Решение № 167 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1009/2016 г.

Решение № 167 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1009/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново против решение № 499/17.12.2015 г., постановено по адм. д. № 364/2015 г. на Административен съд-В. Т., с което е отменен ревизионен акт № Р -15 - 1401274 - 091 - 01/12.01.2015 г. на ТД на НАП-гр. В. Търново, потвърден с решение № 185/27.04.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново в частта за установен данък общ доход по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ на ЕТ "А.-Н. Я.", с. Д., за 2012 г. в размер на 36 306 лв. и съответните лихви от непризнато право на преотстъпване по чл. 189б ЗКПО, като е присъдил за жалбоподателя разноски в размер на 3 650 лв. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърдението, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмена на решението на административния съд и вместо него, постановяване на друго такова, с което да отхвърли жалба срещу оспореният РА. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение по 1 807, 80 лв. за всяка инстанция или общо - 3615, 60 лв. Ответникът по касационната жалба ЕТ "А.-Н. Я.", с. Д., О. Ч. бряг, О. П., представлявано от Н. И. Я., чрез процесуален представител адв. Болярски изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението, което иска да бъде оставено в сила по подробно изложени съображения в писмен отговор и в пледоария пред съда в проведеното съдебно заседание. Претендира разноски по представен списък и приложени към него Договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечения от банкови сметки. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, засегната от обжалвания съдебен акт, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Няма спор между страните по делото, че ЕТ "Агрополес - Н. Я." е регистриран земеделски производител и същият на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2012 г. е ползвал преотстъпване на дължимия данък в размер на 60% по реда на чл. 189 от ЗКПО. При извършената ревизия на ЕТ ревизиращите органи са установили основание за неприложимост на декларираното преотстъпване на данъка по реда на чл. 189б от ЗКПО, при наличие на отрицателни предпоставки по чл. 167, ал. 1 ЗКПО - към 31 декември на съответната 2012 г., ревизираното лице е имало остатък от невнесени данъчни задължения, установени с РА № 151200132/28.05.2012 г. За да отмени РА административният съд е приел, че общите разпоредби от ЗКПО са неприложими по реда на чл. 189б ЗКПО, като спорът е относно приложението на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Сдът е изследвал общностната уредба на държавната помощ за инвестиции в земеделските стопанства, за да се обоснове изключителната компетентност на Съюза да уреди тези обществени отношения. Изключена е съвместимостта със съюзното право на представляващите допълнителни условия за предоставяне на държавната помощ материалноправни пречки по чл. 167, ал. 1 ЗКПО, доколкото такива условия не са въведени с Регламент (ЕО) № 1857/2006 г. на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ на малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти. Позовал се е и на решение на Европейската комисия С (2011)863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ за България, Помощ № 546/2010 г. Направен е извод, че помощта се предоставя автоматично, без да е необходимо лицата да кандидатстват за нея пред приходната администрация. Правото на избор се упражнява посредством подаването на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и за да възникне предвиденото облекчение по отношение на земеделските производители следва да са изпълнени условията на чл. 189б ЗКПО, като общите изисквания по чл. 167 ЗКПО са неприложими според съда, поради това, че общите изисквания за ползване на данъчното облекчение за установени в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ и недопустимо е прилагането на общи изисквания от друг закон - ЗКПО. Решението е неправилно. Материалните предпоставки на данъчното облекчение по чл. 189б, ал. 1 ЗКПО са установени в ал. 2 от същата разпоредба и по тяхното осъществяване не се спори. Общите предпоставки за правото на преотстъпване са тези по чл. 167 от ЗКПО. Спорно е само осъществяването на тази по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО и с отсъствието органите по приходите обосновават отказа да признаят данъчното предимство. Общото изискване на чл. 167, ал. 1 ЗКПО е за липса на определени публични задължения към 31 декември на съответната година - подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления за нарушения на нормативни актове относно публични задължения /алт. 1, т. т. 1 и 2/ и лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. т. 1 и 2 /чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО/. Неправилно първостепенният съд е приел, че изискванията на чл. 167, ал. 1 ЗКПО са несъвместими със съюзното право. Според чл. 4, § 1 от Регламент /ЕО/ № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от ДФЕС към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент /ЕО/ № 70/2001 г. помощта за инвестиции в земеделски стопанства, които се намират в рамките на Общността, за първично производство на селскостопански продукти, е съвместима с общия пазар по смисъла на чл. 87, § 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по чл. 88, § 3 от Договора, ако изпълнява условията, определени в параграфи от 2 до 10 на настоящия член. По преценка на всяка държава-членка е преценката за предоставянето на обявена за съвместима с вътрешния пазар помощ, респ. въвеждането на допълнителни условия за предоставянето без с това да се засяга изключителната компетентност на Съюза в областта на установяването на правила относно конкуренцията. Основателни са възраженията в касационната жалба, че тези условия за дадена категория, ползващи облекчението лица, не могат да бъдат разглеждани отделно и независимо от общите условия за преотстъпване на данък, регламентирани в Г. ХХII, раздел I от ЗКПО, дефиниращи понятието преотстъпване и общото изискване за преотстъпване или намаляване на данък. За да са изпълнени условията за преотстъпване на корпоративния данък, който е годишен, трябва данъчно задълженото лице към 31.12. на съответната година, за която се дължи този вид данък и се ползва предимството за намаляването му, да няма подлежащи на принудително изпълнение публични вземания. В случая е видно, че при проверка на изпълнение на условията по чл. 167 от ЗКПО органите по приходите са установили, че ЕТ "Агрополес - Н. Я." има задължения за внасяне по РА № 151200132/28.05.2012 г. Издаден РА с установени задължения и лихви е от категорията на актовете, подлежащи на принудително изпълнение и представляващи изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. Определящото обстоятелство в случая е, че ревизираното лице е имало данъчно задължение към 31.12.2012 г., което попада в хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО и изключва преотстъпването на корпоративния данък. За приложението на разпоредбите е без значение по какви причини не е било внесено дължимото публично задължение, както и какъв е бил размерът на същото. Като е достигнал до извод, че са изпълнени предпоставките за предоставяне на помощта по чл. 189б от ЗКПО, при изключване на наличието на отрицателните предпоставки по чл. 167 ЗКПО, административният съд е постановил неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 2 АПК следва да бъде отменено. Поради непроизнасяне по основанието за отказ по чл. 167 ЗКПО от първоинстанционния съд и забраната за фактически установявания в касационната инстанция за пръв път, с което се нарушават правата на защита на страните с лишаването им от двуинстанционност на съдебното производство, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по основанието по чл. 167 ЗКПО и съответно, възраженията на ревизираното лице, че задълженията установени с издадения РА са разсрочени, във връзка с което са налице две последователни плащания по 10 000 лв. до края на 2012 г. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,