Решение № 3892 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6802/2017 г.

Решение № 3892 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6802/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, след производство по чл. 237 АПК.

Образувано е по жалба на А. Гиев против заповед № К - 2921 от 26.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 3 и 4 ЗМВР (отм.); вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

С решение № 14801 от 09.12.2014 г. по адм. дело № 7223/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е отхвърлена жалбата на А. Гиев против оспорената заповед № К - 2921 от 26.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи.

С решение № 6748 от 09.06.2015 г. по адм. дело № 1844/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав е оставено в сила решение № 14801 от 09.12.2014 г. по адм. дело № 7223/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение.

С решение № 7208 от 08.06.2017 г. по адм. дело № 3434/2017 г. на Върховния административен съд, седемчленен състав, постановено в производство по чл. 237 и сл. АПК, е отменено влязлото в сила решение № 14801 от 09.12.2014 г. по адм. дело № 7223/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение, оставено в сила с решение № 6748 от 09.06.2015 г. по адм. дело № 1844/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Съдът е приел е, че представената по делото присъда № 82/17.03.2016 г, постановена по НОХД № 4606/2014 г. на Районен съд-П., влязла в сила на 19.01.2017 г., с която А. Гиев е признат за невиновен и е оправдан по обвиненията по чл. 209, ал. 1 и по чл. 387, ал. 3 НК, представлява ново доказателство от съществено значение за спора по делото. Поради това и на основание чл. 239, т. 1 АПК е отменил решенията, постановени в редовното съдебно производство и върнал делото за ново разглеждане.

Жалбоподателят А. Гиев поддържа, че оспорената заповед страда от пороците по чл. 146, т. 1- 5 АПК, по съображения, изложени в приложените по делото жалби и писмени бележки.

Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че не са налице сочените от оспорващия основания за отмяна на оспорената заповед. Изтъква, че дисциплинарната отговорност е независима от наказателната, поради което постановената оправдателна присъда не влияе на законосъобразността на уволнителната заповед.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, събрания доказателствен материал по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

По делото са установени следните фактически обстоятелства:

Жалбоподателят А. Гиев е заемал длъжността инспектор - разузнавач ІV степен в група "Финансово-кредитна система" на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - П..

В обжалваната заповед е посочено, че в периода от 17.07.2013 г. до 31.10.2013 г. в гр. П., при работа по прокурорска преписка № 6335/2013 г. по описа на Районна прокуратура - П., служителят А. Гиев неправомерно е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на трето лице - адвокат Михайлов, като в посочения период от време няколкократно е искал и подтиквал лицето И. Мущанов да даде сума от 2000 лева, за да му съдействат за прекратяване на преписката. По повод тези действия на служителя е образувано и досъдебно производство № 8/2013 г. по описа на Окръжна прокуратура - П., по което на А. Гиев е повдигнато обвинение по чл. 209, ал. 1 и по чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). Дисциплинарно наказващият орган е приел, че с действията си държавният служител е нарушил т. 4, 7, 31 и 33а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които изискват служителя да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; да пази доброто име на институцията, която представлява; да е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел и не приема обещания за облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба. Извършеното от А. Гиев е станало и обществено достояние чрез публикации във вестник "М.". Това поведение на служителя е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронен престижът на службата, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 3 и 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2-ро и т. 10 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.) му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение".

Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. При издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед рег. № К-2883 и е приключило с обобщена справка рег. № ИЯ/ИП-766/30.01.2014 година. Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на сроковете по чл. 225 от ЗМВР. Служителят е имал възможност да участва активно в производството, като е дал писмени обяснения както след образуването му, така и след запознаване с обобщената справка, които са приети от дисциплинарно наказващия орган.

Обжалваната заповед е материално законосъобразна. Описаните в нея фактически обстоятелства са установени от събраните по дисциплинарната преписка писмени данни и сведения на лицата, разпитани в хода на дисциплинарното производство, които съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК имат сила и пред съда. Посочените в заповедта действия на служителя, изразяващи се в искане и подтикване на лицето Мущанов да даде парична сума, с цел съдействие за прекратяване на водена срещу него прокурорска преписка, са безспорно установени в хода на административното производство. Те се потвърждават пряко от снетите в хода на дисциплинарното производство сведения от И. Мущанов и П. М. и кореспондират със сведенията дадени от В. Н., И. Д., Д. Мущанов и Г. Мущанов. Действията на служителя правилно са квалифицирани като дисциплинарни нарушения в хипотезите на чл. 224, ал. 2, т. 3 и 4 ЗМВР (отм.); - неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Поведението на жалбоподателя правилно е възприето от дисциплинарно наказващия орган като използване на служебното положение за лична облага по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР (отм.);. То е в противоречие с правилата на т. 4, 7, 31 и 33 а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Поради това обосновано действията на жалбоподателя са квалифицирани и като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.); във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.); , обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Според данните по делото, деянието е станало известно на редица граждани и други служители на МВР, а по-късно е било предмет на медийни публикации, което безспорно е рефлектирало негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи и е уронен престижът на службата, т. е. осъществен е фактическият състав на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.);.

В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочено, че за описаните действия на жалбоподателя му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 387, ал. 3 вр. ал. 2 и ал. 1 НК и му е взета мярка за неотклонение "парична гаранция".

С влязла в сила присъда № 82 от 17.03.2016 г. по н. о. х. дело № 4606/2014 г., Районен съд - П. е признал подсъдимия А. Гиев за невиновен в това, че в периода от 17.07.2013 г. до 31.10.2013 г., в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до 31.10.2013 г. е поддържал в И. Мущанов заблуждение, че ще му съдейства за прекратяване на пр. преписка № 6335/2013 г. по описа на Районна прокуратура - гр. П. и с това е направил опит да причини на Мущанов имотна вреда в размер на 2000, 00 лв., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Наказателният съд е признал подсъдимият А. Гиев за невиновен и по обвинението за това, че в периода 17.07.2013 г. до 31.10.2013 г. в гр. П., в качеството си на полицейски служител - инспектор - категория Г - II степен, разузнавач V степен в сектор "Противодействие на икономическата престъпност " на ОДМВР - П., е злоупотребил със служебното си положение като е нарушил чл. 139, т. 1 и чл. 144, т. 1 от ЗМВР и чл. 31, 33 б, 33 г и 52 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР, както и т. 15 от Министерска заповед № Iз-1049/19.04.2011 г. и раздел III-ти на типова длъжностна характеристика на длъжността разузнавач VI - IV при сектор "Противодействие на икономическата престъпност " на ОДМВР - П., с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 2000 лв. и от деянието са настъпили тежки вредни последици, изразяващи се в уронване престижа на Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата на България, за което и на основание чл. 304 от НПК вр. чл. 2, ал. 2 от НК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 387, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

В диспозитива на присъдата е пресъздадено съдържанието на визираните нормативни и етични правила и вътрешнослужебни актове.

В мотивите на съдебния акт, публично достъпни на интернет-страницата на Районен съд - П.

https://www.rs-plovdiv.com/, съдът подробно е описал установената по делото фактическа обстановка, която не се различава от установените фактически обстоятелства от дисциплинарно разследващия орган, описани в обобщена справка рег. № ИЯ/ИП-766/30.01.2014 г. и в оспорената дисциплинарна заповед. Наказателният съд е приел от правна страна следното:

1. По обвинението по 209, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК съдът е приел, че подсъдимият А. Гиев не е осъществил от обективна и субективна страна с действията си и съставът на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. Посочил е, че в случая подсъдимият А. Гиев е действал в служебното си качество, по силата на което е имал правомощия да извършва определени действия, които той е обещавал да наруши и това нарушение в своята същност съставляват именно злоупотреба със служебно положение. Изтъкнал е, че с тези негови съставомерни действия подсъдимият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 387, ал. 1 от НК, но не и такова по чл. 209, ал. 1 от НК, който извод е подкрепил с подробно изложени съображения в мотивите. Поради това, при липсата на проявление на съставомерните признаци на престъпния състав по чл. 209, ал. 1 НК в поведението на подсъдимия, съдът е признал А. Гиев за невиновен по това обвинение.

