Решение № 15907 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2787/2010 г.

Решение № 15907 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2787/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Агровенчър" АД, гр. София, представлявано от Веселин Димитров Генев, против решение от 28.12.2009 г. по адм. д. № 633/2009 г. на Административен съд - Монтана, II състав, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против заповед № 331 от 08.09.2009 г. на кмета на Община - Лом, с която на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ е наредено да се изземат от "Агровенчър" АД земите ползвани без правно основание в размер на 4 284,468 дка, подробно описани в заповедта. В жалбата излага доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Смята, че не са били налице предпоставките на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и "Агриво" ООД, като ползвател, няма право да иска изземване на земеделски земи, както и че не е установена липсата на правно основание за ползването им. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът по жалбата - Община - гр. Лом редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Агриво" ООД, гр. Монтана, чрез юрисконсулт Делчев, с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение, което моли, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 2 от АПК изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради това че са налице предпоставките по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ: собственик с възстановено право на собственост върху земеделски земи, респективно ползвател на правно основание, ползването им от трети лица и това ползване да е без правно основание. Излага, че в хода на съдебното производство е установено, че ответникът по касация се легитимира като собственик на част от земеделските земи, а по отношение на други е ползвател с посочено правно основание - договор за наем или договор за аренда, както и е доказано, че касаторът владее процесните имоти без правно основание - договорите за преарендоване не съвпадат с тези, посочени в оспорената заповед на кмета на общината. Смята, че след като ползва имотите без правно основание, касаторът е длъжен да ги предаде на техните собственици и ползватели на правно основание- на ответника по касация, при изпълнени и другите две кумулативни изисквания на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ - да е налице трето лице, ползващо имотите и това ползване да е без правно основание. Излага, че изразът в чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ "с възстановено право на собственост" представлява характеристика на земеделските имоти, които, за да бъдат иззети, трябва да са с възстановено право на собственост по реституционния закон - ЗСПЗЗ, не е характеристика на ползвателите, за които законът изисква само да са ползватели на правно основание. Смята, че ползването на земя, с възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ, или на основание договор за наем, респективно договор за аренда, е ползване на правно основание по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение от 28.12.2009 г. по адм. д. № 633/2009 г. на Административен съд - Монтана, II състав, е отхвърлена жалбата на "Агровенчър" АД против заповед № 331 от 08.09.2009 г. на кмета на Община - Лом, в частта, с която на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ е наредено да се изземат от "Агровенчър" АД земите ползвани без правно основание в размер на 4 284,468 дка, находящи се в гр. Лом, кв. Младеново, подробно описани в заповедта, по искане вх. № 92-00-762 от 13.08.2009 г. от "Агриво" ООД. Със същото решение е отменена заповедта по отношение отделни имоти, за които е установено, че не са налице предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в която част не е обжалвано решението от касатора. За да постанови решението си съдът е приел, че са налице всички законови предпоставки за издаването на обжалваната заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно и не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства и направените от него изводи съответстват на установените фактически обстоятелства и не противоречат на материалния закон. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождението на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. Установено е по делото, че заинтересованата страна "Агриво" ООД, е направила искане като собственик и ползвател на правно основание договори за наем и договори за аренда на земеделски земи с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, да бъдат иззети от касатора "Агровенчър" АД, който ги ползва без правно основание. Въз основа на това искане е била издадена процесната заповед № 331 от 08.09.2009 г. на кмета на Община - Лом, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредено да се изземат имотите подробно описани в списък, при съобразяване протокол от 07.09.2009 г. на комисия назначена със заповед № 262 от 17.07.2009 г., която е изследвала собствеността върху земеделските земи и представените договори за наем и аренда, както и след извършена справка в общинската служба по земеделие за актуализирани данни за ползвателите на имоти съгласно чл. 70 от ППЗСПЗЗ. Установено е от съда, че по представените доказателства, че за имотите претендирани за изземване "Агриво" ООД притежава нотариални актове за собственост, договори за наем и договори за аренда, които са вписани в Службата по вписванията, съгласно Закона за арендата в земеделието. Само по отношение на три имота съдът е установил, че искателя за изземване на имотите не се легитимира като собственик или ползвател на правно основание, поради което по отношение на тези имоти е отменил заповедта. Установено е също, че касаторът ползва процесните имоти без правно основание, поради което съдът е приел, че са налице кумулативните изисквания на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на процесните имот от жалбоподателя, поради и което е отхвърлил жалбата. Неоснователни са доводите на касатора, че заинтересованата страна няма качество на собственик или ползвател по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и че земите не са "с възстановено право на собственост". По тези възражения административният съд е изложил подробни мотиви в съответствие с практиката на Върховния административен съд, които се споделят от настоящият съдебен състав. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ се отнася до земеделски земи, по отношение на които е възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ, като е приложима към всички собственици, включително и приобретатели на тези земи, както и по отношение на ползватели на правно основание /след ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 13 от 2007 г./на тези земи, които не са ползвателите само по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а и тези по договори за наем и аренда. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение