Решение № 2375 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9831/2019 г.

Решение № 2375 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9831/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП против решение № 291/10.07.2019 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм. д. № 275/2019 г., с което е отменена негова заповед № ФК-75-0310326/2.04.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Кристи" ООД против оспорената заповед. Изразява несъгласие с извода на съда, че актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като същият не е мотивиран. Твърди, че нарушението е безспорно установено, и издаденият протокол за извършена проверка, който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, не е оборен в хода на съдебното производство. При констатирано нарушение органът е длъжен да наложи ПАМ, тъй като при налагането на мярката той действа при условията на обвързана компетентност, а преценката относно нейната целесъобразност е направена от законодателя. Излага доводи, че в обжалваната заповед са изложени достатъчни мотиви по отношение на продължителността на мярката. Претендира отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба – "Кристи" ООД, ЕИК 123577948 със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Петър Парчевич", № 26, ет. 2 – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Анков и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение допустимост и неоснователност касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Старозагорския административен съд е била заповед № ФК-75-0310326/02.04.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена на "Кристи" ООД ПАМ - запечатване на търговски обект – аптека "Фрамар - 28", находящ се в гр. Сливен, ж. к. "Българка" № 71, ет. 1, обект 27, стопанисван от него, и забрана достъпа до него за срок от 5 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че при извършена проверка на 28.03.2019 г. в 15: 16 часа, е установено, че търговецът не съхранява в обекта паспорти на регистрираните 2 броя фискални устройства. Извършената проверка е удостоверена с протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0310326 от 28.03.2018 г. и приложените към него КЛЕН от същата дата, дневен финансов отчет, опис на паричните средства и др. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма. Направен е извод, че изложените от административния орган мотиви за определяне на срока на ПАМ не кореспондират на установеното административно нарушение, респективно изложените съображения са абстрактни, поради което не могат да обосноват законосъобразността на оспорения акт. Прието е, че от фактическите констатации на проверяващите, обективирани в ПИП, е установено, че при извършената контролна покупка, търговецът е издал касов бон от работещо фискално устройство, което е подробно индивидуализирано по марка, модел, индивидуален номер на апарата и неговата фискална памет, поради което административния орган необосновано е приел, че не може да бъде извършена проверка дали устройството е декларирано за обекта и дали оборотите са правилно отчетени. Изводите на органа за "висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето" са необосновани. Прието е, че е нарушен принципа на съразмерност съгласно чл. 6 от АПК, тъй като липсва обосновка за засягането на правата и законните интереси на проверявания обект, чийто обект се запечатва за срок от 5 дни, без да са аргументирани съответните причини за тази продължителност. Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. По силата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС (ред. преди изм. ДВ бр. 24/16.03.2019 г.) принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006 г.) за лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е предвидено задължение да съхранява в търговския обект паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 - извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ. Неизпълнението на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС, но по отношение на запечатване на обекта и забрана достъпа до него, органът по приходите е длъжен да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. Според показанията на двамата свидетели паспортите на фискалните устройства заедно с договорите за сервизното им обслужване се съхраняват в търговския обект, но те са копия на оригиналите. Същите са представени по делото. Не спорно, че свидетелствата за регистрация на фискалните устройства са представени при проверката, че се подават данни в НАП, че при извършената контролна покупка е издаден фискален бон, както и че не е установена разлика между касовата и фактическата наличност. Съображенията на административния орган, че неизпълнението на задължение за съхранение на паспорта на ФУ препятства възможността да се извърши проверка на ФУ в обекта, вида му и има ли изградена връзка с НАП, са в противоречие с констатациите в ПИП № 0310326 от 28.03.2018 г. Правилни са изводите на съда, че нищо не е препятствало извършването на целената проверка, тъй като към момента на извършването й данъчните органи са имали пълните индивидуални данни на касовите апарати. Изложените от органа по приходите мотиви за негативни последици за фиска и опасност от настъпване на вреди също не отговарят на вида и характера на констатираното нарушение, което е формално. Липсата на конкретни мотиви относно продължителността на мярката препятства преценката на съда за съответствието й с целта на закона. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорената заповед, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,