Решение № 1212 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10664/2016 г.

Решение № 1212 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10664/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. В. Търново обжалва решение № 267/12.08.2016 г. на Административен съд, гр. В. Търново, постановено по адм. дело № 117/2016 г. с което е отменен ревизионен акт № Р-04000415000566-091-001/15.10.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП град В. Търново, потвърден с решение № 19/15.01.2016 г. на директора на "ОДОП" В. Т. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени процесуални нарушения, поради неправилна преценка на доказателствата, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Изложеното представлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението, включително в частта за разноските. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Д. С. Н. не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид касационните доводи и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С решението, административният съд е отменил оспорения ревизионен акт с който на Д. С. Н. са определени допълнителни задължения общо в размер на 2 453,13 лв., в т. ч. за данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори и др. /данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/ за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. общо в размер на 1 630,36 лв. и лихви за забава, общо в размер на 822,77 лева. За да отмени ревизионния акт съдът е приел, че за 2008 г. не се установява превишение на разходите на Д. Н. над установените при ревизията приходи, като е установил положително крайно салдо в размер на 3 095,59 лева. За 2009 г. съдът е съобразил наличието на начално салдо за периода (3 095,59 лева) и останалите доходи и разходи, приети от ревизията и е установил превишение на разходите над доходите на ревизираното лице в размер на 1 742,84 лева. За 2010, 2011 и 2012 г. съответно отново е на лице положително салдо съответно 476,67 лв; 477,64 лв и 514 лв. Разликата съдът установява при признаване на получените парични суми от получени от работна заплата на жалбоподателя в Кипър за период от 28.02.2008 г. до 02.06.2008 г. и сумите в размер на 200 лв. месечно изпращани от майката на Н. в Испания, в което се очертава спора в настоящото производство. Решението е правилно постановено. Не са налице сочените нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата, които да съставляват касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на ревизионния акт по чл. 160, ал. 2 ДОПК, установил е спорните факти и е обсъдил доказателствата по делото във връзка с изясняването им, като е направил законосъобразни правни изводи по приложението на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Правилни и законосъобразни са изводите на съда относно факта, че потребителските разходи на ревизираното лице не са правилно определени като стойност по съответните статистически данни и че част от тях дублират други, конкретно установени разходи, включени в съдържанието на паричните потоци на Н. Органът по приходите не е отчел обстоятелството, че съществена част от паричните средства за извършените разходи, е осигурена от майката на ответника чрез периодично извършване на неголеми по размер дарения. Наред с посоченото, по делото са представени достатъчно доказателства за това, че в периода от 2007 г. до 2012 г. тя е работила и живяла в Испания - Палма де Майорка. Още повече, че данните за включени в приходната част от паричния поток на лицето преводи на суми от неговата майка в ревизирания период, потвърждават наличието в настоящия случай на вече обичайната в страна практика, работещите в чужбина българи да подпомагат финансово близките си в страна. Относно прихода от работата на ответника в Кипър, правилно съдът е кредитирал представените с жалбата по административен ред писмени доказателства относно начислена работна заплата от "Общогръцка фирма за превоз на колети" ООД /представени в превод удостоверение за заплата и трудов договор/. Същите, кореспондират и със събраните по делото гласни доказателства на майката на жалбоподателя и свидетеля Радиков, като еднозначно и непротиворечиво установяват, че в посочения период жалбоподателят е заминал за Кипър при роднина с цел работа. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, настоящият съдебен състав на ВАС, осмо отделение, намира че същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на гореизложеното и на основание, чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение