Решение № 7718 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5559/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К. Х., срещу решение 3995/22.04.2025г., постановено по адм. дело 761/2025г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба по същество са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно, поради което се претендира отмяната му и постановяване на ново по същество на спора, с което да му бъде предоставена международна закрила. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. К., в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на С. К. Х., търсеща закрила от Сирия, срещу решение 2078/28.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска Арабска Република, както и за положението на йезидите в Сирия. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържание, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Административния съд е приел за правилен извода на административния орган, че по отношение на чужденеца не е било реализирано визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Чужденката не е заявила конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извода за опасения от преследване, основано на раса религия, националност, политическо мнение или принадлежността й към определена социална група. Съдът е приел, че не са налице хипотезите на чл. 8, ал. 4 и ал.5 от ЗУБ. На следващо място първоинстанционния съд е изследвал обстановката в Сирия към дата на постановяване на съдебния акт от наличната общо достъпна информация и от представената справка и е приел, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, промяната в обществено-политическия живот в Сирия не води до наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Приел е, че към настоящия момент няма основание да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица по чл. 8 от ЗУБ. А от представената по делото справка от 13.01.2025г. относно положението на йезидите в Сирия е видно, че новите управници в Сирия уверяват членовете на религиозни малцинства, че няма да ги репресират и са готови да работят с всички стига да не подкрепят Асад. Съдът е установил, че от справката от 14.03.2025г. също не може да се направи извода, че представителите на йезидското малциноство са подложени на гонения. На последващо място административния съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1, т.1 и т. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход чужденката да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко насилие или унизително отнасяне, или наказание. Съдът е посочил, че от проведеното интервю е видно, че същата изрично е заявила, че не е била арестувана или осъждана и не е имала проблеми с официалните власти в страната си. От друга страна съда е приел, че липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелства предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административния съд е приел за правилни изводите на административния орган, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав, и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденката, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити чрез отразяване на фактическите и правните основания за издаването му, без допуснато нарушение на административнопроизводствените правила противно на твърдяното от касатора. Не е налице допуснато нарушение от страна на административиня съд относно приетата по делото справки МД-02-159/14.03.2025г., така наведения довод е бланкетен и лишен от конкретика. По отношение на другата твърдяна справка, същата не фигурира в кориците на делото. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В изложената бежанска история не се установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденката история при провеждане на интервюто на 19.09.2024 г., първоинстанционният съд правилно приема, че С.Х. не е била обект на преследване. В бежанската си история чужденката е заявила, че е напуснала Сирия поради войната, липсата на елементарни условия за живот, както и че е била жертва на расизъм от страна на арабите, тъй като [заличен текст]. Ето защо касационната инстанция намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че в твърденията на С.Х. пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за опасения от преследване. Правилно административния съд е установил, че съгласно представената справка от 13.01.2025г.г. от Дирекция Международна дейност , е видно, че новите управници в Сирия уверяват, членовете на религиозните малцинства в страната, че няма да ги репресират и са готови да работят с всички, стига да не подкрепят Асад. А от справката от 14.03.2025г. същото не може да се направи извода, че представителите на йезидското малцинство са подложени на гонения, поради което не може да се приеме, че за същата ще е налице опасност от преследване на това основание. Настоящият съдебен състав приема, че не са налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В тази връзка настоящият съдебен състав, приема за правилен извода на първоинстанционният съд, че чужденката, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведеното с нея интервю, налагат извод за липса на доказателства тя да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на С.Х.. Правилно Административен съд Хасково е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителката по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещата закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността й. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от С.Х. бежанска история и актуална информация относно Сирия. Административен съд Хасково е обсъдил данните, дадени със справки от 29.01.2025г. и от 13.01.2025г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденката непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самата жалбоподателка не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността й в Сирия. Изрично е посочила, че не била жертва на насилие, заявила е че баща й е продължил да живее в Сирия, тъй като е бил възрастен. Правилно административния съд е приел, че твърденията за заплахи и репресии поради изповядваната религия от обикновен арабин в Сирия, са общи и неконкретизирани и водят до невъзможност да се прецени дали налице предпоставките за предоставяне на субсидиарна закрила. Още повече съгласно горепосочените справки е видно, че новите управници в Сирия уверяват, членовете на религиозните малцинства в страната, че няма да ги репресират и са готови да работят с всички, стига да не подкрепят Асад. При отчитане на данните от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. МД-02-367/01.07.2025 г., от която се установява, че към 26 юни 2025г., считано от 8 декември 2024г., около 628 029 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, като с това общия брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024г., става 988 869 души. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на работната група за вътрешно разселени лица, към 26 юни 2025г. 1 513 861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, поради което може да се приеме, че нивото на сигурност в страната се е подобрило. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно, което, при липсата на установени други отменителни основания, налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,