Решение № 4285 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1903/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Кръстева, срещу Решение № 707 от 07.01.2026 г., по адм. дело № 8619/2025 г. на Административен съд-София – град (АССГ). С обжалваното решение е отменено Решение № 4318 от 29.07.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Р. Х., [ЛНЧ], гражданин на Иран и делото е изпратено като преписка на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения от административния орган. Твърди, че органът е извършил пълна и обективна преценка на всички релевантни факти и актуалната обстановка в Иран, включително по отношение на лицата от ЛГБТИ общността. Твърди, че в случая не се установява наличие на преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Липсват данни за заплахи, арести, насилие или други тежки нарушения на основни права, като посочените от лицето, търсещо закрила проблеми са от личен характер и не обосновават „основателен страх от преследване“. Излага, че след като не е доказана реална опасност от тежки посегателства, включително смъртно наказание, изтезание или насилие в условията на въоръжен конфликт, правилно органът е отказал да предостави хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ Намира, че от бежанската история на лицето, търсещо закрила не се установява индивидуално преследване, а по-скоро миграционни мотиви, с цел установяване в друга държава, което го определя като мигрант, а не като лице, нуждаещо се от международна закрила. Обосновава теза, че в случая не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а решението на председателя на ДАБ при МС да се остави в сила. Ответникът – А. Р. Х., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя Справка за Ислямска република Иран, изготвена от организация "Център за правна помощ - глас в България", отразяваща актуалните събития в Иран и с акцент върху положението на лицата от ЛГБТИ общността в Ислямската република. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение. Представлява се от адв. Илиев. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил Решение № 4318 от 29.07.2025 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ е отказано на А. Р. Х., [ЛНЧ], гражданин на Иран, предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, като са изложени фактическите и правни основания, въз основа на които органът е приел, че спрямо чужденеца не са налице нормативно предвидените предпоставки за предоставяне на международна закрила. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че А. Р. Х. е лице от мъжки пол, гражданин на Иран, етническа принадлежност: [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение – неженен. Административното производство е започнало по подадена от А. Р. Х., молба, вх.№ ПМЗ-ВР-1168 от 25.04.2025 г. за предоставяне на международна закрила. На 06.06.2025 г. с чужденеца е проведено интервю, в присъствието на преводач, обективирано в Протокол, рег. № УП-17622, по време на което е заявил, че е напуснал Иран нелегално в средата на месец март 2025 г. в посока Турция, където е останал около две седмици. На 11.04 - 12.04.2025 г. е влязъл нелегално в Република България, където е задържан от органите на Министерството на вътрешните работи (МВР). Целта му е била да стигне до Англия. При провеждане на интервюто иранският гражданин е заявил, че мотивира молбата за международна закрила, с твърдения, че е [заличен текст]. Посочва, че след като майка му е разбрала, че е [заличен текст], е казала на вуйчо му и той е предал информацията на иранските тайни служби. Получавал е съобщения от членове на семейството, че е опетнил честта на семейството, което се е срамувало от него и го заплашвали, че ще го намерят и убият. От колеги е разбрал, че от тайните служби са го търсили на местоработата му. Негов приятел го е посъветвал и му е помогнал да напусне Иран и да организира пътуване до Англия, защото там не правят проблеми на [заличен текст]. Смята, че в Иран ще бъде осъден на смърт, защото такова е наказанието за [заличен текст]. Посочва, че е [заличен текст] още от юношеска възраст. Иска да живее в държава, в която няма да бъде преследван заради [заличен текст]. Сочи, че не е имал проблеми с властите в страната си по произход, освен едно задържане, както и че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност или заради това, че не е религиозен. Споделил е, че е напуснал страната си заради опасения от преследване и възможност за налагане на смъртно наказание поради [заличен текст]. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца, на база даденото от него интервю пред административния орган, както и другите, събрани в хода на производството доказателства, съдът е стигнал до извод, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Не са изяснени всички относими факти и обстоятелства от личната история на кандидата за международна закрила и данните, посочени и в справката на ДАБ при МС относно правата на хомосексуалните лица в Иран. Съдът е счел, че в хода на административното производство неправилно административният орган е приел, че не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Според съда в случая органът не е изследвал в пълнота обстоятелството относно [заличен текст] на лицето, търсещо закрила, в съпоставка с обстановката и отношението към тази група хора в държавата му по произход. От представено по делото становището на д – р В. Б. С. съдът е приел за безспорна [заличен текст] на иранския гражданин. Съдът не е възприел извода на административния орган, че молителят използва разказа си, за да улесни възможността да придобие международна закрила, а е приел за доказана опасността от преследване спрямо [заличен текст] лица в Иран, предвид обстоятелството, че [заличен текст] са криминализирани и подлежат на смъртно наказание или наказание от сто удара с камшици. Счел е, че органът не е изследвал задълбочено и не са събрани достатъчно доказателства във връзка с основното твърдение на молителя, обосноваващо търсената закрила – [заличен текст] и заявлението му, че в Иран [заличен текст] се наказва със смърт. Изложил е, че от административния орган са изложени противоречиви мотиви, които препятстват преценката за материална законосъобразност на оспорения акт. Съдът е приел, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) лицата с [заличен текст] са социална група по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и по причина на [заличен текст] са обект на преследване в Иран, чрез заплашване и спрямо тях се упражнява физическо, психическо и сексуално насилие, дискриминация и наказателно преследване и се налагат тежки наказания, които са непропорционални или дискриминационни, включително и смъртно наказание. Съдебният състав на АССГ е стигнал до извод, че тези действия могат да бъдат оценени като преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ, от субекти по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, спрямо социална група по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Позовал се е и на решение на СЕС от 7 .11.2013 г. по съединени дела C-199/12 до C-201/12, съгласно което самата наказуемост на [заличен текст] не представлява автоматично преследване, но когато се предвиждат и прилагат наказания като лишаване от свобода, те следва да се считат за непропорционални и дискриминационни и могат да обосноват преследване. Същевременно не може да се изисква от търсещия закрила да прикрива своята [заличен текст], за да избегне такъв риск. Съдебният състав на АССГ е счел, че в случая преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне, тъй като търсещият закрила е [заличен текст], а събраните доказателства сочат, че в държавата му по произход [заличен текст] са криминализирани и се наказват тежко, включително със смърт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обосновал мотивите за приемане на решаващия си извод изключително пълно, ясно, точно, аргументирано и пространно, поради което настоящата инстанция намира за достатъчно на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК да препрати към тях. Административният съд подробно и точно е обсъдил бежанската история в съвкупност с актуалната обстановка в страната на произход, в резултат на което е достигнал до верния извод, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на административно производствените правила, довели административния орган до неправилни правни изводи и постановяване на решението в нарушение на материалния закон. ,. Неоснователни са твърденията на касатора за необоснованост на оспореното съдебното решение. Първоинстанционният съд е формирал фактическите си и правни изводи въз основа на всички събрани доказателства в административното и съдебното производство, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и последователност. Изводите му са логични, последователни, изградени са върху правилен анализ на събраните доказателства и се възприемат от настоящата инстанция. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства. При изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите доводи на жалбоподателя. Оспорва твърдението му, че заради сексуалната му ориентация, кандидатът за международна закрила би бил подложен на преследване по смисъла на ЗУБ в страната му на произход. Видно от доказателствата по делото, административният орган не е разгледал личното положение на чужденеца, с оглед [заличен текст]. Правилно административният съд установил, че административният орган е изложил противоречиви мотиви, като не обсъдил обстойно и всестранно данните, съдържащи се в приложените към делото справки. Органът не е мотивирал решението си относно положението на [заличен текст] в Иран, респ. [заличен текст]. При постановяване на решението си АССГ е съобразил тълкуването на чл. 10, § 1, б. "г" от Директива 2004/83, дадено с решението по дело С-199/12 - С-201/12 на СЕС, в което е даден отговор на въпроса дали [заличен текст] съставляват определена социална група при преценка на искане за получаване на статут на бежанец, дали наказуемостта на [заличен текст] с лишаване от свобода съставлява акт на преследване и ако – да, при какви обстоятелства. Със същото решение е дадено тълкуване и на чл. 9, § 1 във вр. с чл. 9, § 2, б. "в" от Директива 2004/83, като е отбелязано, че единствено наказуемостта на [заличен текст] не представлява сама по себе си акт на преследване, освен в случаите, отнасящи се до наказание "лишаване от свобода", с което се наказват [заличен текст] и което действително се прилага в приелата подобно законодателство държава. От особена важност в настоящия случай е фактът на криминализиране на [заличен текст] в Иран. Съдебният състав на АССГ основателно е преценил, че А. Р. Х. [заличен текст] по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Обосновано е приел, също така, че заради [заличен текст], той би бил подложен на преследване в страната си на произход. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието „преследване“ следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. С цитираната норма от ЗУБ в българското законодателство са инкорпорирани разпоредбите на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС). В тази връзка при прилагане на цитираните национални норми съдът следи за смисъла, вложен в посочените правни норми, съобразно даденото им от СЕС, задължително тълкуване. Съдът държи сметка за разпоредбата на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, според която „раса, религия, националност, определена социална група и политическо мнение или убеждение“ са понятия по смисъла на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и чл. 10, § 1 от Директива 2011/95/ЕС. Съобразно чл. 10, § 1, б. „г“ от Директивата определена социална група е налице, когато по-специално нейните членове споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или споделят характеристика или вярване, до такава степен, съществени за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях, и тази група има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество. В същия ред на мисли, според чл. 10, § 1, б. „г“ и § 2 от Директива 2011/95/ЕС, в зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, специфична социална група може да бъде и група, чиито членове имат като обща характеристика определена сексуална ориентация, при което когато се оценява основателността на опасенията от преследване на даден молител, фактът дали той действително притежава характеристиката, свързана с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, което е в основата на преследването, е без значение, при положение че според субекта на преследването той притежава тази характеристика. Отделно от горните нормативноустановени дефиниции, според трайно установената практика на СЕС, наличието на наказателно законодателство, което е насочено конкретно срещу хомосексуалните отношения, позволява да се възприеме за установено, че тези лица трябва да се разглеждат като съставляващи отделна социална група, както и че сексуалната ориентация представлява характеристика, по която може да се определи принадлежността на молителя към определена социална група по смисъла на чл. 2, б. „г“ от Директива 2011/95/ЕС, когато групата от лица, чиито членове споделят една и съща сексуалнаориентация, се възприема от заобикалящото я общество като различна (дело С-199/12, т. 49, и дело С-473/16 г., т. 30). В допълнение на изложеното, по аргумент от чл. 9, § 1, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2011/95/ЕС, за да бъде разглеждан като действие на преследване даден акт трябва да бъде достатъчно сериозен по своето естество или по повторяемия си характер. Едва тогава представлява тежко нарушение на основните права на човека, и по-специално на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на чл. 15, § 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) или да представлява съвкупност от различни мерки, включително нарушения на правата на човека, които са достатъчно тежки. В този смисъл е налице пълно съответствие в разпоредбите на чл. 8, ал. 5, т. 3 ЗУБ и чл. 9, § 2, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС, в които е предвидено, че действия на преследване могат да приемат формата на наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни. В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства правилно решаващият съд е приел, че заявителят принадлежи към определена социална група и в държавата му по произход е изключително вероятно да бъде обект на преследване. Спрямо него е възможно да бъде упражнено преследване именно поради принадлежността му към определена социална група, следователно налице е причинно-следствената връзка между причините за преследване и действията по преследване или липсата на закрила срещу такива действия. Спрямо заявителя е налице действителна опасност от преследване по смисъла на чл. 9, § 1 от Директива 2011/95/ЕС в случай на завръщане в страната му по произход с оглед [заличен текст]. Тези установявания допълнително се потвърждават и от представените писмени доказателства пред касационната инстанция – Справка за актуалната ситуация на човешките права в Иран, с акцент върху положението на лицата с различна сексуална ориентация, изготвена от „Център за правна помощ - глас в България“ актуална към м. март 2026 г. Съгласно данните в нея, Иран е една от малкото страни в света, където хомосексуалността е криминализирана и може да доведе до смъртно наказание. Според справката мъжете, които се считат за хомосексуални, могат да бъдат малтретирани по време на задържане и спрямо тях се прилагат форми на сексуално насилие. Независимият експерт на ООН по сексуална ориентация и полова идентичност призовава за глобална забрана на подобни практики, предупреждавайки, че те по своята същност са дискриминационни, жестоки, нечовешки и унизителни, като същите могат да се считат за мъчение. Изложените от първоинстанционния съд правни изводи относно положението на лицата с различна сексуална ориентация се потвърждават и от представената от страна на касатора в касационното производство справка изготвена от ДАБ, вх. № МД-02-570/20.10.2025 г. В справката се съдържа информация относно актуалното положение в Иран към 20.10.2025 г. вкл. относно ЛГБТИ общността. На стр. 6, т. 3 „Спазване на човешките права“ е посочено, че иранските сили за сигурност тормозят, арестуват и задържат лица, за които се подозира, че принадлежат към ЛГБТИ общността. На стр. 8 от същата справка е посочено, че хомосексуалността е престъпление в Иран, поради което малко хора признават публично сексуалната си ориентация. Тази справка за обществено-политическата обстановка в Иран съдът приема, че е официален писмен документ и се ползва с доказателствена сила, която в случая не се опровергава от останалите доказателства, а дори потвърждава информацията, съдържаща се в приложената по делото справка изготвена от „Център за правна помощ - глас в България“. Предвид изложеното правилно съдът е приел, че съществува опасност за лицето да се завърне в държавата си по произход, където съществува висок риск от преследване с оглед сексуалната му ориентация. По изложените съображения не са налице сочените от касатора отменителни основания, с оглед на което обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,