Решение № 1301 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, чрез адв. Недялкова, срещу решение 1419 от 23.07.2024 г., постановено по адм. дело 63/2024 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отменена негова заповед ОСОС-003/17.01.2024 г. като незаконосъобразна. С доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяната му ведно със законните последици. Ответникът М. С. С., чрез адв. Исикийска, излага доводи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло обжалваното решение като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед ОСОС - 003 от 17.01.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл и поради съкращаване на длъжността главен юрисконсулт е било прекратено служебното правоотношение с М. С., считано от 17.01.2024 г. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазване на изискванията за форма с посочени правни основания за издаването й, както и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон и принципите на административното право. Незаконосъобразността на заповедта е мотивирана с извършено формално съкращение на заеманата от С. длъжност, тъй като след отпадането й от щатното разписания / заповед СОС-9/16.01.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ / не се установява премахване на функциите, задачите и задълженията на длъжността юрисконсулт, които не са превъзложени на други служители с юридическо образование в структурата, а се ползват външни услуги - външни правни услуги от адвокат/и. Прието е,че от работа е съкратен квалифициран служител, който е единствен с юридическо образование, а след съкращаването на длъжността е сключен договор за външни правни услуги с адвокат, като не са налични данни за размера на начислените и разходвани суми за предоставяните външни правни услуги и съответно в какъв размер средства са изплатени и дали те са в по-нисък размер от възнаграждението на юрисконсулта. Прието е също, че не са спазени и административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед, тъй като липсва мотивирана обосновка в доклада от 15.01.2024г. за утвърдената променя в длъжностното разписание - промените в длъжностното разписание са направени по доклад , който не е мотивиран по отношение на предложената за съкращаване длъжност главен юрисконсулт в отдел Растителна защита, а само досежно необходимостта от трансформиране на тази длъжност в главен инспектор в друг отдел Здравеопазване на животните. Следователно е налице нарушение на чл.14, ал.2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Прието е ,че действията на органа по назначаването са в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл.6, ал.1 от АПК, тъй като не са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, а са по-скоро действия, чийто единствен смисъл е прекратяване на служебното правоотношение на конкретния служител. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но неправилно приложение на материалния закон. За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл , е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Длъжността като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени задължения и изисквания, е реално съкратена, когато е намален щатният й брой в структурата на съответната администрация или когато са променени значително обема и съдържанието на функциите, задълженията и изискванията, залегнали в длъжностна характеристика. В случая е безспорно по делото, че заеманата от С. длъжност главен юрисконсулт в отдел Растителна защита, в резултат на промяната на длъжностното разписание, обективно е престанала да съществува и липсва напълно аналогична длъжност, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Не е налице и трансформиране на длъжността или припокриване на функциите и задълженията, присъщи за длъжността главен юрисконсулт ,т.е. процесната длъжност е премахната като система от функции, задачи и отговорности, поради което е налице реалното й съкращение по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл . Въпреки, че е изложил мотиви за оперативната самостоятелност на органа по отношение на извършената реорганизацията със закриване на длъжността , която преценка не подлежи на съдебен контрол, административният съд е провел такъв контрол, обосновавайки немотивираност на предложението /доклад/ на главния секретар и и.ф.главен директор на ГД ВОК при ЦУ на БАБХ от 15.01.2024г., което е възприел като основание за незаконосъобразност на процесната заповед. Обратно на приетото в обжалваното решение, предмета на съдебния контрол в тази насока се изчерпва единствено с преценката имал ли е административен орган право да действа в рамките на оперативната си самостоятелност, но не и целесъобразността на решението му. Следователно изводите за нарушение на чл.6, ал.1 от АПК в тази насока на административния съд се явяват ирелевантни по отношение законосъобразността на процесната заповед. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на С. като неоснователно. Предвид изхода на спора, надлежно и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от касатора се явява основателно, поради което ответницата дължи разноски в общ размер 70лв, съставляващи държавна такса за касационната инстанция. Разноски пред първата инстанция не са претендирани, не е представен и списък по чл.80 ГПК. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК , Върховният административен съд, второ отделение,