Решение № 8959 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13425/2017 г.

Решение № 8959 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13425/2017 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ОД на МВР-В. против решение № 83/18.10.2017 г. по адм. дело № 188/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена негова заповед рег. № 368з-1398/15.08.2017 г. за възлагане на инспектор Г. М. Г. да изпълнява функционалните си задължения на територията, обслужвана от РУ Б.. В касационната жалба и представени писмени бележки се твърди материална незаконосъобразност на съдебното решение, без да са развити съображения. Касаторът твърди законосъобразност на отменената заповед и иска отмяна на решението като неправилно. Заповедта е до отпадане на необходимостта служителят да изпълнява задълженията си на територията на община Б.. Претендира разноски. О. Г. М. Георгиев не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № № 83/18.10.2017 г. по адм. дело № 188/2017 г. по описа на Административен съд - В., е отменена заповед рег. № 368з-1398/15.08.2017 г. на Директора на ОДМВР В., с която на основание чл. 43, ал. 4 вр. с ал. 3, т. 2 от ЗМВР е възложено на Г. М. Г., старши полицай в отдел "Разследване" при ОДМВР-В. да изпълнява функционалните си задължения на територията, обслужена от РУ -Б. за времето от 8.30 ч. на 18.08.2017 г. до отпадане на необходимостта, като служителят се ръководи и контролира от началника на РУ-Б.. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта няма фактически и правни основания. Изложил е съображения, че израза "до отпадане на необходимостта" сочи за чл. 165 от ЗМВР, но липсват конкретни обстоятелства в заповедта. Поради липсата на срок съдът приема, че е извършено безсрочно "преназначаване", но поради липсата на мотиви не може да се извърши контрол дали е налице хипотезата на чл. 164, ал. 3 или чл. 165 от ЗМВР. Решението е правилно и следва да се остави в сила. В заповедта като мотиви е посочено, че възлагането на служителя да изпълнява функционалните си задължения на разследващ полицай към ОДМВР-В. на територията на РУ-Белоградчик се налага поради възникнала "служебна необходимост с цел провеждане на срочно и качествено разследване на досъдебни производства, образувани в резултат на неотложни действия по чл. 212, ал. 2 от НПК". Заповедта съдържа волеизявление за изпълняване на функционални задължения на територията на РУ-Б. без да е определен срок. Съдът, тълкувайки волята на издателя на акта, е развил съображения, че с оспорената заповедта служителят е преназначен, но поради липсата на мотиви няма яснота дали е в хипотезата на чл. 164 или чл. 165 от ЗМВР. От съдържанието на оспорената заповед и приложените към преписката документи не може да се направи обоснован извод каква е била конкретната служебна необходимост, наложила издаването на заповедта. Безсрочно преназначаване без съгласие на служителя се извършва в хипотезите на чл. 164, ал. 3 от ЗМВР при незадоволителни резултати на служителя или намалена работоспособност, данни за което нито има, нито се сочат. В хипотезата на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР без съгласието на служителя, но при мотивирана служебна необходимост, преназначаването трябва да е временно, до една година, освен ако не е налице изключението по чл. 165, ал. 4 при отсъствие на титуляра. При възникнала служебна необходимост служителите на МВР могат да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място при спазване на чл. 181а от ЗМВР, но за не повече от 30 дни непрекъснато. В случая на служителя е наредено да изпълнява функционалните си задължения на територията на друго РУ-МВР, временно, без да е определен конкретен срок и няма волеизявление за командироване. Поради това правилно съдът приема, че заповедта по съдържанието си представлява волеизявление за преназначаване. Фактическите основания са юридическите факти, наличието на които дава възможност на административния орган да упражни правомощието си и да издаде административен акт, в случая да измени едностранно и без съгласието на служителя съществен елемент от служебното му правоотношение. Липсата на фактически и правни основания за издаване на акта представлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което лишава адресата от възможността да изгради защитна теза, а съда от възможността да осъществи контрол за съответствие на фактите с правната норма. Непосочването на правното основание, въз основа на което е издадена заповедта препятства съда да извърши проверка дали преназначаваното е в хипотезата на чл. 164, или чл. 165 от ЗМВР. Налице е основание за отмяна, в какъвто смисъл е решението на съда. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че след като със заповедта се накърнява правната сфера на служителя административният орган е длъжен да изложи фактическите и правни съображения за издаване на административния акт, което в случая не е направено. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,