Решение № 7562 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), представляван от процесуален представител против решение 26977/13.12.2024 г., по адм. дело 9984/2024 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е било отменено решение 10320/01.10.2024 година на председателя на ДАБ към МС, с което е постановен отказ на кандидата А. С. С. да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено оспореното, със законните последици. Ответникът А. С. С., гражданин на Сирия се явява лично и с адв. Дилова, оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна. Твърди, че решението на съда е законосъобразно, правилно и надлежно мотивирано. Поддържа изложените аргументи от адв. Златкова в нарочна писмена молба и в касационната жалба. Моли ВАС да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура излага подробни правни доводи за незаконосъобразност, поради неправилност на обжалваното решение. Предлага съдът да го отмени и се произнесе по същество, като уважи касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на А. С. С. , гражданин на Сирия срещу решение 10320/01.10.2024 г. на председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците му било отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение Административен съд - София - град е отменил решението на административния орган и в двете части, т.е. относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови решението си, съдът приел, че оспореният пред него акт е постановен от компетентен административен орган, отговаря на общите изисквания за форма по чл. 59 от АПК. По същество, след съобразяване на събрания доказателствен материал и извършен анализ, вземайки предвид нормите на международното право, първоинстанционият съд е приел, че интервю, извършено от администрацията на органа не е пълно и обективно проведено, тъй като зададените въпроси били общи и въпреки това в тях била налице индиция за това , че причините за напускане на страната можело да бъдат толкова силно обвързани с нежеланието му да бъде мобилизиран, че то да бъде възприето като самостоятелно и достатъчно основание, за да му бъдел предоставен статут на бежанец. Според мотивите на първоинстанционния съд, административният орган не е изследвал достатъчно задълбочено причините за напускане на страната на произход на чужденеца и най-вече неговото нежелание да бъде мобилизиран. Според решаващия съд, административният орган не е изследвал в конкретика причината на чужденеца да не желае да постъпи на военна служба. Също така посочил, че следва да се извърши и нова преценка за наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, като се анализира подробно ситуацията в страната му на произход. Така първоинстанционният съд е стигнал до извода, че обжалваният административен акт е издаден, без да е изяснена в пълнота фактическата обстановка и без да са изследвани в дълбочина твърденията на кандидата, а само формално и бланкетно е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила, поради което го е отменил и върнал преписката на органа за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение, намира че фактическата обстановка е била изяснена всестранно и в дълбочина, но при преценка на установените обстоятелства , първоинстанционният съд е достигнал до неправилни правни изводи. Изискванията на закона за провеждане на интервю следват международните стандарти и са отразени в разпоредбата на чл. 63а ЗУБ. При проверка на установените в закона изисквания, съдът счита, че те са изпълнени изцяло в съответствие с изискването да бъдат установени фактите и обстоятелствата от значение за правилната преценка на подаденото заявление. Твърде лаконичните отговори на кандидата по-скоро разколебават извода за достоверност на предадената информация. Същата е изключително бегла и премерена, и е далеч от съдържанието на една действителна бежанска история, която обикновено предоставя пълен обем от впечатления и емоции, явили се основание чужденецът да бяга от държавата си на произход и да търси международна закрила. По-натам, правилно административният орган, при преценка на предоставената му от чужденеца информация в комбинация с информацията за военнополитическата обстановка в страната, след обективен анализ е приел, че кандидата не сочи спрямо него да е осъществено каквото и да е преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. При такасъбраните доказателства Съдът е обосновал извода за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изтъкнатите причини са главно от икономически характер и сочат кандидата като мигрант, т.е. лице, което доброволно е напуснало страната си, за да се засели другаде по причини с личен характер и икономически съображения съгласно т. 