Решение № 546 от 10.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1950/2008 г.

Решение № 546 от 10.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1950/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). С решението от 19.12.2007 г. по гр. д. № 830/2007 г. Плевенският окръжен съд, действуващ като въззивна инстанция, е оставил в сила решението от 1.08.2007 г. по гр. д. № 1833/2002 г. на първоинстанционния Плевенски районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. В. Н. и И. В. Н. против П. Г. Б., В. Д. П. и Д. Л. П. иск за прогласяване нищожността на сключения между ответниците договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 1* т. III, рег. № 5* нот. д. № 2266/99 г. поради противоречието му със закона и осъдил ищците да заплатят на ответника П направените по делото съдебни разноски. Ищците са подали касационна жалба против въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), като поддържат оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и искане за неговата отмяна. Ответниците не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, II г. о. в настоящият си състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество - за неоснователна, поради следните съображения: Спорът по делото, очертан от твърденията в исковата молба и неколкократните уточнения на същата, касае действителността на сключения между ответниците договор за покупко-продажба на описания в него имот, материализиран в нот. акт № 189/99 г. Ищците се позовават на разваляне на дарението в полза на родителите на ответника П относно 1/2 ид. ч. от дворното място от 325 кв. м., представляващо п. IХ - 9656 в кв. 105 по плана на гр. П., двете източни мазета и двете източни тавански помещения, поради което и считат, че същият не е могъл да ги прехвърли на ответниците В с нот. акт № 189/99 г., както и поддържат нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС. На тези основания са поддържали нищожността на покупко-продажбата и са искали обявяването й. Както първоинстанционният съд, така и въззивният, са разгледали иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, изхождайки от твърденията и искането на ищците и са приели същият за неоснователен. В обжалваното въззивно решение съдът е изложил съображения, че продажбата, извършена в нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗС не е нищожна, а действителна сделка с оглед предвидената в чл. 33, ал. 2 ЗС възможност за изкупуване от страна на съсобственика на частта, предмет на продажбата. Относно останалите твърдения на ищците за разваляне на дарението им в полза на праводателите на ответника П възможността на последния да се разпореди с имота, предмет на това дарение, както и знанието на купувача за претенциите на ищците, въззивният съд е приел, че същите са ирелевантни за производството по предявения иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Изводите на въззивния съд са правилни и обосновани от събрания доказателствен материал, а оплакванията на касаторите са неоснователни. Същите касаят неотносими към спора обстоятелства за дължимост на обезщетение от дарените за онова, с което са се обогатили, съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 5 ЗЗД, тъй като такъв иск не е бил предявен в настоящето производство, както и относно транслативния ефект на продажбата, предмет на договора между ответниците в частта й относно имота, предмет на дарението от 1971 г., развалено с влязлото в сила решение по гр. д. № 1098/97 г. на ПлРС, както и знанието им за това обстоятелство. Неоснователно е оплакването на касаторите относно правното основание, на което е разгледан предявения иск, тъй като правилно, въз основа на твърденията и изложените от ищците обстоятелства за извършена в нарушение на закона - чл. 33 ЗС, сделка, съдът е приел, че същите са поддържали нейната нищожност и са искали обявяването й от съда. Тези твърдения и петитум обосновават и дадената от съда правна квалификация на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, който правилно е отвхърлен, с оглед липсата на противоречие на договора между ответниците на закона. Действителността му не е обусловена от изпълнение на задължението на съсобственика да предложи на другия съсобственик да купи имота, с оглед предвиденото в закона право на изкупуване при предпоставките на чл. 33, ал. 2 ЗС, както правилно е приел въззивният съд. И продажбата на чужда вещ също не води до нищожност на договора, доколкото касаторите се позовават на право на собственост върху имота, предмет на дарението им, развалено с влязло в сила решение. В настоящето производство не е предмет на спора твърдяното им право на собственост върху този имот, нито има искане за защитата му, а се иска признаване на договора за покупко-продажба на имота, сключен между ответниците, за нищожен, поради противоречието му на закона - чл. 33 ЗС, видно от неколкократните уточнения на иска, съгласно указанията на съда. В заключение, като е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), настоящият състав на II ГО на Върховния касационен съд