Решение № 6357 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1949/2011 г.

Решение № 6357 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1949/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по частна жалба от кмета на Столична община, район "Надежда" против решение № 4429 от 27.12.2010 г. по адм. дело № 1984/2010 г. на административен съд - София град в частта му, в която е отменена заповед № РД-09-409 от 12.09.2008 г. за определяне като застроени 39 кв. м от имот пл. № 122702 в землището на с. Връбница, попадащ в УПИ IV, кв. 147 по регулационния план на местността "Надежда - I" и същата част от имота е определена за незастроена. Прави доводи за противоречие на решението с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че процесната част от имота не е застроена и незаконосъобразно е била определена, като застроена. Частната жалба е насочена срещу решение на административен съд, с което спорът е решен по същество и има характер на касационна жалба. Същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба, подадена от Ангел Асенов Толев против заповед № РД-09-409 от 12.09.2008 г. на кмета на Столична община, район "Надежда" за одобряване на решение № 20 по протокол № 17 от 19.06.2008 г. на техническа служба. С него имот № 122702, к. л. 219 съгласно помощния кадастрален план на местността "Надежда - I част" е определен изцяло за застроен. Първоначално административният съд с решение № 14 от 24.04.2009 г. по адм. дело № 3412/2008 г. е приел жалбата за процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане, като е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. В тази своя част решението на първоинстанционния съд е имало характер на определение. С решение № 16172 от 29.12.2009 г. по адм. дело № 9010/2009 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение е било отменено и върнато на административния съд за разглеждане на спора по същество. При разглеждането му, съдът е установил, че с решение № 20 по протокол № 17 от 19.06.2008 г., назначената от кмета комисия е обсъдила отреждането на имота и съществуващото върху него застрояване. Посочила е, че той попада в УПИ IV, отреден за комплексно жилищно строителство и гаражи. Предвиденото по плана мероприятие е реализирано Кметът на район е одобрил решението и със заповедта си по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е постановил, че липсва свободна за възстановяване част от него. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. В нея е посочено, че общата площ на имота е 444 кв. м. От тях 405 кв. м. са застроена площ - прилежащи към изградения четиринадесет етажен жилищен блок. Незастроени са 39 кв. м., обозначени по буквите БВГБ с кафяв цвят на скицата към експертизата. При тези данни по делото, съдът механично се е позовал на заключението. Без да вникне в статута на имота и отреждането на УПИ за комплексно жилищно строителство е приел, че частта от 39 кв. м е свободна от застрояване, поради което незаконосъобразно е определена от административния орган, като застроена площ. Отменил е оспорената заповед в тази й част и по същество е определил 39 кв. м, заключени между буквите БВГБ от скицата към експертизата за незастроени. В останалата част е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение в отменителната му част е неправилно. Видно от данните по делото, имотът е част от урегулиран поземлен имот, предназначен по плана за комплексно жилищно строителство и подземни гаражи. Той попада в реализираното мероприятие, доколкото е прилежаща площ към вече изграден четиринадесет етажен жилищен блок. Комплексният характер на жилищното строителство включва и свободни от застрояване площи, които са естествено затревени и са част от градската инфраструктура. Това е отчетено от техническата комисия, която правилно е определила имота, като изцяло зает от строителното и благоустройствено мероприятие. Заповедта на кмета на район, с която това решение е одобрено е законосъобразна. Като я е отменил за част от 39 кв. м, съдът е постановил неправилно решение, противоречащо на материалния закон. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционното решение в обжалваната му част ще следва да се отмени и жалбата се отхвърли, като неоснователна и в тази й част. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,