Решение № 16198 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7954/2018 г.

Решение № 16198 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7954/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Китанов от [населено място] срещу решение № 709 от 18.04.2018 г. по адм. д. № 131/2018 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 18-0314-000007/8.01.2018 г. на началника на РУ Петрич при ОДМВР Благоевград. Касаторът оспорва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено и вместо него да се отмени заповедта за прилагане на ПАМ. Чрез пълномощника си, представя писмено становище, където излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на заповедта. Претендира съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът – началник на Районно управление – Петрич към Областна дирекция на МВР град Благоевград, редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата, поради липса на наведените в нея касационни основания. Върховният административен съд, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение на Административен съд Благоевград е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Със заповед за налагане на ПАМ №/ПАМ/ № 18-0314-000007/8.01.2018 г. на началника на РУ Петрич е наложена ПАМ на Китанов по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, - "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". Заповедта е издадена във връзка с това, че на 4.01.2018 г. около 19. 25 часа в [населено място] касаторът Китанов управлява лек автомобил, като не представя валидно свидетелство за управление на МПС /нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/ и управлява под въздействието на наркотични вещества – кокаин /нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП/. По делото са приложени АУАН и НП издадени за нарушението на Китанов. Фактическата обстановка по случая е безспорно установена от административния съд, и не се оспорва в настоящото съдебно производство. Фактическите установявания на първоинстанционния съд и правните му изводи напълно се възприемат от настоящия касационен състав. Съгласно нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, на чието основание е издадена обжалваната заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От данните по делото е установено обективиране на сочените материалноправни предпоставки за прилагане на мярката. По делото е безспорно, че на 4.01.2018 г. лицето Д. Китанов управлява МПС в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДВП, след употреба на наркотични вещества или техни аналози – кокаин, установен надлежно от органите на МВР, което е основание за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е законосъобразна както правилно е установил първоинстанционният съд. Касационната инстанция не споделя възраженията на касатора. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Наложена е предвидената в ЗДвП мярка, съответстваща на деянието, за което е определена. Наложената ПАМ съответства с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Правната квалификация е съответстваща на изписаните фактически установявания. Несъстоятелни са възраженията, че непосочването на наименованието на закона в санкционната част на заповедта, е достатъчно основание за незаконосъобразност, тъй като законът е посочен в наименованието, а и в мотивната част на заповедта за прилагане на ПАМ. Не е ограничено правото на защита на касатора и възможността му да разбере както извършените от него нарушения на ЗДвП, така и наложената от органа принудителна административна мярка за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Несъстоятелни са и твърденията на касатора, че съдът е "допълнил" мотивите на административния акт с пояснения за фактическите и правни основания за издаването й. Първоинстанционният съд в мотивите си е обсъдил подробно възраженията на жалбоподателя и се е обосновал защо не ги възприема, като това не следва да се възприема като допълване на административния акт. Същият съдържа ясно и пълно посочване на фактическите и правните основания за издаването си. С оглед гореизложеното, като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение