Решение № 7120 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2017 г.

Решение № 7120 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Булмарма"АД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Ц. Б. III" 136Б, представлявано от К. Д. Б., чрез адв. В. Митев, против Решение № 231 от 13.01.2017 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 4228 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991500009206 от 27.10.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 449 от 18.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на разпоредбата на чл. 176, т. 3 ЗДДС. А. за дерегистрация е немотивиран, което е недопустимо и в хипотеза на действие на административния орган при оперативна самостоятелност. Съдът е постановил решението си при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизлагане на мотиви относно принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Съдът не съобразил установеното от експертизата, че активите и оборотът на дружеството многократно надвишават размера на дължимите публични вземания. Натрупаният оборот след издаване на акта за дерегистрация изисква задължителна регистрация по ЗДДС, на която процесният акт обективно пречи. Иска се отмяна на решението и отмяна на акта за дерегистрация, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. К., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Основанието за дерегистрация по ЗДДС на дружеството-касационен жалбоподател е по чл. 176, т. 3 ЗДДС, съгласно която компетентният орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, когато системно не изпълнява задълженията си по този закон. Не е било спорно пред АС, не се оспорва и в касационната жалба, че по 28 справки-декларации по ЗДДС дружеството е имало публични задължения за периода 15.07.2013-14.10.2015 г., в особено големи размери, които не са погасени. Тези констатации са потвърдени и с неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно която непогасените публични задължения за периода са в размер общо на 145 246,69 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд правилно е приел, че е било налице доказано основание за дерегистрация по ЗДДС по чл. 176, т. 3. Решението е правилно. Не е основателно главното касационно оплакване, че първоинстанционният съд игнорирал обстоятелството, че оспорения пред него акт за дерегистрация е немотивиран. Вярно е, че административните органи са длъжни да мотивират и актовете, издадени при оперативна самостоятелност. В случая, това задължение е изпълнено. След издаването на акта, по повод на жалбата по административен ред, в административната преписка е налично становище на издателя на акта с подробно описание на задълженията, станали фактическо основание за дерегистрацията. В мотивите на потвърждаващото акта решение на ДД "ОДОП" подробно е мотивирано наличието на "системност" в неизпълнението на задължението по ЗДДС за внасяне на деклариран данък. Отделно от това, изискването за мотивиране на административните актове не е самоцелно, а с оглед правото на защита на адресата на акта. Както се подчерта, фактическите констатации на процесния акт са безспорни от момента на производството по издаването му, поради което адресатът на акта е бил в състояние да защити интересите си поради яснотата на фактическите и правни основания за издаване на акта. Разпоредбата на чл. 176, т. 3 ЗДДС, не предвижда в хипотезата си извършване на сравнение между стойността на активите и оборота на дружеството, от една страна и размера на непогасените му задължения от друга. Затова не е основателно и оплакването за неизлагане на мотиви от страна на решаващия съд относно принципа на съразмерност. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, като на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение