Решение № 4441 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1436/2017 г.

Решение № 4441 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1436/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на министъра на вътрешните работи срещу решение № 13878 от 16.12.2016 г., постановено по адм. д. № 6705/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Г. Ц. И. от гр. Л., чрез адвокат Стойчев, в отговор от 13.03.2017 г. и в съдебно заседание, поддържа теза за законосъобразност на съдебния акт и моли същият да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 13878 от 16.12.2016 г., постановено по адм. д. № 6705/2015 г., тричленният състав на Върховния административен съд е отменил заповед № 8121К - 1550 от 8.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Г. Ц. И. е наложено дисциплинарно наказание "порицание". При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка се констатира, че решението, предмет на касационен контрол, е валидно и допустимо. Същото обаче е постановено при неправилен анализ на доказателствата по делото, с оглед релевантността им към спорните правоотношения и приложимия материален закон. В заповед № 8121К - 1550 от 8.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи е посочено, че след влизане в сила на заповед № 8121з-888 от 25.11.2014 г., за времето 26.11.2014 г. до 15.01.2015 г., в ОДМВР - гр. Л. не е издаден разпоредителен документ, указващ промяната в организацията и изпълнението на дейността по контрол на пътното движение. На проверяващия екип, назначен с министерска заповед № 8121з-15 от 8.01.2015 г., не са предоставени и други доказателства, от които да е видно какви мерки са предприети от ръководството на Областната дирекция за привеждане на проверяваната дейност в съответствие със заповед № 8121з-888 от 25.11.2014 г. В хода на проверката от ОДМВР - гр. Л. не са предоставени данни за установени нарушения с автоматизирани технически средства. Липсват и графици на служителите, осъществяващи контрол на силите, работещи по единната разстановка на територията, обслужвана от ОДМВР - Л. При негласната проверка е установено, че полицаите К. и П. от същата дирекция, извършват проверка, извън способите по т. 2 от министерска заповед № 8121з-888 от 25.11.2014 г. В заповедта изрично е посочено, че старши комисар Г. И., в качеството си на директор на ОДМВР - Л., за времето 26.11.2014 г. до 15.01.2015 г., не е създал организация по изпълнението на заповед № 8121з-888 от 25.11.2014 г., с което не е изпълнил служебните си задължения в съответствие с изискването на чл. 18, ал. 1, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, а именно директорите, областните дирекции да организират изпълнението на заповедите, поставени им от горестоящите органи. Прието е, че деянието е съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. В заповедта е налице позоваване на справка рег. № 8121р-13392 от 16.03.2015 г., което означава, че съдържащите се в цитираната справка фактически констатации са неразделна част от заповедта. Съобразени са и писмените обяснения на служителя рег. № 295р-4320 от 27.04.2015 г. В заповедта е записано, че след същата е издадена след преценка на събраните доказателства, взета е предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на дисциплинарно отговорното лице. След така извършената преценка, на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо ЗМВР, на старши комисар Г. Ц. И., директор на ОДМВР - Л., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В заповедта изрично е посочен срока за обжалване и компетентния съд. При така изложеното съдържание на процесната заповед, не може да бъде споделено становището на тричленния състав на Върховния административен съд, че в нея липсват реквизити по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Казаното се отнася и до извода за нарушение на материалноправната норма на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР по следните съображения: Както бе посочено по-горе в тези мотиви, на старши комисар Г. И., в качеството си на директор на ОДМВР - Л., е наложено дисциплинарно наказание за това, че за времето 26.11.2014 г. до 15.01.2015 г., не е създал организация по изпълнението на заповед № 8121з-888 от 25.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Последната е издадена във връзка с установени случаи на корупционно поведение от служители, осъществяващи контрол на пътното движение, довели до уронване престижа на МВР и предизвикали негативно отношение на гражданите. Заповед № 8121з-888 от 25.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи изисква предприемане на спешни организационни мерки за намаляване на корупционния риск при осъществяване на контрол на пътното движение. В нея са посочени звената в ОДМВР, които да осъществяват контрол на пътното движение. В т. 2 са отразени двата способа, само по които трябва да се осъществяват дейностите по контрол на пътното движение: използване на автоматизирани технически средства, като ППС не се спират, а при използване на мобилни автоматизирани технически средства, собствениците да се призовават за налагане на наказания по ЗДвП, както и чрез широкообхватен контрол. Регламентиран е начина на оповестяването на местата за извършване на контрол, начинът, по който да се извършват проверки по метода "Широкообхватен контрол". С т. 6 от заповедта се вменява в задължение на директорите на СДВР и ОДМВР да организират ротация на състава на екипите, в обслужваните територии и между районните управления. В т. 7 от заповедта е посочена необходимостта преките ръководители на служителите, осъществяващи контрол на пътното движение, да извършват ежедневни проверки на дейността на нарядите, фискалната памет на използваните уреди, административно-наказателните преписки и др. Разпоредено е ръководителите и служителите, осъществяващи контрол на нарядите да активизират дейността по извършването на явни и негласни проверки, свързани с дейността на нарядите, тактиката им на действие, поведение, провокиращо опити за корупция, уплътняване на работното време - т. 8. Регламентиран е начина на действие при специализирани полицейски операции, провеждани във връзка с тежки престъпления - т. 9. С т. 10 от заповедта е вменено в задължение на директорите на СДВР и ОДМВР, да организират ефективен контрол на всички управленски нива и да осъществяват личен контрол върху дейността на звената "Пътен контрол", "Престъпления по пътищата" и "Сигма", с цел осигуряване на необходимите гаранции за защита правата и интересите на гражданите и недопускане на корупционни прояви и други незаконосъобразни действия. В т. 11 от заповедта е записано, че обработването на информацията, включително и личните данни, получени от техническите средства за явно наблюдение, да се извършва в съответствие с действащата нормативна уредба. От така изложеното съдържание на заповед № 8121з-888 от 25.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи се налагат изводи, че същата изисква конкретизиране на начина на изпълнението й в ОДМВР - Л., както и лично участие на директора й. Това означава, че старши комисар Г. Ц. И., в качеството си на директор на ОДМВР гр. Л., е следвало да издаде разпоредителен документ - заповед, с която да приведе в изпълнение заповедта на министъра на вътрешните работи на територията на поверената му за управление и контрол Областна дирекция на МВР гр. Л. Цитираното задължение не е било необходимо да бъде записано в заповедта от 25.11.2014 г., тъй като произтича от чл. 18, ал. 1, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, а именно директорите на областните дирекции да организират изпълнението на заповедите, поставени им от горестоящите органи. Освен това в чл. 43, ал. 1 ЗМВР е посочено, че областните дирекции се ръководят от директори, които се назначават от министъра на вътрешните работи. Според алинея трета, т. 1 и 2 от същия текст, директорите на областните дирекции осъществяват общото и непосредственото ръководство в тях и управляват човешките ресурси. Съгласно чл. 43, ал. 4 ЗМВР в изпълнение на правомощията си по ал. 3 директорите на областните дирекции издават заповеди. По делото е било безспорно установено, че в процесния период - 26.11.2014 г. до 15.01.2015 г., заповед в посочения смисъл, не е била издадена от И. Само запознаването със съдържанието на министерската заповед срещу подпис на служителите не е достатъчно. Казаното се отнася и до указания изх. № 8121р-35280-1 от 26.11.2014 г. на Главния секретар на МВР, с които жалбоподателя по първоначалното дело е запознал личния състав на ОДМВР гр. Л. Представените план-графици за работата на автоматизирани технически средства за контрол на пътното движение на сектор "Пътна полиция" за м. ноември и декември 2014 г. и за м. януари 2015 г., както е посочено в тях, са на база анализ на аварийността на обслужваната територия, по показателите за честотата на извършените нарушения на правилата за движение, причини за настъпване на ПТП по място и време, интензивност на пътното движение, възможност за покриване на територията и оценка на ефективността от контролната дейност на територията от предходен период. Тези показатели сами по себе си не обслужват пряко целите на заповед № 8121з-888 от 25.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Това е така, защото само разполагането на технически средства не означава борба с корупцията. Последната засяга човешкия фактор и борбата с нея е целта на заповедта. В заповедта от 25.11.2014 г. изрично е записано задължението на директорите на ОДМВР да организират ротация на състава на екипите, в обслужваните територии и между районните управления, което не може да бъде изпълнено без конкретна заповед на цитираните длъжностни лица. Казаното се отнася и задълженията по т. 8 от същата заповед, касаеща проверките. В хода на проверката, резултатите от която са обективирани в справка рег. № 8121р-13392 от 16.03.2015 г., с която дисциплинарно отговорното лице е запознато на 27.04.2015 г., изрично е посочено, че от ОДМВР - Л. не са представени данни за установени нарушения с автоматизирани технически средства. Текстът в посочената справка "За периода 1.12.2014 г. до 15.01.2015 г. от стационарни камери на територията на ОДМВР и СДВР са издадени 10342 бр. електронни фишове спрямо 9862 бр. за същия период на миналата година, което представлява увеличение с 4.86 %", не се отнася до ОДМВР гр. Л., както неправилно е било прието по първоначалното дело. Не е съобразен предходния абзац на справката и таблицата към нея. В таблицата на стр. 16 от делото, представляваща неразделна част от справката, е посочено, че в тази дирекция не са констатирани, издадени електронни фишове по данни и от стационарни камери, което не е във връзка с ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОС на ВАС. О. това при проверката е установено, че е възможно ползване на мобилните автоматизирани технически средства при контрола на пътното движение, което да е съобразено с цитираното тълкувателно решение, но тези възможности не се ползват. Заповед № 295з-597 от 22.12.2014 г., издадена от И., е във връзка с чл. 4 от Организационно - технологични правила за работа с автоматизирана информационна система "Видеозаснемане на пътен контрол", утвърдена със заповед № 8121з-960 от 9.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, която е друг административен акт и жалбоподателят не е наказан за неизпълнение на тази заповед. Що се касае до случая с полицаите, посочени в заповедта, те не действали съгласно изискванията на т. 2 от заповед № 8121з-888 от 25.11.2014 г., изключващи спиране на автомобила. Действително тези държавни служители самостоятелно подлежат на дисциплинарно наказание, но тук възниква и въпросът защо полицаите в СДВР гр. Л. продължават да действат по този начин и след тази заповед, и защо е допуснато от Директора на СДВР - Л. подобно тяхно поведение, предвид ръководните му функции. Вината на И. в този случай е, че не е създал организация по изпълнението на заповед № 8121з-888 от 25.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи. В посочения смисъл, с оглед управленските и контролни функции на И., без значение са и типовите длъжностни характеристики на длъжността - началник на сектор "Пътна полиция" и на длъжността началник на отдел "Охранителна полиция". От изложеното в тези мотиви се налага изводът, че в съдебната фаза на административния процес не са били опровергани фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. По тези съображения настоящият петчленен състав не споделя приетото от тричленния състав, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправната норма на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, поради липса на твърдяното в заповедта нарушение. Ето защо се приема, че оспореното решение е постановено при неправилен анализ на фактическата обстановка по спора и при неправилно приложение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна, на основание чл. 209, т. 3 АПК. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган и в предвидената форма. Спазени са сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Резултатите от назначената от министъра проверка са обективирани в справка рег. № 8121р-13392 от 16.03.2015 г., с която дисциплинарно отговорното лице е запознато на 27.04.2015 г. На 27.04.2015 г. му е отправена покана за даване на писмени обяснения и такива са били приети от административнонаказващият орган. Заповед № 8121з-888 от 25.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи изисква предприемане на спешни организационни мерки за намаляване на корупционния риск при осъществяване на контрол на пътното движение. Касае се до важен разпоредителен акт на министъра на вътрешните работи, неизпълнението на който е довело до изложените в процесната заповед неблагоприятни последици на територията на ОДМВР - Л., които в крайна сметка означават непривеждане на дейността по контрол на пътното движение на тази територия с изискванията на заповедта. При това положение, наложеното дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, не е прекомерно тежко и съответства на тежестта на нарушението. Спазена е и целта на ЗМВР, в частта му по глава осма "Дисциплинарна отговорност", изискваща при наличие на дисциплинарно нарушение да бъде реализирана съответната отговорност. Изложените в тези мотиви съображения налагат изводи, че оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е постановена при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и целта му, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода по спора, своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК (нова), в полза на касатора се присъжда сумата 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК, разноски в полза на ответника не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,