Решение № 16840 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2011 г.
ВАСVI отделение20.12.2011 г.докладчик Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 315 от 1.03.2011 г. по адм. дело № 872/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, 16-ти състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 16840 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Росица Петкова Кабадийска от гр. Пловдив срещу решение № 315 от 1.03.2011 г. по адм. дело № 872/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, 16-ти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Център за психично здраве - Пловдив" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество неоснователна. С решение № 315 от 1.03.2011 г. по адм. дело № 872/2010 г., Административен съд - гр. Пловдив, 16-ти състав, е отхвърлил искането на Росица Петкова Кабадийска от гр. Пловдив срещу отказа на "Областен диспансер за психични заболявания със стационар - Пловдив" ЕООД (сега "Център за психично здраве - Пловдив" ЕООД - гр. Пловдив) да заличи обстоятелството, че лицето се води на учет в лечебното заведение. Съдът е приел, че Кабаджийска иска заличаване на обстоятелство, което не съществува, а съхраняването на медицинската документация относно заболяването й и проведеното лечение е на правно основание, поради което не следва да бъде предмет на отмяна. Направен е окончателния извод за неоснователност на искането. Обжалваният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Делото е било разяснено от фактическа страна. С писмо изх. № Ж-61 от 23.08.2007 г. на директора на Регионален център по здравеопазване - гр. Пловдив, оспорващата отказа е уведомена, че към 23.08.2007 г. вече не се води на диспансерен учет в ОДПЗС - гр. Пловдив. Тази информация се потвърждава и с писмо изх. № 94-Р-61 от 21.11.2007 г. на главен секретар на Министерство на здравеопазването. В писмо изх. № Ж-58 от 15.06.2008 г. на директора на Регионален център по здравеопазване - гр. Пловдив, адресирано до Кабадийска и Министерство на здравеопазването се посочва, че лицето е свалено от диспансерен учет. В същия смисъл са и писмо изх. № 1328-7338 от 25.08.2008 г. на Омбудсмана на Република България, както и писмо изх. № П-1149 от 23.10.2008 г. на директора на Регионален център по здравеопазване - гр. Пловдив. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд преценява, че цитираните писма са от държавни институции, които са независими спрямо спорните правоотношения и отговорите са изготвени след надлежна проверка на фактите и обстоятелствата. Ето защо не се възприема тезата на пълномощника на касаторката, която теза е в смисъл, че тези доказателства са противоречиви. От писмо изх. № 1328-7338 от 25.08.2008 г. на Омбудсмана на Република България става ясно, че вписаното от доктор Спаски при изготвяне на карта за предварителен медицински преглед, издадена по повод кандидатстване на Кабадийска за работа, което е в смисъл, че тя се води на учет с диагноза "параноидна шизофрения", не отговаря на истината. Наред с това в писмото е посочено, че на цитирания лекар е наложено наказание "забележка", а срещу него е образувано и досъдебно производство. С това писмено доказателство се изяснява противоречието между посочените по-горе писма и отразеното в картата за предварителен медицински преглед. Неоснователно е и релевираното в касационната жалба оплакване, че съдът служебно е трябвало да назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице да установи в информационната система на ответника какви записвания има относно жалбоподателката по първоначалното дело. Видно от протокола на съдебното заседание, състояло се на 27.09.2010 г., по искане на пълномощника на Кабаджийска, такава експертиза е била допусната. Но в съдебното заседание, състояло се на 4.02.2011 г., пълномощникът на Кабадийска е направил изрично искане за заличаване на допуснатата експертиза. Същият е направил и изявление, че делото е изяснено от фактическа страна. Правилно с определение от 4.02.2011 г., съдът е отменил определението си от 27.09.2010 г. за допускане на съдебно-техническа експертиза, като се е мотивирал с изричното искане на жалбоподателката. Пределите на служебното начало в съдебния административен процес не се разпростират до задължаване на страните да извършат процесуални действия, които те не желаят. След като по първоначалното дело е било установено, че Росица Петкова Кабадийска не се води на учет в ответния Областен диспансер за психични заболявания, то съдът не може да осъди административния орган да извърши това действие - заличаване. Ето защо законосъобразно Административен съд - гр. Пловдив, е отхвърлил искането. В мотивите съм обжалваното решение подробно е обсъдена медицинската документация, която ответникът съхранява по повод на заболяването на жалбоподателката, защо тази документация не означава, че лицето се води на учет, както и че съхраняването й е на правно основание. Съображенията на първоинстанционният съд в тази насока се споделят изцяло от настоящия тричленен състав на ВАС, поради което не е необходимо тяхното повторно възпроизвеждане в тези мотиви. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,