Решение № 10695 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1958/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град срещу Решение 91 от 06.01.2023 г., постановено по адм. дело 8624/2022 г. на Административен съд София- град. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Алтернативно, в случай, че жалбата не бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Н. Алексиев, чрез адвокат Р. Петрова, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. В допълнителна молба претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответната страна Сънотех ЕООД не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град е Решение 1040-21-615 от 16.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на Н. Алексиев против Разпореждане 31689 от 15.07.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С разпореждането, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, е прието, че декларираната от страна на Н. Алексиев злополука с вх. 469 от 31.05.2022 г., осъществена на 29.07.2021 г., не се приема за трудова. От фактическа страна по делото е установено следното: Съгласно Трудов договор 1873 от 23.07.2021 г., Н. Алексиев е назначен на работа в Сънотех ЕООД на длъжност монтажник . С допълнително споразумение от същата дата, към посочения трудов договор Алексиев бил командирован на обекти в Кралство Дания за периода 26.07.2021 г. - 02.10.2021 г. Съгласно връчената му срещу подпис на 23.07.2021 г. длъжностната характеристика 1873, същият следвало да изпълнява действия по монтаж на носещи конструкции - монтиране на всички видове МК, уедрено сглобяване на пространствени секции - повдигане, монтиране, окончателна центровка и закрепване на всички видове МК, надлъжно и напречно придвижване на мостове и ориентиране към опори и др. В тази връзка, на 26.07.2021 г. работодателят Сънотех ЕООД провел начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, съгласно издадена Служебна бележка 1873 от 26.07.2021 г. Впоследствие, на работното място, за времето от 29.07.2021 г. до 20.08.2021 г., му били провеждани последващи инструктажи. Към 29.07.2021 г. Н. Алексиев изпълнявал трудовите си задължения към Сънотех ЕООД в строителен обект за поставяне на фотоволтаични системи Solar Park Svinningegarden ApS , находящ се в Кралство Дания. На същата дата започнал работния процес, а именно: монтаж на модули. През посочения ден атмосферните условия силно затруднявали работния процес, но въпреки това работниците не го преустановили, за да не изостане обектът. Около 11:30 - 12:00 часа се появил силен вятър. Връщайки се към палето за да вземе последния модул, Алексиев видял как същият пада към него, но не успял да се предпази. Бил ударен от модула и съборен на земята. В резултат на това получил разкъсно- контузна рана в областта на [заличен текст], която била кървяща. Инцидентът бил възприет и от св. С. Иванов, който видял кръвта по [заличен текст] на пострадалия. Алексиев уведомил веднага техническия ръководител на обекта В. Велков. Последният бил видимо загрижен. Докато Алексиев обяснявал случилото се, Велков обработил раната и превързал [заличен текст]. Н. Алексиев пожелал да му бъде оказана лекарска помощ, която да се изрази в отвеждането му до спешна помощ. След проведен телефонен разговор на Велков със св. Г. Иванов мениджър проекти Дания, му било отказано осигуряване на медицински преглед под претекст как това било голяма занимавка , а и [заличен текст] му вече била промита и превързана. След проведения разговор с Велков, жалбоподателят Алексиев изчакал приключване на работния ден в буса, с който превозвали служителите до квартирите им, тъй като движенията му в областта на [заличен текст] били затруднени и болезнени. След почивка от два дена Алексиев бил преместен на по-лека работна позиция, която да не изисква толкова натоварване в областта на ръцете. Впоследствие Алексиев уведомил св. Г. Иванов, че здравословното му състояние не позволява да продължи изпълнението на възложените му трудови задачи и командировката следва да бъде преустановена. На 23.08.2021 г. Алексиев посетил общопрактикуващия си лекар в България. На същата дата му бил издаден Болничен лист Е20211271279. След завръщането си в страната жалбоподателят се снабдил и с други медицински документи, сред които психологическо изследване от 17.09.2021 г., Амбулаторен лист 676 от 23.08.2021 г., Медицинско удостоверение 348/2021 г. В едногодишния срок по чл. 57, ал. 2 от КСО, пострадалият Алексиев е подал декларация за злополуката с вх. 469 от 31.05.2022 г., по повод на травматично увреждане, като в изпълнение на правомощието по чл. 7, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и чл. 58, ал. 1 от КСО, ръководителят на ТП на НОИ София- град е разпоредил извършването на разследване на декларираната злополука със Заповед 1015-21-120 от 20.06.2022 г. За резултатите от назначената за това комисия е съставен Протокол 33 от 04.07.2022 г., като нейното заключение е, че липсва внезапно увреждане на здравето на Алексиев. Комисията е установила, че на 29.07.2021 г. жалбоподателят действително е претърпял инцидент на обект Solar Park Svinningegarden в Кралство Дания, но последният не е довел до временна неработоспособност. Изложени са доводи, че пострадалият Н. Алексиев не е представил болничен лист от датата на злополуката - от 29.07.2021 г. и в периода от 29.07.2021 г. до 23.08.2021 г. е изпълнявал служебните си задължения. Вследствие на това било издадено Разпореждане 31689 от 15.07.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60 от КСО, което е приело констатациите от извършената проверка със заключение, че липсва внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност и не е осъществен сложния фактически състав на чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. Разпореждането е обжалвано по административен ред, като е жалбата е оставена без уважение с Решение 1040-21-615 от 16.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ София- град. За изясняване на фактите и обстоятелствата по делото са изслушани свидетелски показания и е назначена съдебно-медицинска експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда като компетентно и обосновано и не е оспорено от страните. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Поради това съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ София- град, като е върнал преписката за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и е присъдил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1 внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2 злополуката да е станала с осигурено лице; 3 неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4 причинна връзка-неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5 увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6 наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. От събраните по делото доказателства и заключението на назначената и приета от съда съдебно-медицинска експертиза е видно, че Н. Алексиев е претърпял злополука, която има характера на трудова. Налице е причинната връзка между полученото от него увреждане и настъпилата временна неработоспособност, като са безспорно установени механизмът на настъпване на злополуката и обстоятелствата, при които е настъпила във връзка с извършвания от Алексиев монтаж на фотоволтаични панели, извършван в интерес на работодателя. Съдът обосновано е приел, че в конкретния случай са налице достатъчно и взаимосвързани помежду си доказателства, че жалбоподателят е бил временно неработоспособен поради получената на 29.07.2021 г. травма и само заради нея. Неоснователни са възраженията на касатора, че Алексиев е продължил да изпълнява трудовите си задължения и е използвал този факт като довод за липса на временна неработоспособност. Подчертал е и липсата на медицински документ за това. В тази насока съдът мотивирано е приел, че работникът е бил възпрепятстван от работодателя си да посети лекар, а вместо това е бил преместен на по-лека работа. Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, извън аргументацията на първоинстанционния съд, и обстоятелството, че трудовата дейност е извършвана в чужда държава и при наличието на множество обективни препятствия от страна на пострадалия да потърси сам лекарска помощ- отдалеченост на работното място, непознаване на чуждия език и здравна система, кризата от ковид пандемията, възможността да остане без работа и т.н. Фактическите констатации за нараняването, за неговия характер, време, място и повод отговарят на фактическия състав за трудова злополука съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. В тази насока, настоящия състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно по следните съображения: Възражението за прекомерност бланкетно сочи фактическата и правна сложност на делото като довод да се приеме адвокатския хонорар на ответника за прекомерен, а освен това изтъква социалнозначимата функция на НОИ по разходване фондовете на ДОО, което е неотносимо към отговорността за разноски. Възражението е направено още с касационната жалба момент, към който хонорарът още не е бил заплатен, както е предвидено в чл. 78, ал. 5 от ГПК и към тази дата касаторът не би могъл да прецени дали евентуалният размер на адвокатското възнаграждение би бил справедлив и обоснован, съобразно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за да го определи като прекомерен. По възражението за прекомерност съдът се произнася единствено когато е сезиран и не е негово задължение да го мотивира, а само да провери дали са налице сочените в него основания. При липсата на такива в направеното възражение, съдът намира същото за неоснователно, поради което не следва да го уважава. С оглед изложеното и на основание §1, т. 6 от ДР на АПК, НОИ следва да заплати на Н. Алексиев сумата от 1 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,