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на СВКБООН. Причината да напусне Сирия е от личен, социално-икономически характер, свързана с желанието за по-добър живот и е извън обхвата по ЗУБ. Чужденецът не покрива условията за субсидиарна международна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ да му се признае хуманитарен статут и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата му против решението на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на международна закрила. От проведеното с кандидата за статут интервю се установява, че чужденецът е влязъл нелегално в Република Българя и няма никакви документи за самоличност. Твърдял, че бил от гр. Дейр Алзор. Заявил, че братята му и родителите му са В Сирия, като имал братовчеди, които живеели в Германия. Заявил, че напуснал Сирия заради военното положение и мизерията. Заявил, че се страхувал да излиза навън, тъй като живеел в управлявания от кюрди и американци сектор, като всички мъже, видени по улиците били мобилизирани. Такапроведеното интервю излага данни различаващи се съществено от информацията, известна от официални независими международни източници, където липсват доклади за извършвана мобилизация от страна на американски войскови части, като противоречие е налице и относно това, дали кюрдите са били на страната на официалните власти или на страната на опозицията. От така представените данни в интервюто следва да се обоснове извод, че кандидатът не е имал проблеми с властите в Сирия, не е бил преследван, наказван, подлаган на изтезания. Видно от изложените данни в бежанската история на кандидата не се установява нито обстоятелството същият да е получил призовка за мобилизация, нито такава , за отслужване на наборната си военна служба, която според думите му той не е отбил. Същият се е аргументирал единствено със страх, че това би могло да се случи. В този случай по отношение на същият е неправилно да бъде употребяван термина дезертьор по смисъла на глава V, "В" от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН през 1992 г. Според проведеното интервю нежеланието му да бъде мобилизиран е втора съществена причина за напускане на държавата му по произход наред с общата икономическа обстановка в страната. Относно страхът от мобилизация обаче липсва основание за прилагане спрямо заявителя на разпоредбата на §171 от Наръчника за процедури на върховния комисариат на Организацията на обединените нации, която vis a vis e oтразена и в разпоредбата на чл.8, ал.5, т.5 от Закона за убежището и бежанците, тъй като той визира хипотеза на дезертиране и бягство от военна служба, вследствие на което го грози опасност от съдебно преследване или наказание, което е възможно едва след мобилизирането на лицето. Такова обаче в конкретния случай не се твърди. Обосновани на следващо място са изводите на административния орган и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на на А. С. С. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Всъщност тези изводи не са били опровергани и от страна на първоинстанционния съд. Последният по-скоро е отменил решението в тази част, с оглед възможността за актуална преценка на предпоставките по чл.9, ал.1 и ал.6 ЗУБ от страна на органа при повторното разглеждане на преписката на кандидата с оглед динамиката на събитията и възможността за промяна в обстановката. Подобен аргумент обаче, не може да бъде основание за отмяна на решението в тази негова част. Правилно и обосновано се явява заключението на органа за липса на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход на заявителя (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и това, че не са налични данни за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Категорично бива установено по делото, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне Сирия, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. За да достигне до тези правилни правни изводи адм. орган е извършил и надлежна проверка за наличие на основанията за прилагане на разширенията в хипотезите за предоставяне на хуманитарен статут, дадени с Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на СЕС и правилно е приложил пълзящата скала, посочена в т.39 от същото решение. Във връзка с тази скала правилно е обсъждането на органа, че касаторът не сочи да е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение. Напротив, от данните, които сам е предоставил по време на интервюто се установява, че в мястото където живее, изобщо не е ставал свидетел на въоръжени конфликти. Отделно от обстоятелствата, мотивирали горните изводи, следва да се отбележи , че оплакванията на кандидата касаят конфликта за сваляне на режима на Башар ал Асад, който вече не е актуален. Към настоящия момент не са налице данни за продължаване на вътрешния