Решение № 4771 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9992/2018 г.

Решение № 4771 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9992/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е молба на Н. Шаллиев за допълване на решение № 2726/25.02.2019 г., постановено по адм. д. № 9992/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Н. Шаллиев иска да бъде допълнено влязлото в сила съдебно решение със следния текст за яснота на страните по спора "... възстановява служителя на работа, но при условия съобразени със задължителните указания на ТЕЛК по трудоустрояването". Твърди, че искането му е обусловено от разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК, според която след отмяна на съдебното решение касационната инстанция следва да реши делото по същество т. е. включително и по отношение последиците от отмяна на оспорената пред първата инстанция Заповед № 3473/26.03.2018 г. на директора на Агенция "Митници". Не претендира разноски. Ответникът по молбата директорът на Агенция"Митници" изразява становище, с което иска да бъде оставена без уважение искането за допълване на съдебното решение. В подробен писмен отговор са изложени съображения за недопустимост, необоснованост и недоказаност на искането. Претендира разноски. Като взе предвид изложеното в искането и данните по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Искането за допълване е подадено в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, поради което е допустимо и подлежи на разглеждане в закрито заседание при условията на чл. 176, ал. 2 от АПК. Неоснователно е и възражението за неяснота на искането и липса на задължителни реквизити, каквито АПК не изисква. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от АПК предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт по искане на страната и намира приложение, когато този акт е непълен, т. е. когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване или по всички искания. В случая посочените предпоставки не са осъществени. С решението, чието допълване се иска, съставът на Върховния административен съд, пето отделение, се произнася по касационна жалба на Н. Шаллиев против решение № 3887/8.06.2018 г., постановено по адм. д. № 4313/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ) като го отменя и вместо него постановява решение по същество на спора като по оспорването на Н. Шаллиев отменя Заповед № 3473/26.03.2018 г. на директор на Агенция "Митници". По този начин е изчерпан изцяло предмета на съдебния спор, което изрично е посочено и в мотивите на съдебното решение, чието допълване се иска. С разпореждане от 1.08.2018 г., постановено по адм. д. адм. д. № 4313/2018 г. по описа на АССГ, по това дело е оставено за разглеждане само оспорването на Заповед № 3473/26.03.2018 г. на директор на Агенция "Митници", а останалите искания на Н. Шаллиев са отделени в друго производство, по което следва да е образувано друго дело пред АССГ. В този смисъл след отмяна на първоинстанционното съдебно решение Върховният административен съд дължи произнасяне само относно незаконосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Н. Шаллиев, което изрично е обозначено и мотивирано в абзац втори на стр. 6 от съдебното си решение. Допълнително изрично следва да бъде посочено, че съгласно чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. За разлика от Кодекса на труда (чл. 344, ал. 1, т. 2) възстановяването на държавния служител не се осъществява въз основа на изричен диспозитив в съдебно решение, постановено по нарочно предявен иск, а в изпълнение на съдебно решение за отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение и явяването на държавния служител в двуседмичен срок от влизането му в сила. В този смисъл искането за допълване на съдебното решение с исканото от Н. Шаллиев съдържание не е възможно да бъде уважено. От друга страна не е възможно да бъде пренебрегнато неправилното становище на директора на Агенция "Митници", според което той счита, че има оперативна самостоятелност да упражнява своите правомощия по изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Изпълнението на влязло в сила съдебно решение е задължение, което следва да бъде осъществено при условията на обвързана компетентност при точно съобразяване със съдебния акт и приложимите правни норми, съобразно тълкуването им направено от съда. Това изпълнение не е безконтролно, но този контрол/надзор не се извършва чрез допълване на съдебното решение, както е поискано от Н. Шаллиев. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице основанията по чл. 176 от АПК и искането на Н. Шаллиев трябва да бъде оставено без уважение. С оглед изхода на спора в главното производство ответната страна няма право на разноски, каквито претендира с писмения си отговор по искането за допълване, независимо, че искането по чл. 176 от АПК се явява неоснователно. Отговорността за разноски е в зависимост от изхода на главното производство по съдебния спор, а не от произнасянето по отделни процесуални въпроси, възникнали в това производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,