисциплинарно наказание уволнение, поради което няма осъществен релевантен юридически факт, респ. няма възникнало право на работодателя едностранно и без предизвестие да прекрати трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Затова и с оглед на една по-голяма правна прецизност в отношенията между страните по трудовото правоотношение е препоръчително работодателят да издава две различни, следващи една след друга във времето заповеди - с първата налага дисциплинарно наказание уволнение и, след като тази заповед бъде връчена на работника или служителя и по силата на закона наказанието се счита за наложено, с втора заповед работодателят прекратява едностранно и без предизвестие трудовия договор. Макар и рядко, това становище намира израз и в практиката (виж напр. фактите, изложени в мотивите към реш. № 737 от 13.10.2009 г. по гр. д. № 3119 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о.). В административната и в съдебната практика, обаче, трайно е възприето становището, че не е недопустимо, респ. не е незаконосъобразно, работодателят да обедини в един акт предоставените му от закона права като: а) издаде една заповед с два диспозитива - с единия налага дисциплинарното наказание уволнение, а с другия прекратява трудовото правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание уволнение, или б) направо прекратява трудовото правоотношение поради описано в мотивите на заповедта нарушение на трудовата дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение, т. е. в експлицитно изразеното волеизявление за т. нар. "дисциплинарно уволнение", имплицитно се включва и воля за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (виж напр. мотивите към опр. № 164 от 16.02.2010 г. по гр. д. № 1629 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. и много др.). В процесния случай обаче работодателят "В и К" ООД, гр. Русе е издал само една заповед, с която на основание чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 190, т. 3 и 7 КТ е наложил на своя служителка дисциплинарно наказание уволнение. Касационният жалбоподател и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" са изразили становище, че в този случай от формална страна липсва прекратяване на трудовото правоотношение, защото липсва волеизявление на работодателя за това. Въз основа на това становище са приели за законосъобразно даденото на работодателя предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение със служителката на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. С посоченото по-горе решение Русенският административен съд е отменил предписанието като е приел, че то страда от порока материална незаконосъобразност. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Русенския административен съд е неправилно. Едно от основните правила на подведомствеността забранява на учрежденията да приемат за разглеждане спор, който вече се разглежда от съда (сравни чл. 14 ГПК и особено неговата ал. 3). Затова с чл. 404, ал. 2 КТ законодателят е ограничил правомощието на контролните органи да издават задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, когато те се отнасят до нарушения на трудовото законодателство - в тези случаи задължително предписание може да бъде дадено до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. В административната преписка по делото на Русенския административен съд се намира заверено ксероксно фотокопие на искова молба, с която служителката е предявила искове за отмяната на наложеното й дисциплинарно наказание уволнение, за възстановяването й на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. По тази искова молба на 07.10.2009 г. е образувано гр. дело № 6094/2009 г. на Русенския районен съд. Оспореното пред Русенския административен съд задължително предписание е било издадено на 28.12.2009 г., т. е. след като спорът има ли надлежно и законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение е бил вече приет за разрешаване от Русенския районен съд. При тези данни Русенският административен съд е бил длъжен на първо място да изясни въпроса дали оспореното пред него предписание не е било издадено в нарушение на правилото по чл. 404, ал. 2 КТ и при позитивен отговор на този въпрос само на това основание да отмени задължителното предписание без да обсъжда въпроса за неговата материална законосъобразност. Обратното означава административният съд да изрази становище по спор, който вече е заявен за разрешаване пред граждански съд. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение на Русенския административен съд следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който при новото разглеждане да отговори на поставените въпроси: има ли образувано при Русенския районен съд дело по предявени с обща искова молба искове за отмяната на наложеното на служителката дисциплинарно наказание уволнение, за възстановяването й на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ; ако отговорът на този въпрос е позитивен следва да бъде изяснен и въпросът на коя дата е било образувано това дело и въз основа на отговора по този въпрос да се даде отговор и на въпроса било ли е нарушено в случая правилото на чл. 404, ал. 2 КТ. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,