въоръжен конфликт между правителствените войски и опозицията с изключение на отделни райони, поради което правилни в тази връзка се явяват възраженията на касатора за липса и на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Настоящият съдебен състав също взема предвид възможно най актуалните данни за вътрешнополитическата обстановка в Арабска Република Сирия, изходящи от международнопризнати и независими източници, като според данните на международни неправителствени организации за съдействие на населението в условия на въоръжени конфликти, Военно политическата ситуация в последните месеци значително се е изменила спрямо предходните години. При излагане на следващите заключения съдът взема предвид и Решение на СЕС по дело С-285/12, за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на член 15, буква в) от т. нар. Квалификационна директива, Директива 2004/83/ЕО от 29 април 2004 г. който е протичал на територията на Сирия. Според актуалната информация на Amnesty International през ноември 2024 г. Hay'at Tahrir al- Sham (HTS) и съюзнически въоръжени опозиционни групи започват военна офанзива, която води до превземането на провинция Алепо, бързо след това са присъединени Идлиб, Латакия и Хама. До 8 декември 2024 г. въоръжените опозиционни групировки превземат Дамаск, а президентът Башар ал Асад напуска страната. На 29 януари 2025 г. командването на военните операции в Сирия назначава бившия ръководител на HTS, Ahmad al-Sharaa, за държавен глава по време на преходния период. Същия ден преходните власти обявяват, че всички военни фракции ще бъдат разпуснати и интегрирани в държавните институции. На 6 март 2025 г. въоръжени лица, верни на бившето правителство на Асад, извършват нападение срещу сирийските държавни сили за сигурност в Латакия. В отговор сирийските власти, подкрепени от проправителствени милиции, контраатакуват. След това, според местни източници, нападението ескалира в Сирия от атаки в няколко провинции. До 10 март Сирийският център за наблюдение на правата на човека съобщава, че са убити повече от 973 цивилни, повечето от които алауити. Причината за това е , че семейство Асад, управлявало Сирия в продължение на десетилетия, е от малцинството на алауитите и към настоящия момент се опитва да възстанови политическата си власт в държавата. https://www.amnesty.org/en/latest/news/2025/03/syria-horrific-killings-of-civilians-on-northwest-coast-must-be-investigated/. Касае се основно за сражения съсредоточени в северозападната и северната погранична част на страната, където преки политически интереси демонстрира и Турция с цел възпрепятстването на установяване на местна кюрдска власт. В останалата част на страната обаче са налице ежедневни доказателства за възстановяване на гражданския ред и подготовка към мирен преход и установяване на политическо спокойствие. Провинция Деир ез Зор (Даир Алзор), която се намира в източната част на Сирия най-общо по време на конфликта, предхождащ свалянето на Асад се характеризира с разделение на територията на две. Назапад от р. Ефрат територията е била под контрола на Асад, иранските части и руските военни части, докато източната част е била контролирана от кюрдите. Абухамам, където е живял заявителят се намира на източния бряг на реката, която територия е била по-спокойната част от областта още преди падането на Асад. С падането му от власт, западната част от територията е изцяло под управлението на новата политическа власт, чиято цел нормализиране на обстановката в страната и връщане към мирно ежедневие, а източната такава може да се приеме като поддръжник на новата политическа власт, която се стреми към пълно омиротворяване на страната. В тази хипотеза, при преценка наличието на данни, свързани с наличие на тежки заплахи срещу живота или личността на А. С. С., налице следва да са много по-конкретни твърдения и данни от негова страна, за опасност от личното му засягане. (доколкото тази по-голяма конкретика се изисква при установено по-ниско ниво на интензитет на евентуален вътрешен конфликт), съдът намира, че предвид новите доказателства за промяна на военнополитическата обстановка в Сирия, правилни се оказват изводите на ответния орган за липса и на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата. При тези обстоятелства, неправилно първоинстанционният съд е приел, че органът не е изпълнил задължението си да събере достатъчно пълна и точна информация за страната му по произход от гледна точка на критериите за определянето на една страна като сигурна, установени по националното право. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а жалбата на А. С. С. срещу решение 10320/01.10.2024 г. на председателя на ДАБ към МС следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,