Решение № 623 от 22.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 565/2010 г.

Решение № 623 от 22.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 565/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия А. С. А. против решение № 105 от 7.07.2010 г. по внохд № 174/2010 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата си А. твърди, че не бил извършил престъплението, за което е осъден, а приетото от двете съдебни инстанции почивало на "неверни и несигурни показания"; "от заблуда" се съгласил да се проведе съкратено съдебно следствие; наложеното му наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода било явно несправедливо, сравнимо "с осъждане за причиняване на смърт". Иска отмяна на въззивното решение "изцяло или в частта на осъждането" му и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание жалбата се поддържа от назначения на А. служебен защитник. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила поради неоснователността на направените в жалбата оплаквания. ВКС установи: С присъда номер 24 от 30.03.2010 г. по нохд № 23/2010 г. на Т. окръжен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, А. Ст. А. е признат за виновен в извършен на 2.11.2009 г. в с. И., общ. А., обл. Търговище, при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, грабеж на 100 лв. от А. С. Д., за което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наказан с 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия и на служебния му защитник. При предварителното изслушване А. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Присъдата е постановена след като съдът е констатирал, че направеното пред него самопризнание се подкрепя от всички доказателствени материали, събрани при досъдебното разследване. Не са допуснати процесуални нарушения от изброените в чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Твърдението на А., че е "бил подведен от процесуалния си представител" да направи самопризнание, не може да се коментира в това производство след като не засяга правилността на дейността на съда или на органите на досъдебното разследване. Съобразно приетите за установени факти, материалният закон е приложен правилно. Наложеното на А. наказание е съобразено с 12-те му предходни осъждания, последното от които също е за грабеж при условията на опасен рецидив, извършен през месец март 2005 г., за който А. е бил наказан с 5 г. лишаване от свобода. С оглед на дотук изложеното и на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.