Решение № 13320 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5652/2018 г.

Решение № 13320 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5652/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, гр. София, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 420/07.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1949/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е съобразил, че разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ предвижда размерът на таксата за битови отпадъци да се определя в условията на евентуалност и в посочената в закона последователност. Сочи, че следва да се вземе предвид последното изменението на нормата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, което макар и да не е влязло в сила, очертава разбирането на законодателя, че определянето на ТБО въз основа на данъчната оценка на имота или отчетната му стойност е несправедливо. Навежда довода, че разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Царево противоречи на нормата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което да се отмени атакувания АУЗД, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Началник - отдел "МДТ" при Община Царево, чрез процесуален представител, в писмено становище и писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд – Бургас е законосъобразността на Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № АУ 5213014638/27.04.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при Община Царево, потвърден с Решение № 36/14.06.2017 г. на началник - отдел "МТД" при община Царево, с който за "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, гр. София са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2017 г. общо в размер на 19 783, 94 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Оспореният административен акт е издаден на основание декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0213003112/21.07.2010 г., подадена от оспорващото дружество по отношение на недвижим имот, находящ се в с. Лозенец, общ. Царево, м. "Смайлов чаир", представляващ УПИ с идентификатор 44094.3.954, с площ от 9 907 кв. м. С Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 0212000085/08.02.2008 г., юридическото лице е декларирало собствеността си върху горепосочения имот и отчетната му стойност в размер на 4 945 986 лв. След съпоставка на тезите и възраженията на страните, първоинстанционният съд е приел, че спорът е за дължимостта на таксата за битови отпадъци относно компонентите й сметосъбиране и сметоизвозване. Органът по приходите е установил стойността на таксата битови отпадъци въз основа на декларираната от дружеството отчетната стойност на имота, която е по-ниска от данъчната оценка. Използвана е по-високата от двете стойности като размерът е потвърден и от приетото заключение на ССчЕ. Вещото лице е посочило, че размерът на компонентите, формиращи ТБО, е математически правилно изчислен и е съобразен с промилите, определени в Наредбата на Общински съвет Царево, приложение № 2, за нежилищни имоти на фирми, общо 4 промила, разпределени по дейности/компонентите, формиращи ТБО/, а именно: 1. 8 промила-такса за сметосъбиране и сметоизвозване - 8 902, 77 лв.; 1. 4 промила-такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 6 924, 38 лв. и 0. 8 промила-такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения - 3 956, 79 лв. Първоинстанционният съд е отчел, че съгласно заповед на кмета на общината № РД-01-662 от 18.10.2016 г., местността "Смайлов чаир" /къмпинг "Корал"/, процесният имот е включен в районите, в които общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Направената съвкупна и поотделно преценка на събраните доказателства - данни по приложение № 1 и приложение № 2 към същата заповед с посочена честотата за сметоизвозване на съдовете по населени места в Община Царево за 2017 г., извадка от схема за разположението на контейнерите в местностите "Карагач", м. "Рибарницата" и "Смайлов чаир" в землището на с. Лозенец, приетата от общински съвет Царево план-сметка за дейност "Чистота" за 2017 г. по чл. 66 от ЗМДТ, множеството представени пътни листи на сметосъбиращите автомобили, в които е посочен маршрут с. Лозенец, а в някои и изрично къмпинг "Корал", мотивира съда да приеме, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване са реално предоставени от Общината. Според допълнителното заключение на ССчЕ процесният имот попада в зоната на територии, в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване от Общината. С оглед установената фактическа обстановка и по аргументи от чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ съдът е счел, че за дружеството е възникнало задължение за заплащане за 2017 г. на такса по компонента - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като е приел за установено, че за района, в който е имота, услугата се предоставя от Общината. Приел е дължимостта и на такса по компонента - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения, предвид, че сметта се извозва в претоварна станция Китен. Решаващият състав е счел, че дружеството не може да бъде освободено от заплащане на такса за посочените два компонента, тъй като не е подало декларация до 31. 12. на предходната година, в която да е заявено, че няма да ползва имота. В чл. 3, ал. 3, т. 5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Царево е предвидено, че от такса "сметосъбиране" и "сметоизвозване" се освобождават лицата, които са подали такава декларация по образец. При тези установявания и направените въз основа на тях правни изводи първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу АУЗД. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Дружеството - касатор не е подавало в нормативно установения срок декларация, че имотът, деклариран по реда на чл. 17 ЗМДТ - вх. № 0212000085/08.02.2008 г, няма да се ползва през 2017 г. По силата на чл. 9 ЗМДТ на общинските съвети е делегирано правомощие да определят с наредба реда за освобождаване от заплащане на таксата от лица, които не ползват услугата, като в съответствие с нея като за община Царево уредбата е в приложената от администрацията и съда разпоредба на чл. 3, ал. 3, т. 5 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Царево /Наредбата/. С неподаването на декларация и при липса на предпоставките за несъбиране на такса по чл. 71 ЗМДТ /ред. ДВ бр. 101/2013 г. /, се дължи заплащане на ТБО в установените годишни размери и в пълен размер за компонентите по чл. 62 ЗМДТ - 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Установява се при условията на пълно доказване, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, се предоставят от общината за териториите, на които е ситуиран процесния имот. Установява се и наличието на поддържано действащо депо за обезвреждане на битови отпадъци. Несподелима е тезата на касатора, че в рамките на съдебното производство по оспорване на АУЗД следва да се осъществи косвен съдебен контрол за съответствието на разпоредби от Наредбата с чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Спорът за законосъобразността на разпоредби от Наредбата е извън предмета на спора за законосъобразност на АУЗД като инцидентна проверка и косвен съдебен контрол на подзаконовия нормативен акт е недопустим в настоящото производство. При законовата делегация по чл. 9 от ЗМДТ общинският съвет е органът на власт, който има правомощието с подзаконов нормативен акт да създаде правилата за определянето на таксата битови отпадъци. Принципно и на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ размерът на таксата се определя в годишен размер с решение на общинския съвет, което има характер на общ административен акт, а оспорването му също е допустимо в преклузивния срок по чл. 179 от АПК. Размерът на ТБО за Община Царево е определен в Наредбата на основание Решение № 22/15.12.2011 г. за изменение и допълнение на Наредбата и е диференциран според субектите и вида на имота. Приложимата редакция на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ изрично регламентира възможността размерът на таксата да се определи върху основа, определена от Общинския съвет, в съответствие с което в чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата е прието размерът на ТБО за нежилищен имот, собственост на фирма, да се определя върху по- високата измежду отчетната стойност на активите по счетоводни данни към 31 декември на предходната година и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2. След като дружеството не е представило доказателства за различна отчетна стойност на актива към 31.12.2017 г. от вече декларираната, потвърдена и ССчЕ, то правилно първоинстанционният съд е приел, че като по- висока от данъчната оценка, именно тази стойност е определящата основа. Наведените доводи във връзка с приетото изменение на чл. 67 от ЗМДТ, което влиза в сила от 01.01.2020 г. са ирелевантни, тъй като имат отношение към уредба, действаща занапред и като такава е неприложима. По изложените съображения се приема, че като е достигнал до извод за неоснователност на оспорването на процесния АУЗД, Административен съд– Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените разноски в касационното производство, възлизащи по списък за разноски и договор на сумата от 800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение