Решение № 10953 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3467/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу решение 188/06.02.23 г., постановено по адм. дело 1254/2022г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е по жалба на Техномонтаж ЕООД град Асеновград е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка ФК 64-0114752/23.03.22 г.-запечатване на търговски обект "Бензиностанция" 1, находяща се в гр. Асеновград, промишлена зона "север", стопанисвана от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.1 и чл.187 , ал.1 ЗДДС. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно и необосновано представляващи отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага се оплакване, че мотивите на съда са неправилни, като е приел, че не е обоснована необходимостта от налагането на процесната ПАМ и нейния срок. Касае се според касатора за съществено нарушение и налагането на ПАМ е от значение за преустановяване на извършване на нарушението, а срока от 14 дни напълно съответства на тежестта на нарушението. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба- Техномонтаж ЕООД чрез пълномощник адв.Пейчева в депозиран по делото писмен отговор оспорва подадената жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени заповедта за ПАМ, издадена на основание чл. 186, ал.1 АПК първоинстанционният съд е приел на първо място наличие на вътрешно противоречие в издадената заповед, довело до нарушаване правото на защита на дружеството. Констатирал е, че като основание за издаването е посочена разпоредбата на чл.118, ал.4 т.5 ЗДДС, а не извършено нарушение по чл.186, ал.6 ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б"г" ЗДДС за налагането на ПАМ. На следващо място съдът е мотивирал съдебния си акт с обстоятелството, че констатираната техническа неизправност на нивомера не може да се вмени като виновно поведение на дружеството. В тази връзка е установено, че техническото обслужване на ЕСФП се извършва от "Микро инженеринг"ЕООД, а становището на дружеството е,, че се касае за софтуерен проблем,, който не може да бъде отстранен с човешка намеса,а единствено от производителя. Изложено е, че Техномонтаж ЕООД е изпълнило законовите си задължения чрез въвеждане на доставките в ЕСФП веднага след получаване на горивата и непостъпване на данните в НАП не е по вина на дружеството. С тези мотиви съдът е отменил оспорената от Техномонтаж ЕООД заповед за ПАМ. Обжалваното решение е правилно постановено. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г от ЗДДС е със следното съдържание Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не: а) подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Относимите разпоредби на чл. 118 ЗДДС в случая се тези на: алинея 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива; алинея 10, според която данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях; данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. От друга страна нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н 18/2006 г. на МФ определя, че всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива; за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Правилата за установяване на дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и подаване на данни се съдържат в т. IIIб на приложение 1 към чл. 8, ал. 1 от наредбата. Съгласно т. 2, б. "а" от т. IIIб на цитираното приложение дистанционната връзка с НАП се осъществява посредством задължителна съставна част на ФУ данъчен терминал, в който се записват данните от дневния финансов отчет с нулиране, като при ЕСФП едновременно с това се записват и данните от НИС и броячите на колонките/разходомерите/измервателните системи, като същите се отпечатват като служебен бон /чл. 39, ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ/. В т. IIIб, т. 3 от Приложение 1 на наредбата са регламентирани видове данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка - а) данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система); б) данни за продадените количества горива от сумарните броячи на средствата за измерване на разход (автоматично от електронните броячи или ръчно въведени от ЕСФП показания на механичните броячи при липса на електронни броячи); в) данни за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката.Правилото на чл. 59а ал. 1 изр. второ и трето, предвижда, че подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, .На следващо място Приложение 17 от Наредба Н-18/2006 г., т. 8, т. 9 и т. 9а дават описание съответно на полетата при съобщение за доставка на гориво по данни от нивомерната система на ЕСФП