2. По обвинението за извършено престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 2 и 1 НК от подсъдимия А. Гиев, съдът е приел, че същият не е годен субект на това престъпно деяние. Член 387 НК е в Раздел ІІІ – "Длъжностни престъпления" на Глава ХІІІ "Военни престъпления" от Особената част на НК. Посочил е, че субект на престъплението по чл. 387 НК може да е лице от кръга, посочен в чл. 371 НК, който определя носителите на наказателна отговорност за престъпления по тази глава. Към момента на произнасяне на присъдата, разпоредбата на чл. 371, б. "в" от НК е била изменена със ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г., в сила от 30.06.2014 г., като съгласно новата редакция държавен служител в Министерството на вътрешните работи може да носи отговорност за престъпление по тази глава, когато неговите действия са били извършени във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия. Поради това съдът е приел, че осъществените от подсъдимия Гиев действия, макар да се явяват съставомерни от обективна и субективна страна за посочения състав на престъпление, не са осъществени по време на визираните в текста обективни условия. Изменението на редакцията на чл. 371 б. "в" от НК се явява по–благоприятния закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК. Подчертал е, че действията, осъществени от служителя се припокриват с изпълнителното деяние на основния състав на това престъпление – по чл. 387, ал. 1 от НК, под формата на злоупотреба със служебно положение, но той не е негов годен субект, който да може да понесе наказателна отговорност, т. к. деянието не е извършено в условията по чл. 371, б. "в" НК. Липсата на годен субект на състава на престъплението по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 2 и 1 и вр. чл. 2, ал. 2 от НК, води до липса на престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК, поради което съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение.

Постановената оправдателна присъда № 82 от 17.03.2016 г. по н. о. х. дело № 4606/2014 г. на Районен съд - П. не обуславя различни правни изводи относно дисциплинарно релевантното поведението на служителя, за което е дисциплинарно уволнен. С присъдата не е прието различно фактическо положение, което води до промяна на фактическите и правни изводи за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, ангажирана за нарушение на служебните задължения и етичните правила. Видно от мотивите към присъдата е, че жалбоподателят е оправдан по повдигнатите му обвиненията по причина, че действията му не са съставомерни по визираните престъпни състави. Но с присъдата не са компрометирани възприетите в уволнителната заповед фактическите обстоятелства, точно субсумирани към релевантните състави на дисциплинарни нарушения на служебните задължения и етичните правила, за които е дисциплинарно санкциониран. Дисциплинарната отговорност и наказателната отговорност са различни по своите правни характеристики и се носят независимо една от друга. В този смисъл, тъждествените фактически обстоятелства не обективират непременно както състав на дисциплинарно нарушение, така и инкриминиран състав по Наказателния кодекс. Обстоятелството, че жалбоподателят, действайки по описания в уволнителната заповед начин, не е извършил престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 387, ал. 3 вр. 2 и 1 НК, не налага извод, че не е осъществил фактическите състави на дисциплинарните нарушения по чл. 224, ал. 2, т. 3 и 4 НК. Съгласно чл. 300 ГПК вр. чл. 144 АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, а в случая за административния съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и по аргумент на противното не обвързва административния съд по отношение на преценката дали установените идентични факти в двете производства обективират съставите на дисциплинарни деяния и съставляват ли основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. След като е налице една и съща фактическа обстановка, но не е налице тъждественост между фактическите състави на дисциплинарните нарушения, на основание на които на служителя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на инкриминираните деяния по наказателното дело, влязлата в сила оправдателна присъда не налага друг извод относно материалната законосъобразност на обжалваната заповед.

При издаване на оспорената заповед, дисциплинарно наказващият орган е приложил точно критериите по чл. 229, ал. 2 ЗМВР (отм.); и в съответствие с целите на закона е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя.

Предвид изложеното, обжалваната заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, поради което подадената срещу нея жалба от А. Гиев е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,