Решение № 451 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5541/2012 г.

Решение № 451 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5541/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Агроселект" ООД моли да бъде отменено решение № 435/22.02.2012 г. по адм. д. № 218/2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 16251000121/22.10.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно и нищожно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 279 067,49 лв. за м. 12.2009 г. по фактура на "ЕМУ" АД и начислени лихви като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 16251000121/22.10.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив в потвърдената при обжалването по административен ред част, с която за периода м. 12.2009 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2492/07.12.2009 г. 279 067,49 лв. и са начислени лихви, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и 2 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираната доставка на материали по опис не е осъществена. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице за спорния период. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, които съдът е отхвърлил обосновано и в съответствие с нормите на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил подробно доводът за нищожност на РА, поради издаден АПВ № 1001452/08.09.2010 г., касаещ периода м. 12.2009 г. и е достигнал до законосъобразен извод предвид чл. 129, ал. 3 изр. 2 ДОПК в приложимата редакция от ДВ бр. 108/2007 г., че РА е издаден от редовно овластен актосъставител и не са налице условията за приложение на чл. 133 и 134 ДОПК. В чл. 129, ал. 3, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция изрично е разпоредено, че издаването на АПВ за периода не е пречка за проверка на задълженията чрез извършване на ревизия. Правилен е изводът на съда, че транспорт на материалите по опис не е извършен. Претендираната обработка на електроматериалите изисква влагане на материали и труд значителни по обем и не е могло да бъде извършена от наетите по граждански договор 9 лица за петте дни до продажбата на материалите на "Метал инженеринг" ООД, което ги е продало на първоначалния доставчик "ЕМУ"АД десет дни по-късно. Обоснован е изводът на органите по приходите и на съда, че е налице префактуриране на материалите, без да са осъществени доставки по фактурите между лица, част от които са свързани. Правилно съдът е съобразил практиката на ВАС и СЕО в подобни хипотези. В същия смисъл е и т. 51 от решение 6.07.2006 г. по съединени дела С-439/04 и С-44-/04 на СЕО, което изисква търговците да вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че техните сделки не са свързани с измаза, независимо дали това е измамно избягване на ДДС или друга измама, за да им бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по тях. В случая правилно съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставката на ел. материалите по фактурата, поради което не са налице условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит. Данъкът във фактурата е начислен без основание и правилно е приложен чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по делото няма права но юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,