Решение № 752 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6118/2015 г.

Решение № 752 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6118/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 714/6.04.2015 г., постановено по адм. дело № 2287/2014 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът по касационната жалба "Мони МГ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез адв. Д., оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на решението като обосновано, правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага потвърждаване на решението, като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт /РА/ № 16251400083/23.05.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите, потвърден с решение № 714 от 22.07.2014 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително е установен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 18911,57 лв. и са начислени лихви - 18337,78 лв. Прието е, че неправилно с ревизионния акт е увеличен финансовия резултат на дружеството с данъчните основи по фактурите, издадени от "Яна и Яна" ООД и "Триад" ЕООД, тъй като е доказана документалната обоснованост по чл. 26, т. 2 ЗКПО и реалното осъществяване на доставките. Изложени са подробни мотиви по конкретните доставки във връзка с приетите без оспорване съдебни експертизи, констатациите на които оборват мотивите на спорените данъчни актове. Обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. От събраните по делото доказателства-съдебни експертизи и гласни доказателства, е безспорно установено, че процесните доставки са документално обосновани. Процесните фактури, изходящи от "Яна и Яна" ООД и "Триад" ЕООД отразяват действително осъществени доставки, т.е. не налице е основанието по чл. 26, т. 2 ЗКПО и увеличението на финансовия резултат за 2011 г. и определянето на допълнителен корпоративен данък е неоснователно и необосновано. Констатациите на ревизионния акт са оборени от събраните в хода на съдебното производство доказателства, а те, както правилно е приел и първоинстанционния съд, установяват реалното изпълнение на доставките по процесните фактури. Вещото лице категорично сочи, че стоките по процесните 5 фактури, издадени от "Триад" ЕООД /поцинкована ламарина и боя/ са били надлежно заприходени като получени в дружеството, вложени са в производството, извършвано в цех "Механичен" на "Мони МГ" ООД - на детайли, необходими за стопанската дейност на дружеството "Либхер хаусгерете Марица" ЕООД, като след изработката са извършвани месечни доставки на поцинкована ламарина- основни материали за дейността на "Либхер хаусгерете Марица" ЕООД. Експерта сочи, че от получената по процесните фактури поцинкована ламарина "Мони МГ" ООД е произвело детайл "Носач на компресор 7641 800", който след поставяне на ролка с ос завършва готовото изделие "Носач на компресор 9873092". Следователно, при установените договорни отношения между "Мони МГ" ООД и "Либхер хаусгерете Марица" ЕООД и периодичността на доставките, процесните материали по спорните фактури издадени от "Триад" ЕООД са били необходими за изработване на крайния продукт, т. е. безспорно е установена реалност на доставките. Експертизата установява и надлежно заведени фактури с издател "Триад" ЕООД, като придобити в счетоводството на "Мони МГ" ООД, а стоките по тези фактури са платени изцяло с издадени фискални бонове и надлежно осчетоводяване. Освен това, експертизата установява, че счетоводството на "Мони МГ" ООД се води на основата на документална обоснованост на стопанските операции, редовно и в пълно съответствие с нормативните изисквания и счетоводните принципи. Аналогични са констатациите на експертизата и за доставките от "Яна и Яна" ООД - получените материали са били влагани в извършен ремонт на производствената база на "Мони МГ" ООД, което обстоятелство се потвърждава и от събраните гласни доказателства. Установено е, че се касае за "В и К" части, вложени за ремонт и поддръжка на производствените съоръжения на "Мони МГ" ООД, както и електрочастите, използвани от дружеството във връзка с налична електроника по галваничните линии /автоматизирани, с честа подмяна на инсталации, поради агресивността на средата в галваничния цех и корозия на материалите/. Стоките по фактури с издател "Яна и Яна" ООД са заведени надлежно като придобити в счетоводството на "Мони МГ" ООД, платени изцяло с издадени фискални бонове, а плащанията са надлежно осчетоводени в счетоводството на "Мони МГ" ООД. Следователно стоките по фактурите са вложени в ремонт и поддръжка на производствени съоръжения на "Мони МГ" ООД, свързани с нормалния производствен процес. При тези категорични доказателства се явява обоснован извода на съда за спазване изискванията на чл. 10 от ЗКПО и наличието на основанията за признаване на счетоводните разходи по процесните фактури за данъчни цели. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, като законосъобразно. Неоснователен е довода за произнасяне "свръх петитум", тъй като визираните в решението суми на главницата и лихвите изцяло съвпадат с тези по решението на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, а фактически грешки в размерите са установени и в РА и в РД. Предвид това, правилно административният съд се е произнесъл по визираните в решение № 714 от 22.07.2014 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив суми /и в мотивната и в диспозитивната част/. Освен това, възражението за частично оспорване размера на лихвата се явява неоснователно при отмяна на решението за главницата, тъй като лихвата има акцесорен характер. Предвид изрично и своевременно заявената претенция за разноски от ответника и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. възнаграждение в размер на 1560 лв. по приложения списък на разноските. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,